Проф. Цочо Бояджиев: Автентичният избор е този на истината и доброто |
Дъждовни води: Проф. Бояджиев, честваме за 2022-ри път рожден ден на Иисус Христос. Какви са културните измерения на това, че той, макар небесния си татко, е роден от земна майка?
Проф. Бояджиев: На първо място би трябвало прецизно да се придържаме към изказванието, че Христос е напълно Бог и напълно човек, а не е частично Бог и частично човек. Пълнотата на човешката му природа е съображение да сме уверени, че избавен може да бъде всеки човек, стига да следва контури от Божия наследник път. Тази универсална опция е освен разтуха, само че и повод към добродеяния. Християнството е надълбоко оптимистичен мироглед, обвързващ спасението, тоест надмогването на гибелта, с действената добродетел.
Дъждовни води: Христос искаше не да му имат вяра, а сами да изберат дали да му имат вяра или не. В този смисъл през днешния ден християнските полезности от консервативна отбрана ли се нуждаят или от демократичното им продължение в правото на индивида да живее съгласно личните си избори?
Проф. Бояджиев: Правото да избира е конститутивна характерност на индивида и това право би трябвало да остане неприкосновено. Но изборът е в последна сметка сред положителното и злото, сред истината и лъжата. И по тази причина нашите избори са и вдишване на отговорност за наличието на злото в света. Когато не осъзнаваме това, нашите избори са повърхностни и лекомислени, те подхранват по-скоро тщеславието ни, самочувствието ни на морални законодатели. В реалност достоверният избор е този на истината и положителното. Тъкмо заради това демократичното отношение към християнските полезности следва да бъде дисциплинирано посредством полагането на истината и положителното като детерминанти на нашите избори, което и би било упоменатата от Вас консервативна отбрана. Защото избирайки положителното, ние препотвърждаваме божествената класификация на универсума и отреденото в него обиталище на индивида.
Дъждовни води: Какви са и има ли ценностни разриви сред християнството и исляма?
Проф. Бояджиев: Не познавам задоволително задълбочено исляма, тъй че ще си разреша шерването на едно персонално чувство. В последния ме смущава фетишизирането на гибелта, експонирането на героичната гибел като врата към безконечните - разбрани прекомерно скотски - блаженства. Симптоматично е, че образцовият жест на християнина е смирението, а на радикалния ислямист - джихадът, свещената война. Оттук би следвало да се проявят и други отлики, само че следенето им е оттатък моята подготвеност.
Дъждовни води: Къде би трябвало да се сложи граница на толерантността по отношение на друговерците, полово другите, феминистките, ромите... А по отношение на антиваксърите?
Проф. Бояджиев: От първостепенна значимост е да преценим състоятелността на съответната идеология, да вземем за пример на феминизма. Що се отнася до антиваксърите, в тяхната аргументация съгласно мен има кардинална неточност. Настоявайки върху правото на избор, те припознават като индивид на избора някакъв чист " аз " от типа на Декартовия ego sum. Само че в конституцията на това " его " е включен и светът, и обществото, и другият човек. Писателят Георги Господинов употребява един изумително прецизен израз за обозначаване на въпросния " аз " - " аз сме ". Именно от това " аз сме " следва да се реализира смисленият избор. Защото солидарността не е пожелателно положение, а достоверният модус на човешкото битие.
Дъждовни води: Как стана по този начин, че православието по " православната дъга " се трансформира в надполитическа легитимация на политическата постсъветската ориентировка?Православните общности по-малко годни ли са за народна власт от католическите?
Проф. Бояджиев: Православието за жал има мощен конфронтационен капацитет. Да си напомним провалилите се помирителни събори през късното Средновековие в Лион и Ферара/Флоренция, непримиримостта даже пред лицето на действителната турска опасност. Този дух на противостоенето елементарно може да бъде експлоатиран от една национална идеология, която на всички места вижда недоброжелатели и злоумишленици. Че подобен е и " Западът " е принцип, който не се нуждае от аргументация. А сходно безвъпросно конфронтиране трансформира православието в инструмент за реализиране на несъмнено към този момент чисто политическо " завземане на територии ".
Що се отнася до пригодността за демократична уредба на обществата, разлика, несъмнено, има. Тя се състои в това, че католицизмът, а също и протестантството, интерпретира егалитаризма активистки - хората са равни в градивността, в солидарното създаване на един съразмерен и рационален свят. При нас, в противен случай, на равноправието се гледа като на опция да бъда самичък за себе си, а общностното ни съществуване да се сведе до външния обред. Ще ми се тази разлика да е ситуативна, а не същностна, да се дължи да вземем за пример на традицията и продължителния опит. Тогава би имало вяра.
Дъждовни води: Откривате ли връзка сред съветската душа и режима на Путин?
Проф. Бояджиев: Избягвам типизации от рода на " загадъчната съветска душа ". И въпреки всичко наподобява някакви общи черти на обособените човешки общности има и те следва да бъдат регистрирани. Бях учуден, когато в един латински текст от дванадесетото столетие, описващ присъщите поведенчески стандарти на другите " народи ", прочетох за такива, които и до ден сегашен отнасяме към част от руснаците: алкохолизъм, незагриженост за фамилията, безразличие към бита. Но най-впечатляващото беше следното наблюдаване: когато крепостният бъде освободен, като му се дава земя, добитък и инвентар, той нормално единствено за няколко месеца пропива всичко и моли господаря да го одобри още веднъж като крепостен. Не разясня основателна ли е тази визия, обръщам внимание само върху нейната резистентност.
Дъждовни води: С какво БПЦ съумя да помогне на прехода ни от атеистично към свободно общество? Бивш болшевик със свещ в ръка разкаял се болшевик ли е?
Проф. Бояджиев: Не бих дръзнал да осъждам за нещо, което се случва в най-съкровеното на душата. Разкаянието може и да е откровено, въпреки че добре си припомням гневното заклеймяване на " опиума за народа ". От друга страна преходът не наподобява чак толкоз сложен, когато се реализира не на равнището на правилата на вярата, а на това на битовото християнство. Та тогавашният труженик на " само вярното обучение ", който е свързвал Великден само с боядисването на яйца и Бъдни вечер - с броя на постните ястия, не би имал изключително усложнение да се изправи със свещ в ръка, щом това се изисква от ритуала.
Това камуфлажно християнство би трябвало да бъде надмогнато посредством разкриването и отстояването на духовните основи на християнството и такова е едно от най-важните провокации пред БПЦ. По мое мнение стъпки в тази посока към този момент се виждат, не на последно място вследствие на задълбоченото богословско обучение, което се придобива в няколко университета.
Дъждовни води: Как си обяснявате, че българската антикомунистическа десница, която пълнеше площадите при започване на прехода, през новия век все е на опашката на парламентарните сили?
Проф. Бояджиев: Причините са разнообразни, само че тук ми се ще да загатна едно доста съществено разминаване сред организационната принадлежност към десницата и левичарския мироглед на значително от членовете на десните партии. Дясно мислещите в България в действителност са малко, тъй че политическото наличие на обединения като " Демократична България " отразява действителната обстановка в обществото. Разбира се, това е хабитус, който десните политици би трябвало да се опитат да преформират в мечтаната посока. Тук поражда въпросът за способността им да сторят това.
Дъждовни води: Пробивът в последните избори на съвсем незнайни политически водачи дава ли Ви вяра или просто би трябвало да изчакаме 12 часа, когато каляската им ще се трансформира в тиква?
Проф. Бояджиев: Работата е там, че, както е казано, по делата ще ги познаем. А каузи всъщност към момента няма. Тези относително младежи наподобяват интелигентни и настоятелен и аз откровено ще се веселя, в случай че съумеят в начинанието си. Само че ме безпокои споменът, че по този начин изглеждаха и юпитата на Сакскобургготски. За ефикасното управление на страната се изискват характерни качества, а дали тези хора ги имат, ще проличи едвам когато държавното управление проработи действително.
Защото дипломирането в влиятелен университет е, несъмнено, някаква препоръка, само че политическата мъдрост е повече от това. Добрата концепция не е задоволителна, умното решение би трябвало да е продуктивно, изпълнимо. " Как " е не по-малко значимо от " какво ", а най-често таман във връзка с метода за реализиране на дадена цел се демонстрират човешките пристрастености и предразсъдъци. Така че въпросното " повече " включва житейския опит, комуникативността, силата на волята и така нататък
Дъждовни води: Наричат ги харвардци - до каква степен академичното познание може да има въздействие в българската политика? Мога да задам въпроса и наопаки: за какво в никакъв случай Ви няма в депутатските листи?
Проф. Бояджиев: Ще го кажа още по-категорично: политиката е съществено занятие и с нея би трябвало да се захващат хора, които имат характерните за подобен тип активност качества. Аз не ги владея и не виждам за какво от порядъчен учител да се трансформирам в неприятен политик. Впрочем преди години бях поканен да повеждам листа, което ми гарантираше място в Народното събрание. Беше ми извънредно мъчно да отклоня поканата, тъй като тя идваше от политик, който надълбоко почитам. Позовах се точно на това, че е по-добре да свърша това, което умея, в сравнение с да заема мястото на някого, който би бил по-сръчен при боравенето с тази характерна материя. Имах и различен мотив за отхвърли си, който за благополучие не се наложи да приведа: органично не устоявам да седнал съм на съвещания.
Проф. Бояджиев: На първо място би трябвало прецизно да се придържаме към изказванието, че Христос е напълно Бог и напълно човек, а не е частично Бог и частично човек. Пълнотата на човешката му природа е съображение да сме уверени, че избавен може да бъде всеки човек, стига да следва контури от Божия наследник път. Тази универсална опция е освен разтуха, само че и повод към добродеяния. Християнството е надълбоко оптимистичен мироглед, обвързващ спасението, тоест надмогването на гибелта, с действената добродетел.
Дъждовни води: Христос искаше не да му имат вяра, а сами да изберат дали да му имат вяра или не. В този смисъл през днешния ден християнските полезности от консервативна отбрана ли се нуждаят или от демократичното им продължение в правото на индивида да живее съгласно личните си избори?
Проф. Бояджиев: Правото да избира е конститутивна характерност на индивида и това право би трябвало да остане неприкосновено. Но изборът е в последна сметка сред положителното и злото, сред истината и лъжата. И по тази причина нашите избори са и вдишване на отговорност за наличието на злото в света. Когато не осъзнаваме това, нашите избори са повърхностни и лекомислени, те подхранват по-скоро тщеславието ни, самочувствието ни на морални законодатели. В реалност достоверният избор е този на истината и положителното. Тъкмо заради това демократичното отношение към християнските полезности следва да бъде дисциплинирано посредством полагането на истината и положителното като детерминанти на нашите избори, което и би било упоменатата от Вас консервативна отбрана. Защото избирайки положителното, ние препотвърждаваме божествената класификация на универсума и отреденото в него обиталище на индивида.
Дъждовни води: Какви са и има ли ценностни разриви сред християнството и исляма?
Проф. Бояджиев: Не познавам задоволително задълбочено исляма, тъй че ще си разреша шерването на едно персонално чувство. В последния ме смущава фетишизирането на гибелта, експонирането на героичната гибел като врата към безконечните - разбрани прекомерно скотски - блаженства. Симптоматично е, че образцовият жест на християнина е смирението, а на радикалния ислямист - джихадът, свещената война. Оттук би следвало да се проявят и други отлики, само че следенето им е оттатък моята подготвеност.
Дъждовни води: Къде би трябвало да се сложи граница на толерантността по отношение на друговерците, полово другите, феминистките, ромите... А по отношение на антиваксърите?
Проф. Бояджиев: От първостепенна значимост е да преценим състоятелността на съответната идеология, да вземем за пример на феминизма. Що се отнася до антиваксърите, в тяхната аргументация съгласно мен има кардинална неточност. Настоявайки върху правото на избор, те припознават като индивид на избора някакъв чист " аз " от типа на Декартовия ego sum. Само че в конституцията на това " его " е включен и светът, и обществото, и другият човек. Писателят Георги Господинов употребява един изумително прецизен израз за обозначаване на въпросния " аз " - " аз сме ". Именно от това " аз сме " следва да се реализира смисленият избор. Защото солидарността не е пожелателно положение, а достоверният модус на човешкото битие.
Дъждовни води: Как стана по този начин, че православието по " православната дъга " се трансформира в надполитическа легитимация на политическата постсъветската ориентировка?Православните общности по-малко годни ли са за народна власт от католическите?
Проф. Бояджиев: Православието за жал има мощен конфронтационен капацитет. Да си напомним провалилите се помирителни събори през късното Средновековие в Лион и Ферара/Флоренция, непримиримостта даже пред лицето на действителната турска опасност. Този дух на противостоенето елементарно може да бъде експлоатиран от една национална идеология, която на всички места вижда недоброжелатели и злоумишленици. Че подобен е и " Западът " е принцип, който не се нуждае от аргументация. А сходно безвъпросно конфронтиране трансформира православието в инструмент за реализиране на несъмнено към този момент чисто политическо " завземане на територии ".
Що се отнася до пригодността за демократична уредба на обществата, разлика, несъмнено, има. Тя се състои в това, че католицизмът, а също и протестантството, интерпретира егалитаризма активистки - хората са равни в градивността, в солидарното създаване на един съразмерен и рационален свят. При нас, в противен случай, на равноправието се гледа като на опция да бъда самичък за себе си, а общностното ни съществуване да се сведе до външния обред. Ще ми се тази разлика да е ситуативна, а не същностна, да се дължи да вземем за пример на традицията и продължителния опит. Тогава би имало вяра.
Дъждовни води: Откривате ли връзка сред съветската душа и режима на Путин?
Проф. Бояджиев: Избягвам типизации от рода на " загадъчната съветска душа ". И въпреки всичко наподобява някакви общи черти на обособените човешки общности има и те следва да бъдат регистрирани. Бях учуден, когато в един латински текст от дванадесетото столетие, описващ присъщите поведенчески стандарти на другите " народи ", прочетох за такива, които и до ден сегашен отнасяме към част от руснаците: алкохолизъм, незагриженост за фамилията, безразличие към бита. Но най-впечатляващото беше следното наблюдаване: когато крепостният бъде освободен, като му се дава земя, добитък и инвентар, той нормално единствено за няколко месеца пропива всичко и моли господаря да го одобри още веднъж като крепостен. Не разясня основателна ли е тази визия, обръщам внимание само върху нейната резистентност.
Дъждовни води: С какво БПЦ съумя да помогне на прехода ни от атеистично към свободно общество? Бивш болшевик със свещ в ръка разкаял се болшевик ли е?
Проф. Бояджиев: Не бих дръзнал да осъждам за нещо, което се случва в най-съкровеното на душата. Разкаянието може и да е откровено, въпреки че добре си припомням гневното заклеймяване на " опиума за народа ". От друга страна преходът не наподобява чак толкоз сложен, когато се реализира не на равнището на правилата на вярата, а на това на битовото християнство. Та тогавашният труженик на " само вярното обучение ", който е свързвал Великден само с боядисването на яйца и Бъдни вечер - с броя на постните ястия, не би имал изключително усложнение да се изправи със свещ в ръка, щом това се изисква от ритуала.
Това камуфлажно християнство би трябвало да бъде надмогнато посредством разкриването и отстояването на духовните основи на християнството и такова е едно от най-важните провокации пред БПЦ. По мое мнение стъпки в тази посока към този момент се виждат, не на последно място вследствие на задълбоченото богословско обучение, което се придобива в няколко университета.
Дъждовни води: Как си обяснявате, че българската антикомунистическа десница, която пълнеше площадите при започване на прехода, през новия век все е на опашката на парламентарните сили?
Проф. Бояджиев: Причините са разнообразни, само че тук ми се ще да загатна едно доста съществено разминаване сред организационната принадлежност към десницата и левичарския мироглед на значително от членовете на десните партии. Дясно мислещите в България в действителност са малко, тъй че политическото наличие на обединения като " Демократична България " отразява действителната обстановка в обществото. Разбира се, това е хабитус, който десните политици би трябвало да се опитат да преформират в мечтаната посока. Тук поражда въпросът за способността им да сторят това.
Дъждовни води: Пробивът в последните избори на съвсем незнайни политически водачи дава ли Ви вяра или просто би трябвало да изчакаме 12 часа, когато каляската им ще се трансформира в тиква?
Проф. Бояджиев: Работата е там, че, както е казано, по делата ще ги познаем. А каузи всъщност към момента няма. Тези относително младежи наподобяват интелигентни и настоятелен и аз откровено ще се веселя, в случай че съумеят в начинанието си. Само че ме безпокои споменът, че по този начин изглеждаха и юпитата на Сакскобургготски. За ефикасното управление на страната се изискват характерни качества, а дали тези хора ги имат, ще проличи едвам когато държавното управление проработи действително.
Защото дипломирането в влиятелен университет е, несъмнено, някаква препоръка, само че политическата мъдрост е повече от това. Добрата концепция не е задоволителна, умното решение би трябвало да е продуктивно, изпълнимо. " Как " е не по-малко значимо от " какво ", а най-често таман във връзка с метода за реализиране на дадена цел се демонстрират човешките пристрастености и предразсъдъци. Така че въпросното " повече " включва житейския опит, комуникативността, силата на волята и така нататък
Дъждовни води: Наричат ги харвардци - до каква степен академичното познание може да има въздействие в българската политика? Мога да задам въпроса и наопаки: за какво в никакъв случай Ви няма в депутатските листи?
Проф. Бояджиев: Ще го кажа още по-категорично: политиката е съществено занятие и с нея би трябвало да се захващат хора, които имат характерните за подобен тип активност качества. Аз не ги владея и не виждам за какво от порядъчен учител да се трансформирам в неприятен политик. Впрочем преди години бях поканен да повеждам листа, което ми гарантираше място в Народното събрание. Беше ми извънредно мъчно да отклоня поканата, тъй като тя идваше от политик, който надълбоко почитам. Позовах се точно на това, че е по-добре да свърша това, което умея, в сравнение с да заема мястото на някого, който би бил по-сръчен при боравенето с тази характерна материя. Имах и различен мотив за отхвърли си, който за благополучие не се наложи да приведа: органично не устоявам да седнал съм на съвещания.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ