Един билет за влак, автобус и градски транспорт: Как ще работи националната система
Пътник да вкара от кое място потегля и до каква степен желае да стигне, да види на едно място вероятните влакове, рейсове и линии на градския превоз, времето за прехвърляне и настоящите закъснения, а след това да заплати целия маршрут с една трансакция. Това е практическата цел на плана на Наредба за осведомителните системи за обмисляне и ръководство на публичния превоз.
Качена е за публично разискване със период до 16 август. Промените са в резултат на признати предходната година промени в Закона за публичния превоз.
Документът урежда по какъв начин съществуващите и бъдещите системи на страната, общините и превозвачите би трябвало да бъдат свързани в обща национална цифрова инфраструктура.
Тя ще има три съществени съставния елемент. Националната точка за достъп ще събира и демонстрира информацията за пътуванията. Националната система за обединен превозен документ би трябвало да разреши пазаруването на общ билет. Интелигентната система за ръководство ще се употребява от страната и общините за наблюдаване на действителното осъществяване на транспортите, обмисляне на транспортните схеми и пресмятане на дотациите и обезщетенията.
Системата не стартира напълно от нулата. Публичният портал към този момент съществува и в него са оповестени първите набори от транспортни данни. Проектът на наредбата дефинира по какъв начин платформата би трябвало да бъде допълнена, по какъв начин ще се свърже със системите на останалите организации и кой ще дава отговор за актуалността на информацията.
Този план на разпоредба не би трябвало да се смесва с разисквания по-рано план на разпоредба за възлагането на железопътните услуги, в чието приложение са записани минималните стандарти за акуратност, непорочност и потенциал на влаковете. Настоящият план се отнася до цифровите системи на целия публичен превоз.
Какво ще виждат пасажерите?
Националната точка за достъп би трябвало да се трансформира в общ портал за обмисляне на пътувания. В плана на наредбата тя е избрана като отворена система, която ще разполага с обществен уеб портал, карта и механически връзки, посредством които информацията ще може да бъде употребена и от други приложения.
На процедура пасажерът би трябвало да може да вкара началната и крайната точка на пътуването си и да получи маршрут, който комбинира разнообразни типове превоз. Например рейс до най-близката гара, трен до различен град и локална автобусна, трамвайна или метролиния до крайната дестинация.
За обособените елементи на маршрута би трябвало да се виждат разписанията, часовете на потегляне и идване, времето за прехвърляне, превозвачът, цените и методите за пазаруване на билет. Предвидена е информация и за достъпността на транспортните средства и транспортните възли за хора с увреждания, съществуването на Wi-Fi и изискванията за транспортиране на колела.
В действително време би трябвало да се демонстрират предстоящите часове на идване, закъсненията, анулираните курсове, измененията в маршрутите и вероятните различни връзки. Когато информацията е механически налична, пасажерите ще могат да ревизират и промяната на перони, затворени входове и дали асансьорите и ескалаторите работят.
Порталът ще включва освен класическия публичен превоз. В него би трябвало да има данни за поправки, повреди и ограничавания по пътищата, свободни места в паркинги, зарядни станции и налични споделени колела и други транспортни средства.
Какво към този момент има в системата?
В обществената секция „ Оператори “ все още са показани пет организации.
„ БДЖ – Пътнически транспорти “ е записано като адресант на данни и е маркирано с два набора. „ Бургасбус “, „ Тролейбусен превоз “ – Плевен и Центърът за градска подвижност в София са по едно и също време податели и ползватели на информацията. Министерството на превоза също е записано в системата, само че все още няма оповестен набор от данни.
Това демонстрира, че техническата платформа към този момент действа и в нея постъпва действителна информация. Покритието обаче към момента е лимитирано – липсват данните на множеството общини, автобусни превозвачи, летища, пристанища и инфраструктурни оператори.
Следователно порталът към момента не може да се употребява за изцяло обмисляне на всяко пътешестване. Това ще стане допустимо едвам когато повече организации стартират да подават цялостни и постоянно обновявани данни.
Кой ще подава информацията и къде?
Порталът няма самичък да основава разписанията или да дефинира къде се намира даден рейс или трен. Данните би трябвало да идват от организациите, които ги имат и дават отговор за тях.
В плана на наредбата като податели са посочени държавните и общинските органи, възложителите на публични транспорти, превозвачите, Агенция „ Пътна инфраструктура “, шефовете на транспортната инфраструктура, операторите на паркинги и зарядни станции и доставчиците на услуги за споделена подвижност.
Летищните и пристанищните оператори и шефът на железопътната инфраструктура също би трябвало да дават информация. За летищата това включва закъснения, анулирани полети, терминали и гейтове, а за железопътната инфраструктура – промени на перони и коловози, затваряния, закъснения и анулирани обслужвания. Най-просто казано, всеки би трябвало да подава информацията, за която дава отговор.
Как ще се подава информацията?
Подаването ще става през административната среда на Националната точка за достъп. На обществения портал към този момент има секции „ Оператори “ и „ Каталог “, само че самото въвеждане и актуализиране на данните ще се прави след регистрация на съответната организация.
В Приложение № 1 към плана е записано, че всеки адресант първо би трябвало да премине еднократна регистрация посредством електронна форма в портала. Организацията показва наименованието си, ЕИК и контактите на най-малко едно отговорно лице.
Администраторът ревизира поръчката и след утвърждението основава профил и дава нужните права за достъп. След това информацията ще се подава по два съществени метода. Първият е посредством качване на файл в избрания механически формат. Това може да се употребява да вземем за пример при статични написания, направления или описи със спирки. Вторият е посредством автоматизирана връзка сред личната система на превозвача или институцията и Националната точка. Тази връзка, наричана API, разрешава информацията да се предава без чиновник да я вкарва ръчно при всяка смяна.
Така системата на даден градски превоз може автоматизирано да изпраща местоположението на рейсовете, закъсненията и актуализациите на курсовете.
Преди публикуването Националната точка ще ревизира автоматизирано дали данните са в верния формат и съдържат нужната информация. При сполучлива инспекция те ще се появяват в обществения азбучник. Ако бъдат открити неточности, подателят ще получава отчет, а информацията няма да бъде оповестена до отстраняването им.
Всеки адресант ще носи отговорност за точността, пълнотата и навременното възобновяване на личните си данни. Ако две организации подадат спорна информация, админът ще изисква несъответствието да бъде отстранено и до тогава ще дефинира кои данни да се демонстрират като достоверни.
В приложението са избрани и минимални честоти за актуализация. Местоположението на транспортните средства би трябвало да се обновява на всеки 30 секунди, а прогнозите за идване и тръгване – всяка минута. Свободните места в паркинги с автоматизирани системи също би трябвало да се обновяват всяка минута. Промяната в статуса на зарядна станция би трябвало да се отразява до пет минути, а данните за доказани пътни произшествия и затваряния – с оптимално закъснение от пет минути.
Проектът планува и обществено табло, посредством което ще може да се следи дали обособените организации дават налични, цялостни и настоящи данни.
Информацията и билетът са две разнообразни елементи
Националната точка за достъп ще демонстрира вероятните направления, разписанията и измененията в придвижването. Самото заплащане на пътуването обаче би трябвало да се прави през обособен, обвързван съставен елемент – Националната система за обединен превозен документ.
Чрез нея пасажерът би трябвало да може да купи с една трансакция билет за целия маршрут, без значение от броя на прекачванията и типа на превоза. Например документът може да включва рейс, трен и градски превоз, когато съответните превозвачи са присъединени към системата.
Системата би трябвало да одобри заплащането и по-късно да разпредели приходите сред операторите, които са изпълнили обособените елементи на пътуването.
Единният билет ще може да се купува през мобилно приложение, обществен уеб портал, каси и автомати, както и посредством обвързваните системи на превозвачите. Плащането би трябвало да бъде допустимо с банкова карта и други необятно публикувани електронни средства.
Билетът няма да бъде единствено в телефон. Проектът позволява физическа безконтактна карта, дигитален портфейл или машинночетим код, в това число QR код. За хората без смарт телефон би трябвало да се издава физически документ без спомагателна такса.
Съществуващите билетни системи на общините и превозвачите няма наложително да бъдат отстранени. Те обаче би трябвало да могат да обменят данни с националната система посредством отворени механически стандарти и интерфейси. Това значи, че локална карта или приложение може да продължи да се употребява, само че системата зад него би трябвало да може да работи и с общия народен билет.
Кога ще проработи пълноценно?
В плана е планувано наредбата да влезе в действие на 31 август 2026 година, в случай че бъде призната в оферти тип. До 1 януари 2027 година задължените организации би трябвало да подадат наличните все още настоящи статични данни – да вземем за пример маршрутите, спирките, разписанията и цените.
Разработчиците и операторите на съществуващите системи за издаване, продажба и инспекция на билети ще разполагат с 12 месеца от влизането на наредбата в действие, с цел да ги приведат към новите условия. При заложената дата това значи период до 31 август 2027 година
Тези периоди обаче не значат, че от началото или края на 2027 година всеки пасажер сигурно ще може да купи един билет за случаен маршрут в страната. Проектът дефинира по кое време би трябвало да бъдат подадени съществуващите данни и по кое време билетните системи би трябвало да станат механически съвместими. В него не е посочена съответна дата, от която единният билет ще бъде наличен за всички направления, превозвачи и типове превоз.
Пълноценното действие на услугата ще зависи от това какъв брой бързо общините, превозвачите и останалите оператори ще се причислят, дали ще подават информацията автоматизирано и в точния момент и дали националните системи ще бъдат построени и тествани без закъснение.
БДЖ билет билетна система Георги Пеев градски превоз Министерство на превоза транспортна стратегия
Качена е за публично разискване със период до 16 август. Промените са в резултат на признати предходната година промени в Закона за публичния превоз.
Документът урежда по какъв начин съществуващите и бъдещите системи на страната, общините и превозвачите би трябвало да бъдат свързани в обща национална цифрова инфраструктура.
Тя ще има три съществени съставния елемент. Националната точка за достъп ще събира и демонстрира информацията за пътуванията. Националната система за обединен превозен документ би трябвало да разреши пазаруването на общ билет. Интелигентната система за ръководство ще се употребява от страната и общините за наблюдаване на действителното осъществяване на транспортите, обмисляне на транспортните схеми и пресмятане на дотациите и обезщетенията.
Системата не стартира напълно от нулата. Публичният портал към този момент съществува и в него са оповестени първите набори от транспортни данни. Проектът на наредбата дефинира по какъв начин платформата би трябвало да бъде допълнена, по какъв начин ще се свърже със системите на останалите организации и кой ще дава отговор за актуалността на информацията.
Този план на разпоредба не би трябвало да се смесва с разисквания по-рано план на разпоредба за възлагането на железопътните услуги, в чието приложение са записани минималните стандарти за акуратност, непорочност и потенциал на влаковете. Настоящият план се отнася до цифровите системи на целия публичен превоз.
Какво ще виждат пасажерите?
Националната точка за достъп би трябвало да се трансформира в общ портал за обмисляне на пътувания. В плана на наредбата тя е избрана като отворена система, която ще разполага с обществен уеб портал, карта и механически връзки, посредством които информацията ще може да бъде употребена и от други приложения.
На процедура пасажерът би трябвало да може да вкара началната и крайната точка на пътуването си и да получи маршрут, който комбинира разнообразни типове превоз. Например рейс до най-близката гара, трен до различен град и локална автобусна, трамвайна или метролиния до крайната дестинация.
За обособените елементи на маршрута би трябвало да се виждат разписанията, часовете на потегляне и идване, времето за прехвърляне, превозвачът, цените и методите за пазаруване на билет. Предвидена е информация и за достъпността на транспортните средства и транспортните възли за хора с увреждания, съществуването на Wi-Fi и изискванията за транспортиране на колела.
В действително време би трябвало да се демонстрират предстоящите часове на идване, закъсненията, анулираните курсове, измененията в маршрутите и вероятните различни връзки. Когато информацията е механически налична, пасажерите ще могат да ревизират и промяната на перони, затворени входове и дали асансьорите и ескалаторите работят.
Порталът ще включва освен класическия публичен превоз. В него би трябвало да има данни за поправки, повреди и ограничавания по пътищата, свободни места в паркинги, зарядни станции и налични споделени колела и други транспортни средства.
Какво към този момент има в системата?
В обществената секция „ Оператори “ все още са показани пет организации.
„ БДЖ – Пътнически транспорти “ е записано като адресант на данни и е маркирано с два набора. „ Бургасбус “, „ Тролейбусен превоз “ – Плевен и Центърът за градска подвижност в София са по едно и също време податели и ползватели на информацията. Министерството на превоза също е записано в системата, само че все още няма оповестен набор от данни.
Това демонстрира, че техническата платформа към този момент действа и в нея постъпва действителна информация. Покритието обаче към момента е лимитирано – липсват данните на множеството общини, автобусни превозвачи, летища, пристанища и инфраструктурни оператори.
Следователно порталът към момента не може да се употребява за изцяло обмисляне на всяко пътешестване. Това ще стане допустимо едвам когато повече организации стартират да подават цялостни и постоянно обновявани данни.
Кой ще подава информацията и къде?
Порталът няма самичък да основава разписанията или да дефинира къде се намира даден рейс или трен. Данните би трябвало да идват от организациите, които ги имат и дават отговор за тях.
В плана на наредбата като податели са посочени държавните и общинските органи, възложителите на публични транспорти, превозвачите, Агенция „ Пътна инфраструктура “, шефовете на транспортната инфраструктура, операторите на паркинги и зарядни станции и доставчиците на услуги за споделена подвижност.
Летищните и пристанищните оператори и шефът на железопътната инфраструктура също би трябвало да дават информация. За летищата това включва закъснения, анулирани полети, терминали и гейтове, а за железопътната инфраструктура – промени на перони и коловози, затваряния, закъснения и анулирани обслужвания. Най-просто казано, всеки би трябвало да подава информацията, за която дава отговор.
Как ще се подава информацията?
Подаването ще става през административната среда на Националната точка за достъп. На обществения портал към този момент има секции „ Оператори “ и „ Каталог “, само че самото въвеждане и актуализиране на данните ще се прави след регистрация на съответната организация.
В Приложение № 1 към плана е записано, че всеки адресант първо би трябвало да премине еднократна регистрация посредством електронна форма в портала. Организацията показва наименованието си, ЕИК и контактите на най-малко едно отговорно лице.
Администраторът ревизира поръчката и след утвърждението основава профил и дава нужните права за достъп. След това информацията ще се подава по два съществени метода. Първият е посредством качване на файл в избрания механически формат. Това може да се употребява да вземем за пример при статични написания, направления или описи със спирки. Вторият е посредством автоматизирана връзка сред личната система на превозвача или институцията и Националната точка. Тази връзка, наричана API, разрешава информацията да се предава без чиновник да я вкарва ръчно при всяка смяна.
Така системата на даден градски превоз може автоматизирано да изпраща местоположението на рейсовете, закъсненията и актуализациите на курсовете.
Преди публикуването Националната точка ще ревизира автоматизирано дали данните са в верния формат и съдържат нужната информация. При сполучлива инспекция те ще се появяват в обществения азбучник. Ако бъдат открити неточности, подателят ще получава отчет, а информацията няма да бъде оповестена до отстраняването им.
Всеки адресант ще носи отговорност за точността, пълнотата и навременното възобновяване на личните си данни. Ако две организации подадат спорна информация, админът ще изисква несъответствието да бъде отстранено и до тогава ще дефинира кои данни да се демонстрират като достоверни.
В приложението са избрани и минимални честоти за актуализация. Местоположението на транспортните средства би трябвало да се обновява на всеки 30 секунди, а прогнозите за идване и тръгване – всяка минута. Свободните места в паркинги с автоматизирани системи също би трябвало да се обновяват всяка минута. Промяната в статуса на зарядна станция би трябвало да се отразява до пет минути, а данните за доказани пътни произшествия и затваряния – с оптимално закъснение от пет минути.
Проектът планува и обществено табло, посредством което ще може да се следи дали обособените организации дават налични, цялостни и настоящи данни.
Информацията и билетът са две разнообразни елементи
Националната точка за достъп ще демонстрира вероятните направления, разписанията и измененията в придвижването. Самото заплащане на пътуването обаче би трябвало да се прави през обособен, обвързван съставен елемент – Националната система за обединен превозен документ.
Чрез нея пасажерът би трябвало да може да купи с една трансакция билет за целия маршрут, без значение от броя на прекачванията и типа на превоза. Например документът може да включва рейс, трен и градски превоз, когато съответните превозвачи са присъединени към системата.
Системата би трябвало да одобри заплащането и по-късно да разпредели приходите сред операторите, които са изпълнили обособените елементи на пътуването.
Единният билет ще може да се купува през мобилно приложение, обществен уеб портал, каси и автомати, както и посредством обвързваните системи на превозвачите. Плащането би трябвало да бъде допустимо с банкова карта и други необятно публикувани електронни средства.
Билетът няма да бъде единствено в телефон. Проектът позволява физическа безконтактна карта, дигитален портфейл или машинночетим код, в това число QR код. За хората без смарт телефон би трябвало да се издава физически документ без спомагателна такса.
Съществуващите билетни системи на общините и превозвачите няма наложително да бъдат отстранени. Те обаче би трябвало да могат да обменят данни с националната система посредством отворени механически стандарти и интерфейси. Това значи, че локална карта или приложение може да продължи да се употребява, само че системата зад него би трябвало да може да работи и с общия народен билет.
Кога ще проработи пълноценно?
В плана е планувано наредбата да влезе в действие на 31 август 2026 година, в случай че бъде призната в оферти тип. До 1 януари 2027 година задължените организации би трябвало да подадат наличните все още настоящи статични данни – да вземем за пример маршрутите, спирките, разписанията и цените.
Разработчиците и операторите на съществуващите системи за издаване, продажба и инспекция на билети ще разполагат с 12 месеца от влизането на наредбата в действие, с цел да ги приведат към новите условия. При заложената дата това значи период до 31 август 2027 година
Тези периоди обаче не значат, че от началото или края на 2027 година всеки пасажер сигурно ще може да купи един билет за случаен маршрут в страната. Проектът дефинира по кое време би трябвало да бъдат подадени съществуващите данни и по кое време билетните системи би трябвало да станат механически съвместими. В него не е посочена съответна дата, от която единният билет ще бъде наличен за всички направления, превозвачи и типове превоз.
Пълноценното действие на услугата ще зависи от това какъв брой бързо общините, превозвачите и останалите оператори ще се причислят, дали ще подават информацията автоматизирано и в точния момент и дали националните системи ще бъдат построени и тествани без закъснение.
БДЖ билет билетна система Георги Пеев градски превоз Министерство на превоза транспортна стратегия
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ