ДВ: Г-жо Дронзина, рационално ли е поведението на Путин в

...
ДВ: Г-жо Дронзина, рационално ли е поведението на Путин в
Коментари Харесай

Светът в момента е по-близо до ядрена война, отколкото беше по времето на Карибската криза

ДВ: Г-жо Дронзина, рационално ли е държанието на Путин в рецесията, която самичък провокира? През годините се изговориха доста суперлативи за това какъв занаятчия на тактиките и на геополитическите игри е съветският президент.

Татяна Дронзина: Не, Путин не е разумен състезател най-малко от 2013 година, а евентуално и отпреди това. За какво му беше Крим, където така и така имаше база на съветския Черноморски флот? Какво завоюва Москва с анексията от 2014 година? Нищо. Какво се случи с така наречен Донецка и Луганска национални републики? Руският президент прикачи към страната си две територии с гладно население и разрушена физическа и обществена инфраструктура.

Но този път Путин предизвести, че може да употребява нуклеарно оръжие - нещо, което в никакъв случай преди този момент не се беше случвало. Резултатът е, че светът сега е по-близо до нуклеарна война, в сравнение с беше по времето на Карибската рецесия.

Дъждовни води: Има ли Кремъл някакви шансове да завоюва войната и мира в Украйна?

Татяна Дронзина: Путин потегли към Киев, тъй като съумя да завоюва хибридната война против личния си народ. Колкото и да се приказва за антивоенни митинги в Русия, това е едвам капка в морето. Истински демонстрации против войната там няма. Аз се свързах преди седмици с център " Левада " - може би единствената социологическа организация в Русия, на която вярвам. Според тяхното проучване за февруари 71% от хората поддържат Путин. А неодобрението за него понижава до 27% спрямо 34% за същия месец през 2021 година.

От " Левада " ми споделиха и че ще създадат изследване за отношението към нахлуването в Украйна, само че нищо сходно не беше оповестено. Не е изключено да е спряно точно поради новите правила, влезнали в действие поради войната.

Русия в действителност може да завладее Украйна, само че тя в никакъв случай няма да бъде нейна. Ще последва Майдан след Майдан и партизанско придвижване. Един ден страната в действителност ще бъде свободна. Но огромният проблем съгласно мен е, че всичко това евентуално би могло да бъде началото на един дълъг международен прелом.

Китай не се обаждаше изключително доста по време на тази рецесия, само че следи деликатно. Целият свят не можа да спре Русия, която е 11-та стопанска система в света. Възниква въпросът какво би станало, в случай че Китай, която е втората, посегне да си връща Тайван?

Украйна е последовател на евроатлантизма, само че не е стратегически сътрудник на Съединени американски щати, които имат решаващия глас в НАТО. Именно поради това тази война е мръсна и примитивна. Но един спор за Тайван към този момент би се водил по друг метод. Тайван създава голяма част от чиповете, частите за компютри и тези неща, с помощта на които актуалният живот действа. Разстоянията до Тайван са преодолими единствено за извънредно съвременни оръжия.

Китай към този момент ще продължи да мълчи. Но моята прогноза е, че е допустимо в по-дългосрочна вероятност да се стигне до анексиране на Тайван.

Дъждовни води: Скорошно проучване на " Алфа Рисърч " демонстрира, че поддръжката за съветския президент в България е намаляла съвсем на половина до под една трета. Доколко трайна е сходна наклонност?

Татяна Дронзина: Когато Путин спря доставките на газ през 2009 година също имаше такава реакция, само че тя не продължи дълго. И може би моментната картина би трябвало да бъде скрепена институционално-политически. Засега правя оценка позитивно това, което прави новото държавно управление, въпреки и те да са склонни да се подават на напън. Все отново мисля, че този кабинет има късмет да ни направи малко по-надежден съдружник на НАТО.

Дъждовни води: Войната в Украйна повече обединителна или повече разграничителна ще бъде за българското общество?

Татяна Дронзина: Никой към момента не може да отговори на този въпрос. Но нашият проблем не са русофилите. Засега в обществото се следи по-скоро стихийна, спонтанна депутинизация, а до каква степен трайна ще бъде тя не е ясно. По-скоро ставаме очевидци на една неуверена и непоследователна позиция. Ако бяхме чакали по този метод да падне Берлинската стена, това надали щеше да се случи в миналото.

Но би трябвало да си даваме и ясна сметка, че не е толкоз елементарно тези проблеми да бъдат решени. В България има големи мрежи от тролове да вземем за пример. Ще се опитам да преразказвам една мисъл, която преди години прочетох в публикация на Дъждовни води: за всичките години преход нашите медии по този начин и не поддържаха българската читателска и зрителска публика в цивилизационния ѝ избор. Ролята на медиите не е единствено осведомителна.

Другата скрита част от този айсберг е преподаването на историята и публичните науки в учебно заведение. Нашите възпитаници и до през днешния ден не учат какво е ставало през комунизма, тъй като този интервал не бил задоволително далечен във времето, с цел да му бъде дадена оценка.

Опасявам се, че ние като общество имаме доста сериозен и бездънен проблем. И в случай че не подходим институционално към него, занапред още доста неща може да ни се струпат върху главите.

Дъждовни води: Изследвали сте доста конфликтни точки по света. Какво целяха последните огромни съветски нашествия - в Украйна и Грузия и интервенцията в Казахстан?

Татяна Дронзина: Случаите с Украйна и Грузия са от един и същи порядък, до момента в който в Казахстан нашествието беше осъществена от името на Организацията на Договора за групова сигурност. Този съюз преди време беше основан по самодейност на някогашния президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев с желанието да имитира европейската ОССЕ. Първа цигулка в организацията свири Москва, а интервенцията в Казахстан евентуално е била съгласувана и с Пекин. Изпращането на съветски войски е първият случай на задействане на контракта. Имаше други две изпратени молби за интервенция - на Киргизстан през 2010 година и на Армения поради Нагорни Карабах, само че след едномесечно безмълвие и двете страни получиха негативен отговор.

В Казахстан реакцията бе съмнително бърза, само че следва да имаме поради, че това е деветата по величина страна в света. Тя създава и добива всички детайли от Менделеевата таблица, дава 42% от международния рандеман на уран и е на десето място по нефтодобив.

Протестите там бяха провокирани от двукратното покачване на цените на газа. Около 90% от превоза и семействата използват газ. Недоволството потегли от Западен Казахстан, който е населяван от най-младшия жуз. Жусът е група от племенни обединявания, образувани преди няколко века, само че запазили известно въздействие и през днешния ден.

Тъй като нефтодобивът е концентриран тъкмо в тази част на Казахстан, усещането на локалното население е, че е ощетено от високите цени на енергоносителите. Когато недоволството ескалира, цените бяха свалени даже и под предходната ставка, само че митингите към този момент бяха достигнали големи размери. Големите погроми се дължат в това число и на сериозния незаконен свят в Казахстан, който се причисли към демонстрациите.

Поделянето на властта в страната сред остарелия президент и новия - Токаев, който остана в сянката на Назарбаев, също доста дразнеше хората.

В Казахстан половината от националното благосъстояние е в ръцете на 162-а магнати, които принадлежат към фамилията на Назарбаев. Според корекция в конституцията, влезнала в действие през 2010 година, тези хора не подлежат на финансов надзор. Но до момента в който не знаем къде се намира Назарбаев и неговото семейство, ние няма по какъв начин да знаем и кой сюжет за преразпределение на властта в страната се е разиграл.

Татяна Дронзина е политически анализатор и откривател на спорове в горещите точки на света. Автор е на голям брой книги и изявления, академик и професор в Софийския университет.

Интервю на Димитър Ганев,

Източник: inews.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР