Думата, която ще чуете най-често в тази история е Бог.

Думата, която ще чуете най-често в тази история е " Бог ". Не единствено тъй като ще ви разкажем за църквата в село Дъскот. А тъй като хората, които я връщат към живот, не са просто художници.

Наталия Димова и Евгени Чалъков настояват, че не са разкрили Бог: " По-скоро той ни откри. И то с течение на годините. Мен ме откри преди доста години, още бях мъничка. И по този начин лека-полека ме поведе по своя път. Иначе Бог може да се открие на всички места ".

За тях Бог е чувството за обич. И за това, че с каквото и да се захванеш, ще ти бъде помогнато. А на тях оказва помощ в един от сложните пътища – този на изкуството.

Той приключва живопис, тя – също. Запознават се преди повече от 20 години, когато аплайват във Факултета по изобразително изкуство във Великотърновския университет.

" От пръв взор имахме благосклонности един към различен, само че заради доста стечения на събитията тогава нещата не се случиха сред нас. Но с течение на доста години и съществени тествания и сривове, тъжни фамилни истории зад тила на двама ни, успяхме да се срещнем отначало, по някакъв доста чудноват и Божий промисъл ", описват създателите. 

Неговата пристрастеност е реставрацията на остарели документи, фотоси, предмети. Разбира от часовникарство и е един от дребното освен у нас, които се занимават с реституция на остарели грамофони. Двамата с Наталия вършат и съветски икони по технология от ХІХ век:  " Това е и специалност, и пристрастеност, и занимание. Заедно и с нашата специалност на живописци. Виждаш по какъв начин с труда ти се връщат едни предмети към живот, които животът е изминал в тях. Но по Божия промисъл всичко се получава, когато човек има предпочитание, има чувството към съответния предмет ".

Попадат в Дъскот преди половин година. Поканени са да реставрират църквата в селото. Строена е през 1882 година от занаятчия Енчо Колев и е осветена от Великотърновския митрополит Свети Климент. По време на комунизма, обаче, църквата стартира да се разпада. В продължение на 40 годин© bTVи, камбаната й биела единствено когато някой почине.

През 2010 година храмът е разгласен за неподвижен живописен монумент на културата, а три години по-късно е ремонтиран по европейски план.

Защо е значим този храм? " Храмът е мястото, където човек може да откри духовността. А духовността е извънредно значима за живота на индивида и за връзките сред хората ".

И по този начин, през март, Наталия и Евгени стартират реставрацията – първо на фасадата на църквата, а след това на паметника на възрожденеца Петър Драганов, вял Самарското знаме и на една неповторима икона на Исус Христос.

Преди да стартират работа се молят.

За собствен настойник одобряват Свети Иван Рилски. И може би напълно не инцидентно, църквата в Дъскот носи името на тъкмо този светец. Решават да купят къща в селото и някой ден да заживеят покрай храма, който са възкресили.

Защото с изключение на Бог, тук откриват парченца история за това какви сме били и какви би трябвало да се запазим.