Срещата в Аляска – важна стъпка към мира или много шум за нищо
Два дни остават до дълго чаканата среща на американския президент Доналд Тръмп и съветския му сътрудник Владимир Путин. Тя ще се организира в Аляска, а въпросът, който всички си задават, е дали двамата държавни ръководители ще съумеят да реализират съглашение за прекратяването на войната в Украйна. Според множеството специалисти, това няма по какъв начин да се случи към сегашния миг, защото позициите на Москва и Киев не престават да бъдат радикално разнообразни. Тръмп на няколко пъти акцентира, че Украйна ще би трябвало да отстъпи част от териториите си, с цел да бъде реализиран мир – нещо, което президентът на нападнатата от Русия страна Володимир Зеленски изрично отхвърля. Междувременно, външните министри на страните от Европейски Съюз организираха изключителна среща, на която показаха поддръжката си за Киев. „ Международните граници не могат да се трансформират със мощ, а Украйна би трябвало сама да взема решение бъдещето си “, се споделя в декларация, публикувана след края на съвещанието. Фактът, че нито Зеленски, нито представители на Европейски Съюз ще вземат присъединяване в договарянията в Аляска, също е обект на доста мнения. Какво следва да се случи? Ще се осъществен ли прогнозите, че срещата сред Тръмп и Путин е обречена на неуспех?
Russian President Vladimir Putin and his US counterpart Donald Trump will meet in Alaska to discuss the Ukraine war. What do they expect to get out of the summit?
— DW News (@dwnews)
„ Упражнение по чуване “
На фона на всички несъгласия по отношение на идната среща, едно нещо наподобява несъмнено – тя съставлява несъмнена победа за Путин. За пръв път от 2007 година насам съветският президент е поканен да беседва с американския си сътрудник на територията на Съединени американски щати. „ От негова позиция, това е отлично достижение – без предварителни условия, без Украйна, без представители на Европейски Съюз. Това е успех “, съобщи за CNBC професорът по стопанска система от Лондонското бизнес учебно заведение Ричард Портeс. По думите му, Русия е изправена пред съществени стопански проблеми, само че това може да се промени, в случай че позициите на Кремъл и Вашингтон се сближат. От друга страна, Тръмп на няколко пъти означи, че не изключва вероятността да бъдат наложени спомагателни наказания на Москва. Дали фактически би направил нещо сходно, с цел да принуди Путин да подписа спокойно съглашение? „ На този стадий вероятността да предприеме сходен ход не наподобява висока, само че той може промени решението си още на следващия ден “, разяснява проф. Портес.
Представителите на администрацията на Тръмп към този момент заобикалят да разясняват тематиката за предстоящите резултати от срещата. Говорителката на Белия дом Каролайн Лийвит означи, че това ще бъде „ упражнение по чуване “ за американския президент. Тя добави, че няма да дава хипотетични отговори на въпроси за изхода от договарянията, защото самият Тръмп ще приказва пред медиите след края на срещата. На фона на появилите се изказвания, че президентът може да посети Русия за по-нататъшни диалози, Зеленски дефинира идната аудиенция на Путин в Аляска като негова „ персонална победа “. Ливийт на собствен ред разяснява, че тристранни договаряния сред президентите на Съединени американски щати, Русия и Украйна може да се проведат в бъдеще. Засега, обаче, е прекомерно рано да се предвижда дали сходно събитие фактически ще се случи. Експертите са единомислещи, че сега Белият дом се пробва да понижи упованията за резултатите от срещата сред Тръмп и Путин. Както самата Ливийт означи, има две страни в спора в Украйна, само че американският президент ще беседва единствено с една от тях. Посланието е ясно – надали ще бъде реализиран значителен прогрес в опитите за преустановяване на бойните дейности.
Even after months of escalation, threats and U-turns, Donald Trump’s position on Ukraine is unclear ahead of his meeting with Vladimir Putin. European countries, meanwhile, are growing ever more worried
— The Economist (@TheEconomist)
Ролята на Европейски Съюз
Откакто Тръмп се завърна в Белия дом, връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз се утежниха осезаемо. Показателна в това отношение беше речта, която американският вицепрезидент Джей Ди Ванс произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността по-рано тази година. Тогава той упрекна европейските водачи, че засилващата се цензура, ерозията на демокрацията и изолирането на популистките партии съставляват по-сериозна опасност за Стария континент от Русия и Китай. Напрежението сред Вашингтон и Брюксел продължава да бъде високо, а редица представители на Европейски Съюз се притесняват, че Европа остава изолирана от процеса по вземането на значимите решения за нейното бъдеще. Несъмнено, най-лошият сюжет за Европейски Съюз е сключването на съглашение за разпределянето на украинските територии сред Тръмп и Путин, без присъединяване на Брюксел и Киев. Подобен процес на събитията наподобява малко евентуален, само че не и неосъществим, разясняват специалисти.
Американският президент въпреки всичко показва, че има намерение да продължи разговора със своите западни сътрудници, като преди срещата си с Путин ще беседва по телефона както със Зеленски, по този начин и с част от европейските водачи. Това, обаче, въобще не значи, че има доближаване на позициите им. Тръмп неведнъж акцентира, че пътят към мира минава през „ размяната на територии “ – нещо, с което Европейски Съюз и Украйна не са съгласни. Те се притесняват, че в случай че Кремъл реализира даже и дребна част от задачите на нашествието, почнала през 2022 година, това може да подтиква съветския президент да предприеме нова офанзива. „ Ако се откажем от Донбас, от укрепленията и позициите, които направляваме, ще отворим пътя на руснаците за нова офанзива…Путин желае да унищожи суверенна Украйна. Това е крайната му цел “, съобщи неотдавна Зеленски.
US President Trump said that both Ukraine and Russia would have to cede land to each other to end the war and that his talks with Russian President Putin would be aimed at taking the temperature on a possible deal
— Reuters (@Reuters)
Уроците на историята
След като стана ясно, че Тръмп ще се срещне с Путин, някои анализатори започнаха да вършат съпоставения сред актуалната обстановка и Мюнхенското съглашение, подписано сред Германия, Италия, Англия и Франция в навечерието на Втората международна война. То е подписано на 30 септември 1938 година и уговаря предаването на Судетската област, която по това време е част от Чехословакия, на Германия. Причината е, че там живеят към 3 млн. етнически немци. „ От дипломатическа позиция, фактически могат да бъдат направени някои паралели. През 1938 година нацистите декларират, че в Чехословакия има доста техни сънародници, отношението към които не е положително и по тази причина този регион би трябвало да стане част от Германия. Адолф Хитлер се среща с английския министър председател Невил Чембърлейн и по-късно е подписано Мюнхенското съглашение “, отбелязва Доналд Хефлин, американски посланик с дълготраен опит. „ Чехословакия не е част от договарянията. Страната просто би трябвало да се съобрази с взетите решения. Всички знаем какво се случва по-късно. На идната година, Германия споделя, че към този момент желае цяла Чехословакия. Както и Полша. Това води до експлоадирането на Втората международна война “, добавя той.
Днес, Украйна също наподобява изолирана от договарянията за слагане на завършек на войната. Според Хефлин, това крие доста рискове. „ Не желая да съпоставям Путин с Хитлер, само че няма по какъв начин да се отхвърли, че и двамата са властнически водачи, разполагащи с внушителна военна мощност. Не бива да забравяме, че на Чехословакия са дадени редица обещания и гаранции за сигурността ѝ, които след това не са спазени. През 1994 година Западът сподели на Украйна: „ Откажете се от нуклеарните си оръжия и ще ви подсигуряваме, че никой няма да ви нападне “. Оттогава, страната беше нападната два пъти – през 2014 и 2022 година Западът по този начин и не се намеси “, напомня той. Що се отнася до идните договаряния в Аляска, Хефлин не е оптимист. „ Уроците на историята демонстрират, че вероятността да бъде реализиран дълготраен мир след тази среща е извънредно дребна “, счита дипломатът.
Russian President Vladimir Putin and his US counterpart Donald Trump will meet in Alaska to discuss the Ukraine war. What do they expect to get out of the summit?
— DW News (@dwnews)
„ Упражнение по чуване “
На фона на всички несъгласия по отношение на идната среща, едно нещо наподобява несъмнено – тя съставлява несъмнена победа за Путин. За пръв път от 2007 година насам съветският президент е поканен да беседва с американския си сътрудник на територията на Съединени американски щати. „ От негова позиция, това е отлично достижение – без предварителни условия, без Украйна, без представители на Европейски Съюз. Това е успех “, съобщи за CNBC професорът по стопанска система от Лондонското бизнес учебно заведение Ричард Портeс. По думите му, Русия е изправена пред съществени стопански проблеми, само че това може да се промени, в случай че позициите на Кремъл и Вашингтон се сближат. От друга страна, Тръмп на няколко пъти означи, че не изключва вероятността да бъдат наложени спомагателни наказания на Москва. Дали фактически би направил нещо сходно, с цел да принуди Путин да подписа спокойно съглашение? „ На този стадий вероятността да предприеме сходен ход не наподобява висока, само че той може промени решението си още на следващия ден “, разяснява проф. Портес.
Представителите на администрацията на Тръмп към този момент заобикалят да разясняват тематиката за предстоящите резултати от срещата. Говорителката на Белия дом Каролайн Лийвит означи, че това ще бъде „ упражнение по чуване “ за американския президент. Тя добави, че няма да дава хипотетични отговори на въпроси за изхода от договарянията, защото самият Тръмп ще приказва пред медиите след края на срещата. На фона на появилите се изказвания, че президентът може да посети Русия за по-нататъшни диалози, Зеленски дефинира идната аудиенция на Путин в Аляска като негова „ персонална победа “. Ливийт на собствен ред разяснява, че тристранни договаряния сред президентите на Съединени американски щати, Русия и Украйна може да се проведат в бъдеще. Засега, обаче, е прекомерно рано да се предвижда дали сходно събитие фактически ще се случи. Експертите са единомислещи, че сега Белият дом се пробва да понижи упованията за резултатите от срещата сред Тръмп и Путин. Както самата Ливийт означи, има две страни в спора в Украйна, само че американският президент ще беседва единствено с една от тях. Посланието е ясно – надали ще бъде реализиран значителен прогрес в опитите за преустановяване на бойните дейности.
Even after months of escalation, threats and U-turns, Donald Trump’s position on Ukraine is unclear ahead of his meeting with Vladimir Putin. European countries, meanwhile, are growing ever more worried
— The Economist (@TheEconomist)
Ролята на Европейски Съюз
Откакто Тръмп се завърна в Белия дом, връзките сред Съединени американски щати и Европейски Съюз се утежниха осезаемо. Показателна в това отношение беше речта, която американският вицепрезидент Джей Ди Ванс произнесе по време на Мюнхенската конференция по сигурността по-рано тази година. Тогава той упрекна европейските водачи, че засилващата се цензура, ерозията на демокрацията и изолирането на популистките партии съставляват по-сериозна опасност за Стария континент от Русия и Китай. Напрежението сред Вашингтон и Брюксел продължава да бъде високо, а редица представители на Европейски Съюз се притесняват, че Европа остава изолирана от процеса по вземането на значимите решения за нейното бъдеще. Несъмнено, най-лошият сюжет за Европейски Съюз е сключването на съглашение за разпределянето на украинските територии сред Тръмп и Путин, без присъединяване на Брюксел и Киев. Подобен процес на събитията наподобява малко евентуален, само че не и неосъществим, разясняват специалисти.
Американският президент въпреки всичко показва, че има намерение да продължи разговора със своите западни сътрудници, като преди срещата си с Путин ще беседва по телефона както със Зеленски, по този начин и с част от европейските водачи. Това, обаче, въобще не значи, че има доближаване на позициите им. Тръмп неведнъж акцентира, че пътят към мира минава през „ размяната на територии “ – нещо, с което Европейски Съюз и Украйна не са съгласни. Те се притесняват, че в случай че Кремъл реализира даже и дребна част от задачите на нашествието, почнала през 2022 година, това може да подтиква съветския президент да предприеме нова офанзива. „ Ако се откажем от Донбас, от укрепленията и позициите, които направляваме, ще отворим пътя на руснаците за нова офанзива…Путин желае да унищожи суверенна Украйна. Това е крайната му цел “, съобщи неотдавна Зеленски.
US President Trump said that both Ukraine and Russia would have to cede land to each other to end the war and that his talks with Russian President Putin would be aimed at taking the temperature on a possible deal
— Reuters (@Reuters)
Уроците на историята
След като стана ясно, че Тръмп ще се срещне с Путин, някои анализатори започнаха да вършат съпоставения сред актуалната обстановка и Мюнхенското съглашение, подписано сред Германия, Италия, Англия и Франция в навечерието на Втората международна война. То е подписано на 30 септември 1938 година и уговаря предаването на Судетската област, която по това време е част от Чехословакия, на Германия. Причината е, че там живеят към 3 млн. етнически немци. „ От дипломатическа позиция, фактически могат да бъдат направени някои паралели. През 1938 година нацистите декларират, че в Чехословакия има доста техни сънародници, отношението към които не е положително и по тази причина този регион би трябвало да стане част от Германия. Адолф Хитлер се среща с английския министър председател Невил Чембърлейн и по-късно е подписано Мюнхенското съглашение “, отбелязва Доналд Хефлин, американски посланик с дълготраен опит. „ Чехословакия не е част от договарянията. Страната просто би трябвало да се съобрази с взетите решения. Всички знаем какво се случва по-късно. На идната година, Германия споделя, че към този момент желае цяла Чехословакия. Както и Полша. Това води до експлоадирането на Втората международна война “, добавя той.
Днес, Украйна също наподобява изолирана от договарянията за слагане на завършек на войната. Според Хефлин, това крие доста рискове. „ Не желая да съпоставям Путин с Хитлер, само че няма по какъв начин да се отхвърли, че и двамата са властнически водачи, разполагащи с внушителна военна мощност. Не бива да забравяме, че на Чехословакия са дадени редица обещания и гаранции за сигурността ѝ, които след това не са спазени. През 1994 година Западът сподели на Украйна: „ Откажете се от нуклеарните си оръжия и ще ви подсигуряваме, че никой няма да ви нападне “. Оттогава, страната беше нападната два пъти – през 2014 и 2022 година Западът по този начин и не се намеси “, напомня той. Що се отнася до идните договаряния в Аляска, Хефлин не е оптимист. „ Уроците на историята демонстрират, че вероятността да бъде реализиран дълготраен мир след тази среща е извънредно дребна “, счита дипломатът.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ