Американски ексразузнавач: Моля някой да разясни на Байдън относно Китай, който „изтласква” Русия
Думите на президента Джо Байдън за Китай по време на срещата на върха в Женева демонстрират, че той е извънредно дезинформиран за " салдото на силите в света ". Изглежда, че е заседнал в парадигма, датираща от десетилетия - китайско-руската неприязън. Президентът Ричард Никсън съумя да я употребява в основни съглашения за надзор на оръжията с Москва при започване на 70-те години.
В предходна своя публикация за стратегическия декор на срещата на върха означих, че тристранните връзки са се трансформирали фрапантно през последните десетилетия и че въпреки триъгълникът към момента да е равностранен, в този момент всъщност са две страни против една - Вашингтон е непотребен.
Това е главният въпрос: по какъв начин някой американски общественик може да не знае за това? Как се случи по този начин, че „ специалистите “ по външна политика да подскажат на Байдън, че Съединени американски щати към момента могат да се опитат да опълчват Русия и Китай един против различен на фона на радикално променения „ баланс на силите “ през днешния ден?
Когато проучваме казаното от Байдън за Китай, е изкушаващо да изпаднем в обезсърчение. Ето думите на президента на неговата независима конференция след срещата на върха: „ Без да го изтъквам [Путин] - което съгласно мен не е уместно - позволете ми да задам реторичен въпрос: имате многохилядна граница с Китай. Китай се стреми да се трансформира в най-мощната стопанска система и най-голямата и мощна военна мощ в света. "
Преди да напусне Женева, Байдън добави: „ Нека да намеря думите. Сега Русия е в доста, доста мъчно състояние. Китай го притиска. "
Как можеш да обясниш това неуместно бръщолевене? Може би нелепостите на Байдън би трябвало да се припишат вярно на неговите второкласни съветници, които подвигнаха етикета, че както Китай, по този начин и Русия са се заклеймявали взаимно като „ велики шовинистични сили “. В същото време самите тези „ специалисти “ са потопени в мрака на визията на Съединени американски щати като „ изключителна ” и даже „ незаменима “. Възможно е даже съветниците на Байдън да бъдат повлияни от толкоз неопитни специалисти, колкото тези, които се изявяват във Washington Post.
В деня след оповестяването на датата на срещата на върха в Женева Washington Post зададе въпроса: " Защо всички считат, че Русия и Китай са другари? ": „ В понеделник най-хубавият китайски посланик Ян Цжечи дойде в Москва за подсилване на връзките, които, както китайското външно министерство съобщи тази седмица, „ са твърди като камък, без значение какво се случва “. Този месец съветският президент Владимир Путин назова връзките сред двете страни „ най-хубавите в историята. “ Той може би размишляваше върху момента през юни 2019 година, когато китайският президент Си Дзинпин го назова „ моят най-хубав другар “.
Тъй като напрежението сред Китай и Съединени американски щати ескалира, доста коментатори одобряват тази изразителност по номинал и предизвестяват за възходяща непосредственост сред двата съществени противника на Съединени американски щати. Но не е толкоз просто. Като начало Москва би трябвало да се опасява повече от Пекин, в сравнение с от Вашингтон ".
Или може би екипът на Байдън в действителност го е уведомил за някаква нова действителност, само че дълготрайната памет на президента към момента господства. Припомнете си, че през 70-те години, когато Байдън влезе в политиката, руснаците и китайците се стреляха между тях през тази „ многохилядна граница “, Китай претендира за 1,5 милиона квадратни километра от Сибир, които били завзети и „ окупирани “ от шепа казаци, което се удостоверява от епохи на „ неравноправни контракти “ (които в действителност са били неравноправни).
![National Review: Америка би трябвало да се причисли към надпреварата за Велика мощ]( "National Review: Америка би трябвало да се причисли към надпреварата за Велика мощ")
National Review: Америка би трябвало да се причисли към надпреварата за Велика мощ
Американското издание National review смята, че в този момент Съединени американски щати не са подготвени за ролята на международен водач. Страната е разграничена политически и о...
През 70-те и началото на 80-те години изглеждаше, че взаимната неприязън ще продължи постоянно. (За да бъде разкрито напълно: Бях основен анализатор на Централно разузнавателно управление на САЩ за китайско-съветските връзки през 60-те и началото на 70-те години и споделих тази позиция.
По този метод е еднообразно допустимо съветниците на Байдън да са го просветлили, само че паметта му остава в един тип „ деформиране на времето “. Какво е по-вероятното пояснение за мрачните думи на Байдън за Китай? Всъщност няма значение - най-малко спрямо това, което съгласно мен е предстоящата реакция от съветските събеседници на Байдън.
Това, което в действителност има значение, е усещането, което президентът Путин получи от президент с богат опит в интернационалните връзки, само че му липсват точни знания за някои от главните настоящи действителности. Докато висши китайски чиновници имаха опцията да осведомят екипа на Путин за униженията, които са претърпели от държавния секретар Блинкен и от съветника по националната сигурност Джейк Съливан в Анкоридж на 18 март, все пак наподобява евентуално мненията на Байдън за Китай да накарат Путин да поклати глава в съмнение... Това може да не е добре.
Авторът Рей Макгавърн (роден на 25 август 1939 г.) е 27-годишен деец от Централно разузнавателно управление на САЩ. Той управлява звеното, което дава отговор за разбора на руската външна политика. Като водещ анализатор той всекидневно показва на американските президенти информацията от разследващата общественост на Съединени американски щати. Награден е с орден за хвалба на разузнаването на Централно разузнавателно управление на САЩ, който той връща през 2006 година в символ на митинг против потреблението на изтезания от Съединени американски щати. Съосновател е на публичната организация „ Ветерани от разузнаването за разумност “.
Превод: Ганчо Каменарски
В предходна своя публикация за стратегическия декор на срещата на върха означих, че тристранните връзки са се трансформирали фрапантно през последните десетилетия и че въпреки триъгълникът към момента да е равностранен, в този момент всъщност са две страни против една - Вашингтон е непотребен.
Това е главният въпрос: по какъв начин някой американски общественик може да не знае за това? Как се случи по този начин, че „ специалистите “ по външна политика да подскажат на Байдън, че Съединени американски щати към момента могат да се опитат да опълчват Русия и Китай един против различен на фона на радикално променения „ баланс на силите “ през днешния ден?
Когато проучваме казаното от Байдън за Китай, е изкушаващо да изпаднем в обезсърчение. Ето думите на президента на неговата независима конференция след срещата на върха: „ Без да го изтъквам [Путин] - което съгласно мен не е уместно - позволете ми да задам реторичен въпрос: имате многохилядна граница с Китай. Китай се стреми да се трансформира в най-мощната стопанска система и най-голямата и мощна военна мощ в света. "
Преди да напусне Женева, Байдън добави: „ Нека да намеря думите. Сега Русия е в доста, доста мъчно състояние. Китай го притиска. "
Как можеш да обясниш това неуместно бръщолевене? Може би нелепостите на Байдън би трябвало да се припишат вярно на неговите второкласни съветници, които подвигнаха етикета, че както Китай, по този начин и Русия са се заклеймявали взаимно като „ велики шовинистични сили “. В същото време самите тези „ специалисти “ са потопени в мрака на визията на Съединени американски щати като „ изключителна ” и даже „ незаменима “. Възможно е даже съветниците на Байдън да бъдат повлияни от толкоз неопитни специалисти, колкото тези, които се изявяват във Washington Post.
В деня след оповестяването на датата на срещата на върха в Женева Washington Post зададе въпроса: " Защо всички считат, че Русия и Китай са другари? ": „ В понеделник най-хубавият китайски посланик Ян Цжечи дойде в Москва за подсилване на връзките, които, както китайското външно министерство съобщи тази седмица, „ са твърди като камък, без значение какво се случва “. Този месец съветският президент Владимир Путин назова връзките сред двете страни „ най-хубавите в историята. “ Той може би размишляваше върху момента през юни 2019 година, когато китайският президент Си Дзинпин го назова „ моят най-хубав другар “.
Тъй като напрежението сред Китай и Съединени американски щати ескалира, доста коментатори одобряват тази изразителност по номинал и предизвестяват за възходяща непосредственост сред двата съществени противника на Съединени американски щати. Но не е толкоз просто. Като начало Москва би трябвало да се опасява повече от Пекин, в сравнение с от Вашингтон ".
Или може би екипът на Байдън в действителност го е уведомил за някаква нова действителност, само че дълготрайната памет на президента към момента господства. Припомнете си, че през 70-те години, когато Байдън влезе в политиката, руснаците и китайците се стреляха между тях през тази „ многохилядна граница “, Китай претендира за 1,5 милиона квадратни километра от Сибир, които били завзети и „ окупирани “ от шепа казаци, което се удостоверява от епохи на „ неравноправни контракти “ (които в действителност са били неравноправни).
Американското издание National review смята, че в този момент Съединени американски щати не са подготвени за ролята на международен водач. Страната е разграничена политически и о...
През 70-те и началото на 80-те години изглеждаше, че взаимната неприязън ще продължи постоянно. (За да бъде разкрито напълно: Бях основен анализатор на Централно разузнавателно управление на САЩ за китайско-съветските връзки през 60-те и началото на 70-те години и споделих тази позиция.
По този метод е еднообразно допустимо съветниците на Байдън да са го просветлили, само че паметта му остава в един тип „ деформиране на времето “. Какво е по-вероятното пояснение за мрачните думи на Байдън за Китай? Всъщност няма значение - най-малко спрямо това, което съгласно мен е предстоящата реакция от съветските събеседници на Байдън.
Това, което в действителност има значение, е усещането, което президентът Путин получи от президент с богат опит в интернационалните връзки, само че му липсват точни знания за някои от главните настоящи действителности. Докато висши китайски чиновници имаха опцията да осведомят екипа на Путин за униженията, които са претърпели от държавния секретар Блинкен и от съветника по националната сигурност Джейк Съливан в Анкоридж на 18 март, все пак наподобява евентуално мненията на Байдън за Китай да накарат Путин да поклати глава в съмнение... Това може да не е добре.
Авторът Рей Макгавърн (роден на 25 август 1939 г.) е 27-годишен деец от Централно разузнавателно управление на САЩ. Той управлява звеното, което дава отговор за разбора на руската външна политика. Като водещ анализатор той всекидневно показва на американските президенти информацията от разследващата общественост на Съединени американски щати. Награден е с орден за хвалба на разузнаването на Централно разузнавателно управление на САЩ, който той връща през 2006 година в символ на митинг против потреблението на изтезания от Съединени американски щати. Съосновател е на публичната организация „ Ветерани от разузнаването за разумност “.
Превод: Ганчо Каменарски
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ