Български научни прибори ще полетят до Луната и Марс!
Два български инструмента ще полетят на борда на автоматизирани междупланетни сонди към Луната и Марс в края на тази и началото на идната година. Индийската лунна сонда Чандраян-1 ще достави в орбита към Луната дребния уред RADOM-7, който ще би трябвало да характеризира качествено и количествено радиационната конюнктура наоколо до Луната.
Инструментът RADOM-7, съпоставен с размера на писалка. Този инструмент ще полети към Луната на борда на индийската лунна сонда Чандраян-1. Image Credit: ISRO/SRI-BAS
С помощта на RADOM-7 българските учени се надяват да изготвят точна карта на радиационната конюнктура на Луната при другите дължини и ширини. Данните, получени от уреда, ще бъдат употребявани да се откри каква тъкмо е радиацията и каква отбрана ще е нужна за астронавтите при бъдещи пилотирани лунни експедиции. RADOM-7 ще откри каква е и естествената отбрана на Луната (ако има такава) по отношение на галактичната и слънчевата галактическа радиация.
Основните радиационни съставни елементи отвън магнетосферата на Земята са космически галактически лъчения, променени от от магнитните полета, асоциирани с нискоенергийните заредени частици (слънчев вятър), които непрекъснато се излъчват от Слънцето; както и събитията, когато се излъчват високоенергийни частици, които се следят при слънчеви изригвания. Всичко това може да окаже неподходящо въздействие при планирането на дълготрайни експедиции и бази на Луната. Целта на бъдещата пилотирана стратегия не би била просто краткотрайна разходка на повърхността на Луната, което бе сполучливо осъществено от програмата Аполо, а установяването на непрекъсната станция.
RADOM-7 на процедура съставлява дребен спектрометър-дозиметър, който съдържа един полупроводников детектор с дебелина 0.3 мм, един заряд-чувствителен усилвател, два микроконтролера. Детекторът тежи едвам 0.1398 грама. Техниката пулсов разбор се употребява за установяването на насъбрания енергиен набор, който по-нататък се трансформира в насъбрана доза и поток в силиконовия детектор. Времето за експозиция за един набор е 30 секунди. Спектрометърът RADOM-7 ще мери спектъра на насъбраната сила от съществени и вторични частици в 256 канала на борда на Чандраян-1.
На борда на съветския безпилотен галактически транспортен съд Фобос-Грунт ще полети още един български инструмент – Люлин-Фобос, който ще има задача, сходна на RADOM-7. Люлин-Фобос ще работи по време на пътя към Марс, до момента в който Фобос-Грунт е в околомарсианска орбита, както и на повърхността на Фобос. Данните ще оказват помощ при бъдещото осъществяване на пилотирана експедиция до Марс, както и при установяването на непрекъсната база на Фобос или Марс.
Информация: От ISRO и ИКИ-БАН.
