Марк Тулий Цицерон, името на самото красноречие
„ Думата има Марк Тулий Цицерон ” – по този начин преди над 2 000 години в Сената на Рим за първи път е показан индивидът, чието име и думи ще надживеят всички републики и империи на света.
Представен е на латински, само че и през днешния ден можем да чуем по какъв начин звучат фамозните му „ Речи против Катилина ”, считани за пример на риториката, изучавани на свещ от студенти, представени с самоувереност от юристи, които се фукат с знания по латински. Само би трябвало да поровим в Интернет и можем да чуем да вземем за пример по какъв начин професор Феликс Санчес Вайехо чете първата „ Реч против Катилина ”:
„ Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето самообладание?.....Не виждаш ли, че желанията ти са разкрити? - по този начин стартира ораторът Марк Тулий Цицерон изобличението си на заговорника против Римската република Луций Сергий Катилина – и прибавя най-прочутия откъс от речта: „ О, времена, о нрави! Всички тия злосторен кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив “.
„ О, времена, о нрави! Всички тия злосторен кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив “.
Годината на злокобния скрит план на Катилина е 63 пр.н.е.. или, защото за „ нова епоха ” римляните не са чували, 690 по римското летоброене. Цицерон е на 43, към този момент е консул, а противникът му, Катилина, крои да го убие и да вземе властта. За нас, като хора, обръгнали на политическите думи, може би е необичайно - по какъв начин някой ще тръгне против същински скрит план просто с една тирада на разположение, пък била тя и безконечен пример на ораторското изкуство. Но е реалност.
Още след първата тирада на Цицерон, Катилина си плюе на петите и бяга в Етрурия. След още три речи, сенаторите, макар съпротивата на Цезар, вземат решение заговорниците да бъдат осъдени със гибел. За идеята на Цицерон оказва помощ известният като почтен и безкористен политик Катон Млади , който, поради смелата гражданска позиция, назовава Цицерон Pater Patriae, „ Баща на Отечеството ”.
Нещо повече, Катон по този начин се увлича, че хвърля подозрения за съпричастност към заговора на самия Цезар и си навлича неговата ненавист. А връзките на Цицерон с могъщия Цезар цялостен живот са двусмислени – също като в историята за Дамоклевия меч, която великият оратор доста обича да споделя. В нея придворният Дамокъл е подложен на мястото на тирана, за чието благополучие завижда. Всичко към него е богато и красиво, само че над главата му виси бляскав меч, крепящ се на тъничък конски косъм. Дамокъл вижда единствено меча и моли тирана да го освободи с думите: „ Никога повече не желая да бъда благополучен ”.
Е, индивидът Цицерон, макар че обича тази история, желае да е благополучен. И популярен. И всички да го харесват.
Цицерон е роден в Арпинум , територия на староиталийското племе волски, което, след дълги войни с Рим, се смирява. Името Цицерон, от латинското сicero, грах, за римляните звучи смешно. То идва от човек в рода с тумор като грахово зърно на носа. Когато става политик, Цицерон преднамерено не го сменя, споделя, че желае да направи името си по-известно от другите. И даже малко прекалява с ПР-а, най-малко съгласно Плутарх , който написа:
Мнозина изпитват към него злост и дори злоба - и не за някоя глупава постъпка, а тъй като той безпределно възхвалява самия себе си
„ Мнозина изпитват към него злост и дори злоба - и не за някоя глупава постъпка, а тъй като той безпределно възхвалява самия себе си. Нито Сенатът, нито народът и съдът не съумяват да се съберат и разотидат, без да изслушат още веднъж остарялата ария против Катилина. Той наводни с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, постоянно благозвучни и очарователни, станаха тъга за слушателите. “
Какво да се прави, на някои не им стига да бъдат велики – желаят и да бъдат обичани. Но индивидът, политикът, ораторът, блестящият стилист и публицист Цицерон слага истината нагоре от суетата. А даже от живота си.
След 49 година пр.н.е., когато Цезар се връща триумфално в Рим, Цицерон гледа да е надалеч от него и пътува отвън Италия. Междувременно се развежда с дългогодишната си брачна половинка Теренция, която, както написа в едно писмо, го е предала.
„ Диктаторът умря, а диктатурата е жива! ”
Вече към 60, се дами за 15-годишната си повереница Пубилия, с цел да вземе парите ú, само че се развежда и с нея, когато щерка му умира. Тогава Цицерон написа някои от най-известните метафизичен трактати и разговори – „ За другарството ”, „ За пристрастеността ” и други. В политически проект продължава да е буен републиканец, само че не е в заговора против Цезар и е откровено сюрпризиран от убийството му. След тази гибел Цицерон и Марк Антоний , консул, водач на цезаровата секта, остават най-влиятелните мъже в Рим. Но са съперници - Антоний желае цялата власт, а Цицерон написа фамозните „ Филипики ” против него. „ Диктаторът умря, а диктатурата е жива! ” – споделя Цицерон и декларира подготвеност да се жертва за Републиката.
Е, жертвата му е в забрадка вързана. Този път речите на великия оратор нямат резултат. Той попада в черния лист и отива в провинциалната си вила, само че убийците го намират.
На 7 декември 43 година пр.н.е. индивидът на словото Марк Тулий Цицерон е заклан с меч в градината, главата и ръцете му са отрязани и изложени на римския конгрес по разпореждане на Марк Антоний.
В завещание от него остават доста същински думи, казани по метод верен и хубав. „ Цицерон – твърди по-късно Квинтилиан – е име не на човек, а на самото сладкодумство ”.
Представен е на латински, само че и през днешния ден можем да чуем по какъв начин звучат фамозните му „ Речи против Катилина ”, считани за пример на риториката, изучавани на свещ от студенти, представени с самоувереност от юристи, които се фукат с знания по латински. Само би трябвало да поровим в Интернет и можем да чуем да вземем за пример по какъв начин професор Феликс Санчес Вайехо чете първата „ Реч против Катилина ”:
„ Докога, о, Катилина, ще злоупотребяваш с нашето самообладание?.....Не виждаш ли, че желанията ти са разкрити? - по този начин стартира ораторът Марк Тулий Цицерон изобличението си на заговорника против Римската република Луций Сергий Катилина – и прибавя най-прочутия откъс от речта: „ О, времена, о нрави! Всички тия злосторен кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив “.
„ О, времена, о нрави! Всички тия злосторен кроежи Сенатът знае, консулът вижда – и Катилина е още жив “.
Годината на злокобния скрит план на Катилина е 63 пр.н.е.. или, защото за „ нова епоха ” римляните не са чували, 690 по римското летоброене. Цицерон е на 43, към този момент е консул, а противникът му, Катилина, крои да го убие и да вземе властта. За нас, като хора, обръгнали на политическите думи, може би е необичайно - по какъв начин някой ще тръгне против същински скрит план просто с една тирада на разположение, пък била тя и безконечен пример на ораторското изкуство. Но е реалност.
Още след първата тирада на Цицерон, Катилина си плюе на петите и бяга в Етрурия. След още три речи, сенаторите, макар съпротивата на Цезар, вземат решение заговорниците да бъдат осъдени със гибел. За идеята на Цицерон оказва помощ известният като почтен и безкористен политик Катон Млади , който, поради смелата гражданска позиция, назовава Цицерон Pater Patriae, „ Баща на Отечеството ”.
Нещо повече, Катон по този начин се увлича, че хвърля подозрения за съпричастност към заговора на самия Цезар и си навлича неговата ненавист. А връзките на Цицерон с могъщия Цезар цялостен живот са двусмислени – също като в историята за Дамоклевия меч, която великият оратор доста обича да споделя. В нея придворният Дамокъл е подложен на мястото на тирана, за чието благополучие завижда. Всичко към него е богато и красиво, само че над главата му виси бляскав меч, крепящ се на тъничък конски косъм. Дамокъл вижда единствено меча и моли тирана да го освободи с думите: „ Никога повече не желая да бъда благополучен ”.
Е, индивидът Цицерон, макар че обича тази история, желае да е благополучен. И популярен. И всички да го харесват.
Цицерон е роден в Арпинум , територия на староиталийското племе волски, което, след дълги войни с Рим, се смирява. Името Цицерон, от латинското сicero, грах, за римляните звучи смешно. То идва от човек в рода с тумор като грахово зърно на носа. Когато става политик, Цицерон преднамерено не го сменя, споделя, че желае да направи името си по-известно от другите. И даже малко прекалява с ПР-а, най-малко съгласно Плутарх , който написа:
Мнозина изпитват към него злост и дори злоба - и не за някоя глупава постъпка, а тъй като той безпределно възхвалява самия себе си
„ Мнозина изпитват към него злост и дори злоба - и не за някоя глупава постъпка, а тъй като той безпределно възхвалява самия себе си. Нито Сенатът, нито народът и съдът не съумяват да се съберат и разотидат, без да изслушат още веднъж остарялата ария против Катилина. Той наводни с хвалби своите книги и съчинения, а речите му, постоянно благозвучни и очарователни, станаха тъга за слушателите. “
Какво да се прави, на някои не им стига да бъдат велики – желаят и да бъдат обичани. Но индивидът, политикът, ораторът, блестящият стилист и публицист Цицерон слага истината нагоре от суетата. А даже от живота си.
След 49 година пр.н.е., когато Цезар се връща триумфално в Рим, Цицерон гледа да е надалеч от него и пътува отвън Италия. Междувременно се развежда с дългогодишната си брачна половинка Теренция, която, както написа в едно писмо, го е предала.
„ Диктаторът умря, а диктатурата е жива! ”
Вече към 60, се дами за 15-годишната си повереница Пубилия, с цел да вземе парите ú, само че се развежда и с нея, когато щерка му умира. Тогава Цицерон написа някои от най-известните метафизичен трактати и разговори – „ За другарството ”, „ За пристрастеността ” и други. В политически проект продължава да е буен републиканец, само че не е в заговора против Цезар и е откровено сюрпризиран от убийството му. След тази гибел Цицерон и Марк Антоний , консул, водач на цезаровата секта, остават най-влиятелните мъже в Рим. Но са съперници - Антоний желае цялата власт, а Цицерон написа фамозните „ Филипики ” против него. „ Диктаторът умря, а диктатурата е жива! ” – споделя Цицерон и декларира подготвеност да се жертва за Републиката.
Е, жертвата му е в забрадка вързана. Този път речите на великия оратор нямат резултат. Той попада в черния лист и отива в провинциалната си вила, само че убийците го намират.
На 7 декември 43 година пр.н.е. индивидът на словото Марк Тулий Цицерон е заклан с меч в градината, главата и ръцете му са отрязани и изложени на римския конгрес по разпореждане на Марк Антоний.
В завещание от него остават доста същински думи, казани по метод верен и хубав. „ Цицерон – твърди по-късно Квинтилиан – е име не на човек, а на самото сладкодумство ”.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ