Дупнишкото село е Мека на пенсионерите-богаташи!
Дупнишкото село Тополница с 800 души по времето на соца се стопи на 100. Последното дете, родено в селото, е през 2008 година – 9-годишната Никол. Майка й, 39-годишната Величка Цветкова, е най-младият гражданин на селото. Повечето й съселяни са пенсионери от мината в Бобов дол, получават оптималната пенсия от 910 лева и живеят пищно. Величка Цветкова работи като магазинер в хранителния магазин в селото.
Ето какво описа тя за живота на хората в Тополница: „ В селото живеят единствено пенсионери от мината в Бобов дол, добре са финансово. Обичат да се глезят. Ежедневно магазинът се зарежда с банани, портокали, мандарини… всичко се изкупува.
Сутрин всички минават през магазина да си купят свеж самун, по-късно засядат на кафе. Някои след първото си кафе сутринта минават на уиски с чай, та чак до обяд. След което се прибират по домовете. На ден продавам по 30-ина бутилки уиски от 200 мл. Пенсионерите в селото не броят стотинките в портмонето си.
На огромна част децата им са се устроили в София и идват единствено през уикендите, а някои единствено през лятото. Аз сама направих детска площадка в центъра на селото. Тогава работех по краткотрайната претовареност към кметството. От община Дупница дадоха металното оборудване за детска катерушка, а аз ръчно изкопах дупките, сама излях бетона и ги циментирах. Моето дете е единственото в селото, само че рядко играе на катерушката”, описа Величка Цветкова.
Известно време тя е живяла в обществените жилища в Дупница дружно с детето си, само че високият наем и месечните сметки за ток и вода са били непостижими за нея и се върнала в село Тополница, в полите на Рила планина. Пътят за селото се отклонява от гл. път Е-79 от Дяково и продължава във вътрешността в планината, която през зимата при по-голям сняг е непроходима. Кметът на село Тополница Анани Ангарев, който с спиране ръководи 3-ти мандат, описа за времето, когато в селото са живели 800 души и е кипял живот: „ По времето на соца в с. Тополница живееха 800 души, в тогавашното Трудово-кооперативно земеделско стопанство се отглеждаха 10 000 овце, имаше и мандра. В локалното учебно заведение учеха по 150 деца, то беше продадено по времето, когато кмет на Дупница бе Атанас Янев.
Имаше предпочитание от шивашки необут да открие завод в селото, само че не направи нищо. Средната възраст на хората в селото е 70 години, те не могат да обработват земите си са ги отдали под аренда на Йордан Костов-Джоко, който сее жито и им дава лихва в пари и артикули, наел е към 3500 дка. Кметството в с. Тополница е с най-голямата постройка от всички села в община Дупница. Някога в нея се помещавал Клуб на сержанта и офицера, защото край селото имаше военно отделение, имаше и зала за събрания и концерти.
В залата за сержанти и офицери към момента виси поовехтял портрет на Ботев. Тя в този момент се употребява от по-млади пенсионери като клуб, там играят карти. Музикална уредба от предишния век към момента работи. Има подредени стелажи с книги, само че проличава, че не са четени от дълго време, прашасали са. В тази зала се оставят и сметките за ток и вода и пенсионерите си ги вземат от там”.
Селото има и вилна зона, която главно е застроена преди 1989 година. Един от живеещите във вилната зона е 75-годишният Ангел Димитров, който 17 години е работил в отдел „ Тежки престъпни престъпления” в Министерство на вътрешните работи в София. Ето какво описа той: „ Аз съм пенсионер „ изгнаник “ в с. Тополница. Оттук е брачната половинка ми и от 15 години живеем тук. Голяма досада е, няма с кого да си поговориш.
Наслаждавам се на природата. Работих като престъпен служител на реда в отдел „ Тежки престъпления” в София. Разследвал съм тежки случаи. Сещам се за един взривен асансьор и един аероплан, който се възпламени на летището в София през 1975 година. Много убийства, тежки произшествия с деца и възрастни са минали през погледа ми в трудовия ми живот”, описа А. Димитров. Двете му деца и внуците живеят в София, идват на посетители в Тополница.
Ето какво описа тя за живота на хората в Тополница: „ В селото живеят единствено пенсионери от мината в Бобов дол, добре са финансово. Обичат да се глезят. Ежедневно магазинът се зарежда с банани, портокали, мандарини… всичко се изкупува.
Сутрин всички минават през магазина да си купят свеж самун, по-късно засядат на кафе. Някои след първото си кафе сутринта минават на уиски с чай, та чак до обяд. След което се прибират по домовете. На ден продавам по 30-ина бутилки уиски от 200 мл. Пенсионерите в селото не броят стотинките в портмонето си.
На огромна част децата им са се устроили в София и идват единствено през уикендите, а някои единствено през лятото. Аз сама направих детска площадка в центъра на селото. Тогава работех по краткотрайната претовареност към кметството. От община Дупница дадоха металното оборудване за детска катерушка, а аз ръчно изкопах дупките, сама излях бетона и ги циментирах. Моето дете е единственото в селото, само че рядко играе на катерушката”, описа Величка Цветкова.
Известно време тя е живяла в обществените жилища в Дупница дружно с детето си, само че високият наем и месечните сметки за ток и вода са били непостижими за нея и се върнала в село Тополница, в полите на Рила планина. Пътят за селото се отклонява от гл. път Е-79 от Дяково и продължава във вътрешността в планината, която през зимата при по-голям сняг е непроходима. Кметът на село Тополница Анани Ангарев, който с спиране ръководи 3-ти мандат, описа за времето, когато в селото са живели 800 души и е кипял живот: „ По времето на соца в с. Тополница живееха 800 души, в тогавашното Трудово-кооперативно земеделско стопанство се отглеждаха 10 000 овце, имаше и мандра. В локалното учебно заведение учеха по 150 деца, то беше продадено по времето, когато кмет на Дупница бе Атанас Янев.
Имаше предпочитание от шивашки необут да открие завод в селото, само че не направи нищо. Средната възраст на хората в селото е 70 години, те не могат да обработват земите си са ги отдали под аренда на Йордан Костов-Джоко, който сее жито и им дава лихва в пари и артикули, наел е към 3500 дка. Кметството в с. Тополница е с най-голямата постройка от всички села в община Дупница. Някога в нея се помещавал Клуб на сержанта и офицера, защото край селото имаше военно отделение, имаше и зала за събрания и концерти.
В залата за сержанти и офицери към момента виси поовехтял портрет на Ботев. Тя в този момент се употребява от по-млади пенсионери като клуб, там играят карти. Музикална уредба от предишния век към момента работи. Има подредени стелажи с книги, само че проличава, че не са четени от дълго време, прашасали са. В тази зала се оставят и сметките за ток и вода и пенсионерите си ги вземат от там”.
Селото има и вилна зона, която главно е застроена преди 1989 година. Един от живеещите във вилната зона е 75-годишният Ангел Димитров, който 17 години е работил в отдел „ Тежки престъпни престъпления” в Министерство на вътрешните работи в София. Ето какво описа той: „ Аз съм пенсионер „ изгнаник “ в с. Тополница. Оттук е брачната половинка ми и от 15 години живеем тук. Голяма досада е, няма с кого да си поговориш.
Наслаждавам се на природата. Работих като престъпен служител на реда в отдел „ Тежки престъпления” в София. Разследвал съм тежки случаи. Сещам се за един взривен асансьор и един аероплан, който се възпламени на летището в София през 1975 година. Много убийства, тежки произшествия с деца и възрастни са минали през погледа ми в трудовия ми живот”, описа А. Димитров. Двете му деца и внуците живеят в София, идват на посетители в Тополница.
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ