Това летище някога бе входа към Европа. Сега никой не е чувал за него
Думите Кройдън и „ дестинация “ мъчно могат да бъдат срещнати в едно и също изречение. „ Сигурен съм, че от всички места, които съм посещавал, е минимум евентуално да се върна в Кройдън “, написа Том Чесхайър в своята книга „ To Hull and Back ”, представен от CNN travel.
Градът, част от Южен Лондон, Англия, постоянно е обект на насмешки поради надалеч неидеалистичния си небосвод от небостъргачи, директен артикул от мегаломанията в строенето на офиси в интервала сред края на 50-те и началото на 70-години на предишния век.
Да, в източната част на града има дребен регион с хотели, осветлен от ярките табели на “Leonardo ” (бел. ред. – верига хотели) и “Hampton ”, част от веригата на “Hilton ”. Но е малко евентуално гостите на хотелите да възнамеряват обиколка из Кройдън с общителното подпомагане на някой от зелените трамваи, обикалящи из града. Те непроменяемо би трябвало да заловен ранен полет от летище Гетуик, намиращо се единствено на 16 благи (бел. ред. - към 26 км) разстояние от Кройдън. Много по-евтино е да останете тук, в сравнение с да наемете стая в хотел около летището.
Летище Гетуик не всеки път е съществувало. Малко над 1,5 благи северозападно от модерните хотели на Кройдън има неокласически хотел, изравен тъкмо в профил на забързания път „ Пърли уей “.
В неговия бар нормално се подпират изтощени предприемачи, само че в миналото мястото било цялостно с водачи с прякори като Дизи, Скръфи или „ Гробаря “ Джонсън. Те поглъщали бира след бира и си разменяли истории за гъсти мъгли и избегнати рискове, до момента в който личните им карикатури красяли стената зад бара. Такава била атмосферата – и към момента е – в хотел „ Аеродом “, първият целовопостроен летищен хотел в света.
А тъкмо до него стояло първото интернационално летище на Англия.
Страничен артикул от войната
„ Брат ми аз влязохме в спалнята на родителите ни с огромното месингово легло и татко ни ни заведе до прозореца, където видяхме този сребърен цепелин, осветлен от прожектори, и изстрели от противовъздушни снаряди, експлодиращи към него “, спомня си Дейвид Лийн, понастоящем шеф на “Brief Encounter ” и “Lawrence of Arabia ”, който по това време бил малко изплашено момче, живеещо в Кройдън.
И до момента в който мисълта за бомбардировки над Лондон провокира картини на Катедралата „ Сейнт Пол “, обгърната в дим, Лондон и заобикалящите го градове към този момент били обект на офанзиви по време на Първата международна война. Кройдън също бил цел и след изключително опустошителна офанзива през 1915 година, имот земя на югозапад от града бил добит според Закона за отбрана на кралството и трансфорат в летище Бедингтън. От него английските изтребители изхвърчали в небето в опит да повалят надуваемите немски мини убийци.
Скоро обаче на войната бил комплициран край и изглеждало, че и ролята на Кройдън като авиобаза също ще срещне своя край.
Но тогава нещо се случило. Летище „ Хаунслоу Хийт “ – което на процедура управлявало първите интернационалните полети във Англия – било добито от държавната Служба по война. Летище Бедингтън пък се обединило с летището в прилежащ Уадон. Заедно, двете станали летище Кройдън.
Импровизация
Трудно може да се каже, че Кройдън 1.0 е бил в лигата летища, като това на настоящето летище Чанги в Сингапур.
То представлявало общ брой от калдъръмени дървени здания и остарели военни колиби.
Контролната кула била друга барака, на кокили, до която се стигало по стълби.
Вътре публицист, който посетил мястото, разкрил „ магьосници, играещи си с дребни лостове и ръчки “.
Митническата работа пък била хамбар с надписи над две порти: „ Британски “ и „ Небритански “.
Според първия специалист по връзки с обществеността на Imperial Airways Робърт Бренард цялата сцена „ мощно напомняла на град от Дивия Запад “.
Овцете трябвало да бъдат прогонвани от пистата. Без разполагаем радар, водачите се спускали ниско над ж.п. гарите, с цел да видят табелите им и да се ориентират къде са.
Един от водачите твърди, че при кацане, подушвал въздуха – в случай че ноздрите му улавяли зрелия мирис на of Beddington Sewage Works, той знаел, че съвсем е у дома. Не е ясно дали се майтапи.
Борбата за привличане на пасажери била сериозна. Да летиш при започване на 20-те години на предишния век било изключително скъпо занятие и мнозина се тревожели от това
– не е изненадващо, имайки поради какъв брой постоянно се случвали произшествия.
Имало специфични сезонни билети до Париж и великденски понижения, сходно на офертите, предлагани от самолетните компании през днешния ден. Те обаче не давали голямк резултат.
Действията на английското държавно управление също не помогнали за обстановката. „ Гражданската авиация би трябвало да лети независимо “, споделя Уинстън Чърчил, държавен секретар по въздухоплаването в интервала 1919-1921 година „ Правителството не може да я държи във въздуха “, разяснява политикът, като не загатва, че самият той взима уроци по хвърчене в Бедингтън, катастрофира и съвсем умира.
Докато страни като Франция, Холандия и Германия се радвали на великодушни дотации от техните държавни управления – и към този момент имали зараждащи се версии на Air France, KLM и Lufthansa – британците били оставени да се оправят сами.
Това от време на време може да докара до някои неуместни обстановки. В книгата „ The Seven Skies: A Study of B.O.A.C. and Its Forerunners Since 1919 “ Джон Пудни споделя за обстановка, в която личният състав на авикомпания бил помолен да влезе в ролята на пасажери в постоянен полет до Германия, който другояче щял да бъде безусловно празен, като се изключи прочут американски преподавател, пред който британците не желали да се излагат.
Нещата потръгват
Постепенно палачинката се обръща и държавното управление схванало, че въздухоплаването нямало да изчезне. През 1924 година Англия основава първата си национална самолетна компания - Imperial Airways.
Била проведена и конкуренция сред аероплан на самолетна компания Argosy и парния трен „ „ Летящия шотландец “ сред Лондон и Единбург. Самолетът изпреварва влака единствено с 15 минути, само че все пак нямало подозрение – летенето скоро щяло да се трансформира във водещ метод на превоз.
Нещата последователно станали по-сложни, дестинациите - по-амбициозни. На Хари Бек, проектирал емблематичната карта на лондонското метро, било предоставено да измисли карта в сходен жанр, която да покаже маршрутите на Imperial Airways. Вместо до разнообразни точки в Лондон, линиите на картата щели да водят до Газа, Делхи, Луксор и Кейптаун.
Полетите обаче били всичко друго, само че не и директни. Маршрутът „ Кенгуру “ от Кройдън до Чарлвил в Австралия включвал 28 спирки, в това число пътешестване с трен
сред Париж и Бриндизи. Положителната страна е, че пасажерите можело да видят доста повече от света по този метод.
Бавно, само че несъмнено, доверието на пасажерите (както и техният брой) нарастнало. През 1927 година, 92-годишната Елизабет Рийвс, облечена във викториански облекла, както вестник „ Evening Standard “ написа, поема на първия си полет и се трансформира в може би най-възрастния човек тогава, издигнал се към небесата. „ Наистина не се опасявам “, усмихнала се Рийвс, качвайки се на самолета в Кройдън, „ само че изпих две дребни глътки уиски, преди да изляза от у дома “.
Въпреки че появяването на Imperial Airways била берекет за английския въздухоплавателен превоз, черешката на тортата бил зашеметяващият неокласически летищен комплекс на Кройдън, открит през януари 1928 година
Тук били първата особено издигната кула за надзор на въздушния трафик, салон за заминаващи и магазини на летището. Минавайки през вратите на летището, пасажерите били посрещани от осмоъгълен часовник, показващ информация за полетите. Можело е даже да се закупят френски вестници. Хотел „ Аеродом “ отваря порти в съседство по същото време, предлагайки менюта на френски език.
Изведнъж, Кройдън се трансформирал във върха на изтънчеността.
Въпреки че от града можело да се лети до съвсем на всички места, водещ полет на Imperial Airways бил този до Париж, който се изпълнявал всеки ден от 12:30 ч. на обяд. В самолетите стюарди с бели якички предложили избор от четири типа шампанско и 10 коктейла, дружно с 6-степенно меню, поднесено на принадлежности в бяло и синьо.
Въпреки това някои от пасажерите предпочитали да носят лична храна, като ексцентричния милионер Нубар Гулбенкян, който предиздвикал камериера си да подготви ястия с консоме на борда.
Кройдън може и да не е имал всички улеснения на актуалното въздухоплаване, само че годините сред двете войни несъмнено са били златна епоха за града.
Вярно е, че пътуващите е трябвало да минават през тестването да бъдат самостоятелно претеглени. Също по този начин е правилно, че седалките не били толкоз комфортни, колкото в днешните самолети.
Някои самолети се движели със скорост, която през днешния ден бихме приели като такава на охлюв, но пък от влизането в летището, бордването на полета отнемало 10 минути.
Ако станело задушно, можело да се отвори прозорец и да се усети вятъра в косите.
Тогава филмите по време на полет не били стандарт, макар че Кройдън прожектира първия пълнометражен филм по време на полет. Годината била 1925 година, а филмът - „ Изгубеният свят “, основан на научната фантастика за динозаври на Артър Конан Дойл. Пилотът преднамерено прекосявал през гъсти облаци, с цел да стане по-тъмно в самолета.
Що се отнася до хотел „ Аеродом “, той бил шлагер освен измежду гостите с нощувки, само че и измежду пътуващите денем. „ Следва да се означи, че хотелът не е просто краен хотел, а постоянно се употребява като ваканционен курорт и забележителност от туристи и мотористи “, излиза наяве от литературата в хотела за това време.
Между 1932 и 1933 година съвсем 70 000 души се възползвали от бара, ресторанта и платформата за наблюдаване на покрива на хотела, откъдето гледали самолетите. Други на драго сърце гледали по-богатите дами, които минавали през летището, до момента в който коментирали избора на облекло.
Кройдън бил не просто дестинация, а дестинацияТА.
Знаменитости – в това число Бейб Рут, Фред Астер, Джон Ф. Кенеди и холивудската двойка Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс – също посетили града.
Чарли Чаплин бил осведомен с Кройдън. Кацайки тук през 1921 година, той бива „ похитен “ от притежател на кино, който си поставил подправени мустаци, престорил се за негов водач и вместо да го закара до „ Савой “, го е отвел в къщата му с картини в Лондон.
Изпадане в недружелюбност
Въпреки че летищният комплекс от 1928 година бил огромна крачка напред от първичния му тип, Кройдън към момента имал проблеми.
Намирал се надалеч от Лондон, като не разполагал със своя лична ж.п. гара. Мъглата – гъста и упорита – била още по-лоша.
На 9 декември 1936 година градът минал и през най-голямата си злополука, когато аероплан на KLM, в опита си да излети в мъглата, се разрушава в къща скоро по-късно, убивайки дузина пасажери и екипаж. Сред тях са някогашен министър председател на Швеция и Хуан де ла Сиерва, откривател на автожирото.
Трагедии като тези сигурно не помогнали на репутацията на Кройдън. Уви, различен случай се трансформирал във съдбовния удар за летището.
Точно както Първата международна война оживила летището, по този начин Втората международна война, малко или доста, го лишила от живот. Кралските военновъздушни сили поели надзор и поставили завършек на гражданските полети. Летището понесло вреди поради бомбите и изгубило доста от личния състав си поради спора.
Въпреки че Кройдън още веднъж отворя порти след войната, през 1946 година, Хийтроу поема юздите като водещо интернационално летище в страната. Невероятната история на Кройдън била към своя край.
Днес хотел „ Аеородом “ продължава да съществува, дружно с огромна част от тогавашното неокласическо летище, в този момент превърнато в бизнес център, прочут като Airport House.
Тук екскурзоводи ще ви водят на впечатляващи обиколки в салона за заминаващи, в неговия автентичен мецанин и оберлихт, които към момента са цели; ще ви покажат столове, в които пасажерите в миналото са летели до далечни земи; и ще ви водят през старинни брошури, даващи „ Съвети за пътуващи дами “ („ Не слагайте прекалено много пудра по време на болет, защото температурата се мени доста “).
Пред бизнес центъра има инсталиран модел на аероплан в полет. Същият модел, извършил последния полет на летището през 1959 година Чувството на загуба било толкоз мощно за локалните поданици, че гледайки по какъв начин летателното средство изчезва зад облаците, те запалили плашило на тогавашния министър на превоза и гражданската авиация. Междувременно горе, в остарялата контролна кула – също в положително положение - може да откриете рамкирана поема от Кен Стийл: „ Изгубеното летище “. Тя приключва по този начин:
Уви, тези щастливи мигове отминаха и изчезнаха.
Неонът към този момент не свети със своите приветстващи светлини.
Кройдън е мъртъв, изчезнаха неговите спокойни дни.
Нейният клаксон към този момент лятната нощ не раздира,
Кройдън е мъртъв, само че макар че слънцето й скри,
В сърцата на летците нейната популярност към момента кипи.*
Кройдън обаче е надалеч от това да е мъртъв. Летището към този момент не работи, само че тъкмо както през 20-30-те години на предишния век, то продължава да е забележителност единствено по себе си, привличайки хора от близко и надалеч, трансформирайки Кройдън в най- невероятната дестинация.
*Собствен превод на създателя.
Градът, част от Южен Лондон, Англия, постоянно е обект на насмешки поради надалеч неидеалистичния си небосвод от небостъргачи, директен артикул от мегаломанията в строенето на офиси в интервала сред края на 50-те и началото на 70-години на предишния век.
Да, в източната част на града има дребен регион с хотели, осветлен от ярките табели на “Leonardo ” (бел. ред. – верига хотели) и “Hampton ”, част от веригата на “Hilton ”. Но е малко евентуално гостите на хотелите да възнамеряват обиколка из Кройдън с общителното подпомагане на някой от зелените трамваи, обикалящи из града. Те непроменяемо би трябвало да заловен ранен полет от летище Гетуик, намиращо се единствено на 16 благи (бел. ред. - към 26 км) разстояние от Кройдън. Много по-евтино е да останете тук, в сравнение с да наемете стая в хотел около летището.
Летище Гетуик не всеки път е съществувало. Малко над 1,5 благи северозападно от модерните хотели на Кройдън има неокласически хотел, изравен тъкмо в профил на забързания път „ Пърли уей “.
В неговия бар нормално се подпират изтощени предприемачи, само че в миналото мястото било цялостно с водачи с прякори като Дизи, Скръфи или „ Гробаря “ Джонсън. Те поглъщали бира след бира и си разменяли истории за гъсти мъгли и избегнати рискове, до момента в който личните им карикатури красяли стената зад бара. Такава била атмосферата – и към момента е – в хотел „ Аеродом “, първият целовопостроен летищен хотел в света.
А тъкмо до него стояло първото интернационално летище на Англия.
Страничен артикул от войната
„ Брат ми аз влязохме в спалнята на родителите ни с огромното месингово легло и татко ни ни заведе до прозореца, където видяхме този сребърен цепелин, осветлен от прожектори, и изстрели от противовъздушни снаряди, експлодиращи към него “, спомня си Дейвид Лийн, понастоящем шеф на “Brief Encounter ” и “Lawrence of Arabia ”, който по това време бил малко изплашено момче, живеещо в Кройдън.
И до момента в който мисълта за бомбардировки над Лондон провокира картини на Катедралата „ Сейнт Пол “, обгърната в дим, Лондон и заобикалящите го градове към този момент били обект на офанзиви по време на Първата международна война. Кройдън също бил цел и след изключително опустошителна офанзива през 1915 година, имот земя на югозапад от града бил добит според Закона за отбрана на кралството и трансфорат в летище Бедингтън. От него английските изтребители изхвърчали в небето в опит да повалят надуваемите немски мини убийци.
Скоро обаче на войната бил комплициран край и изглеждало, че и ролята на Кройдън като авиобаза също ще срещне своя край.
Но тогава нещо се случило. Летище „ Хаунслоу Хийт “ – което на процедура управлявало първите интернационалните полети във Англия – било добито от държавната Служба по война. Летище Бедингтън пък се обединило с летището в прилежащ Уадон. Заедно, двете станали летище Кройдън.
Импровизация
Трудно може да се каже, че Кройдън 1.0 е бил в лигата летища, като това на настоящето летище Чанги в Сингапур.
То представлявало общ брой от калдъръмени дървени здания и остарели военни колиби.
Контролната кула била друга барака, на кокили, до която се стигало по стълби.
Вътре публицист, който посетил мястото, разкрил „ магьосници, играещи си с дребни лостове и ръчки “.
Митническата работа пък била хамбар с надписи над две порти: „ Британски “ и „ Небритански “.
Според първия специалист по връзки с обществеността на Imperial Airways Робърт Бренард цялата сцена „ мощно напомняла на град от Дивия Запад “.
Овцете трябвало да бъдат прогонвани от пистата. Без разполагаем радар, водачите се спускали ниско над ж.п. гарите, с цел да видят табелите им и да се ориентират къде са.
Един от водачите твърди, че при кацане, подушвал въздуха – в случай че ноздрите му улавяли зрелия мирис на of Beddington Sewage Works, той знаел, че съвсем е у дома. Не е ясно дали се майтапи.
Борбата за привличане на пасажери била сериозна. Да летиш при започване на 20-те години на предишния век било изключително скъпо занятие и мнозина се тревожели от това
– не е изненадващо, имайки поради какъв брой постоянно се случвали произшествия.
Имало специфични сезонни билети до Париж и великденски понижения, сходно на офертите, предлагани от самолетните компании през днешния ден. Те обаче не давали голямк резултат.
Действията на английското държавно управление също не помогнали за обстановката. „ Гражданската авиация би трябвало да лети независимо “, споделя Уинстън Чърчил, държавен секретар по въздухоплаването в интервала 1919-1921 година „ Правителството не може да я държи във въздуха “, разяснява политикът, като не загатва, че самият той взима уроци по хвърчене в Бедингтън, катастрофира и съвсем умира.
Докато страни като Франция, Холандия и Германия се радвали на великодушни дотации от техните държавни управления – и към този момент имали зараждащи се версии на Air France, KLM и Lufthansa – британците били оставени да се оправят сами.
Това от време на време може да докара до някои неуместни обстановки. В книгата „ The Seven Skies: A Study of B.O.A.C. and Its Forerunners Since 1919 “ Джон Пудни споделя за обстановка, в която личният състав на авикомпания бил помолен да влезе в ролята на пасажери в постоянен полет до Германия, който другояче щял да бъде безусловно празен, като се изключи прочут американски преподавател, пред който британците не желали да се излагат.
Нещата потръгват
Постепенно палачинката се обръща и държавното управление схванало, че въздухоплаването нямало да изчезне. През 1924 година Англия основава първата си национална самолетна компания - Imperial Airways.
Била проведена и конкуренция сред аероплан на самолетна компания Argosy и парния трен „ „ Летящия шотландец “ сред Лондон и Единбург. Самолетът изпреварва влака единствено с 15 минути, само че все пак нямало подозрение – летенето скоро щяло да се трансформира във водещ метод на превоз.
Нещата последователно станали по-сложни, дестинациите - по-амбициозни. На Хари Бек, проектирал емблематичната карта на лондонското метро, било предоставено да измисли карта в сходен жанр, която да покаже маршрутите на Imperial Airways. Вместо до разнообразни точки в Лондон, линиите на картата щели да водят до Газа, Делхи, Луксор и Кейптаун.
Полетите обаче били всичко друго, само че не и директни. Маршрутът „ Кенгуру “ от Кройдън до Чарлвил в Австралия включвал 28 спирки, в това число пътешестване с трен
сред Париж и Бриндизи. Положителната страна е, че пасажерите можело да видят доста повече от света по този метод.
Бавно, само че несъмнено, доверието на пасажерите (както и техният брой) нарастнало. През 1927 година, 92-годишната Елизабет Рийвс, облечена във викториански облекла, както вестник „ Evening Standard “ написа, поема на първия си полет и се трансформира в може би най-възрастния човек тогава, издигнал се към небесата. „ Наистина не се опасявам “, усмихнала се Рийвс, качвайки се на самолета в Кройдън, „ само че изпих две дребни глътки уиски, преди да изляза от у дома “.
Въпреки че появяването на Imperial Airways била берекет за английския въздухоплавателен превоз, черешката на тортата бил зашеметяващият неокласически летищен комплекс на Кройдън, открит през януари 1928 година
Тук били първата особено издигната кула за надзор на въздушния трафик, салон за заминаващи и магазини на летището. Минавайки през вратите на летището, пасажерите били посрещани от осмоъгълен часовник, показващ информация за полетите. Можело е даже да се закупят френски вестници. Хотел „ Аеродом “ отваря порти в съседство по същото време, предлагайки менюта на френски език.
Изведнъж, Кройдън се трансформирал във върха на изтънчеността.
Въпреки че от града можело да се лети до съвсем на всички места, водещ полет на Imperial Airways бил този до Париж, който се изпълнявал всеки ден от 12:30 ч. на обяд. В самолетите стюарди с бели якички предложили избор от четири типа шампанско и 10 коктейла, дружно с 6-степенно меню, поднесено на принадлежности в бяло и синьо.
Въпреки това някои от пасажерите предпочитали да носят лична храна, като ексцентричния милионер Нубар Гулбенкян, който предиздвикал камериера си да подготви ястия с консоме на борда.
Кройдън може и да не е имал всички улеснения на актуалното въздухоплаване, само че годините сред двете войни несъмнено са били златна епоха за града.
Вярно е, че пътуващите е трябвало да минават през тестването да бъдат самостоятелно претеглени. Също по този начин е правилно, че седалките не били толкоз комфортни, колкото в днешните самолети.
Някои самолети се движели със скорост, която през днешния ден бихме приели като такава на охлюв, но пък от влизането в летището, бордването на полета отнемало 10 минути.
Ако станело задушно, можело да се отвори прозорец и да се усети вятъра в косите.
Тогава филмите по време на полет не били стандарт, макар че Кройдън прожектира първия пълнометражен филм по време на полет. Годината била 1925 година, а филмът - „ Изгубеният свят “, основан на научната фантастика за динозаври на Артър Конан Дойл. Пилотът преднамерено прекосявал през гъсти облаци, с цел да стане по-тъмно в самолета.
Що се отнася до хотел „ Аеродом “, той бил шлагер освен измежду гостите с нощувки, само че и измежду пътуващите денем. „ Следва да се означи, че хотелът не е просто краен хотел, а постоянно се употребява като ваканционен курорт и забележителност от туристи и мотористи “, излиза наяве от литературата в хотела за това време.
Между 1932 и 1933 година съвсем 70 000 души се възползвали от бара, ресторанта и платформата за наблюдаване на покрива на хотела, откъдето гледали самолетите. Други на драго сърце гледали по-богатите дами, които минавали през летището, до момента в който коментирали избора на облекло.
Кройдън бил не просто дестинация, а дестинацияТА.
Знаменитости – в това число Бейб Рут, Фред Астер, Джон Ф. Кенеди и холивудската двойка Мери Пикфорд и Дъглас Феърбанкс – също посетили града.
Чарли Чаплин бил осведомен с Кройдън. Кацайки тук през 1921 година, той бива „ похитен “ от притежател на кино, който си поставил подправени мустаци, престорил се за негов водач и вместо да го закара до „ Савой “, го е отвел в къщата му с картини в Лондон.
Изпадане в недружелюбност
Въпреки че летищният комплекс от 1928 година бил огромна крачка напред от първичния му тип, Кройдън към момента имал проблеми.
Намирал се надалеч от Лондон, като не разполагал със своя лична ж.п. гара. Мъглата – гъста и упорита – била още по-лоша.
На 9 декември 1936 година градът минал и през най-голямата си злополука, когато аероплан на KLM, в опита си да излети в мъглата, се разрушава в къща скоро по-късно, убивайки дузина пасажери и екипаж. Сред тях са някогашен министър председател на Швеция и Хуан де ла Сиерва, откривател на автожирото.
Трагедии като тези сигурно не помогнали на репутацията на Кройдън. Уви, различен случай се трансформирал във съдбовния удар за летището.
Точно както Първата международна война оживила летището, по този начин Втората международна война, малко или доста, го лишила от живот. Кралските военновъздушни сили поели надзор и поставили завършек на гражданските полети. Летището понесло вреди поради бомбите и изгубило доста от личния състав си поради спора.
Въпреки че Кройдън още веднъж отворя порти след войната, през 1946 година, Хийтроу поема юздите като водещо интернационално летище в страната. Невероятната история на Кройдън била към своя край.
Днес хотел „ Аеородом “ продължава да съществува, дружно с огромна част от тогавашното неокласическо летище, в този момент превърнато в бизнес център, прочут като Airport House.
Тук екскурзоводи ще ви водят на впечатляващи обиколки в салона за заминаващи, в неговия автентичен мецанин и оберлихт, които към момента са цели; ще ви покажат столове, в които пасажерите в миналото са летели до далечни земи; и ще ви водят през старинни брошури, даващи „ Съвети за пътуващи дами “ („ Не слагайте прекалено много пудра по време на болет, защото температурата се мени доста “).
Пред бизнес центъра има инсталиран модел на аероплан в полет. Същият модел, извършил последния полет на летището през 1959 година Чувството на загуба било толкоз мощно за локалните поданици, че гледайки по какъв начин летателното средство изчезва зад облаците, те запалили плашило на тогавашния министър на превоза и гражданската авиация. Междувременно горе, в остарялата контролна кула – също в положително положение - може да откриете рамкирана поема от Кен Стийл: „ Изгубеното летище “. Тя приключва по този начин:
Уви, тези щастливи мигове отминаха и изчезнаха.
Неонът към този момент не свети със своите приветстващи светлини.
Кройдън е мъртъв, изчезнаха неговите спокойни дни.
Нейният клаксон към този момент лятната нощ не раздира,
Кройдън е мъртъв, само че макар че слънцето й скри,
В сърцата на летците нейната популярност към момента кипи.*
Кройдън обаче е надалеч от това да е мъртъв. Летището към този момент не работи, само че тъкмо както през 20-30-те години на предишния век, то продължава да е забележителност единствено по себе си, привличайки хора от близко и надалеч, трансформирайки Кройдън в най- невероятната дестинация.
*Собствен превод на създателя.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ