Душата ми е дом с отворени врати - за канени и

Душата ми е дом с отворени порти -
за канени и за неканени,
за носещи цветя,
за идващи от сметището на живота...
Душата ми е със отворени порти.
Но-най във вътрешността има стая
със зазидани прозорци. Ключът
е непрекъснато в мен. И рядко
го превъртам във ключалката.
Там е хазната ми:
кюлчета претопена болежка,
обиди, които нямам сили да не помни,
вини, които не мога към този момент да изкупя,
безмилостното щракане на времето,
което си отива...
Това е тъжната ми, тъмна стая.
Ала добре сте ми пристигнали -
избраници, несретници,
самоуверени, изплашени,
премръзнали от самотност
и пеещи като камбанки хора!
Не чукайте -
вратите са отворени.