За истината и илюзиите
Думата Истина всява боязън у доста хора: те си показват Истината като някаква страховита мощ, която им пречи да дишат, да се хранят, да утоляват жаждата си, да обичат. Колкото и да им обяснявате, че в противен случай: ще дишат, ще се хранят, ще обичат, нищо не може да се направи: те просто бягат от истината. Други приказват за истината като нещо невероятно, недостижимо, невъобразимо.. Човек почва да се чуди дали в действителност е толкоз мъчно да се откри Истината…
Хората са давали всевъзможни дефиниции за думата „ истина “ и с това са съумели само да създадат този въпрос доста комплициран и безизходен. Невъзможно е да се каже що е Истина, защото Истината е не-съществуваща – съществуват единствено Мъдростта и Любовта.
Истинският Учител не е продавач на илюзии!
За оня, който търси откровено, Истината не е толкоз сложна за намиране. Че не е елементарно човек да получи Откровение за Абсолютната Истина – това е ясно. Но че няма по какъв начин да познае онази Истина, която е задоволителна, с цел да ръководи вярно своя живот – не, това е невероятно!
Всички хора нещо търсят – и според от случая назовават това “нещо ” щастието, смисълът на живота, Истината…И за какво не намират това, което търсят? Защото постоянно го чакат под форма, отговаряща на визията, която имат за него. Дори и Истината би трябвало да се преценява с техните стремежи – и когато се занимават с някакво духовно обучение, то е с вярата да намерят избрани условия, теории и обстановки, комфортни и преференциални за тях. Ето за какво ги виждаме да трансферират от едно обучение на друго, без да се открият.
Хората търсят лъжите, илюзиите, сапунените мехури – и ето за какво се отвръщат от същинския Учител: тъй като тъкмо той не е продавач на илюзии! Край него те се усещат изтерзани, нещастни.Това е доказателство, че не търсят Истината.
Те не желаят да намерят истината – и не престават да вървят на всички места и да повтарят: “Аз диря Истината. ” Това звучи впечатляващо и внушително! Те се кичат с тази фраза, като че ли е някакъв орден за заслуги.Занапред ще би трябвало да махнат този “медал ”, да престанат да се кичат с него и на негово място да сложат думите: “Намерил съм към този момент Правия Път, ето на: работя! ”
Хората ще намерят Истината едвам когато решат да й служат. Мнозина от така наречен “духовни хора ” също в никакъв случай няма да Я намерят, тъй като чакат Тя да им помогне да осъществят своите най-материални стремежи. Те одобряват Истината като слугиня, като банкова сметка, която ще им даде владеене, власт, удоволствия.
За да откри Истината, човек би трябвало да бъде преклонен. А да бъдеш преклонен -това значи на първо място да не бъдеш толкоз взискателен към Природата, хората и Създателя по отношение на твоите потребности. От къде иде този глас, който търси лесното, който упорства да живее в благоденствие, благоденствие и удоволствия, а отхвърля да поставя старания, да търпи условия и ограничавания, да съблюдава правила и отговорности? Това е гласът на нисшата природа. Само че тъкмо тази нисша природа – това ли сте вие в действителност?.. Не.
Нисшата природа е част от индивида, само че не е самият човек. Тя е като материя, върху която човек би трябвало да работи, с цел да храни своята Висша природа, която безсмъртна, безконечна. За да познаем Истината, би трябвало да се отъждествяваме с онази Светлина, това достойнство, онази непоквареност и нерушимост, които са присъщи на Висшата природа.
Ако Истината си остава един толкоз неясен и неразбираем въпрос, то е тъй като хората Я възприемат като нещо нереално. Обаче Истината – това е светът в който с ме потопени: свързани сме с Нея, ние сме едно с Нея, невероятно е да бъдем настрана от Нея. Ние живеем в Истината, храним се с Истината, дишаме Истината – тъй че би трябвало да престанем да мислим, че Тя ще пристигна извън. Отвън могат да дойдат единствено срещите: същества, обекти, предмети, книги, творби на изкуството – съприкосновението с които разсънва у нас интуитивно чувство за Истината. Това е всичко.
Ето за какво да споделя човек: “Ще диря Истината ”, е най-хубавият метод да не Я откри. Защото на Земята човек не може да откри Истината – и оня който чака да срещне нещо извън, за което да каже: “Ето я Истината! ”, се самозаблуждава. До Истината можем да се приближим единствено като учим Любовта и Мъдростта и се стремим да ги демонстрираме.
Омраам Микаел Айванов
„ Истината – плод на Мъдростта и Любовта “
Инфо: http://ezoart.net
