Етно – в дрехите, бижутата и веселбата
Думата етнос идва от гръцки език и значи народ, националност, племе. Етническите белези са всички тези черти и особености, които характеризират същността на народа и поради това той е неповторим. Днес етно детайлите са знак на принадлежност, показват някаква част от историята и описват доста за предишното на хората.
При облеклата най-често срещаните етно претекстове са шевиците. Българската шевица е получила международна популярност и самопризнание във времето. Възглавниците, покривките и покривалата за кревати постоянно са били „ изрисувани ” с конци в ярки цветове. С изящните бодове са обтъкавани ръбовете на роклите, ръкавите на блузите, даже и бельото на българката от предишното. Най-характерен е кръстатият бод, а най-често употребяваният цвят е аленият. В българската символика това е цветът на здравето, любовта и плодовитостта. Цветовите символики и желания обаче са разнообразни в другите нации. Ако у нас аленото е цветът на кръвта и пристрастеността, то в Япония символизира добросърдечността и смиреността на дамата.
Етно претекстовете постоянно са настояща фешън наклонност. Използват се най-вече в облекла от летни фешън линии, дружно с естествени материи – лен, памук и коноп. Тази композиция основава чувство за лекост и непринуденост. Сякаш човек се завръща към корените си, където всичко е било по-истинско.
Освен облеклата етно излъчването засилено участва и в бижутата. Ефектът се реализира като с материали, постоянно употребявани в бита на избран народ, или растения, присъщи за избрана географска широчина. Характерен материал за бижутата от Южна Америка да вземем за пример е ядката тагуа или така наречен растителна слонова кост. Това е диворастяща палма, с живот към 40 години. Плодовете й са твърди, бодливи сфери, с тегло към 10 кг. За изработката на бижута се употребяват семената на тези плодове. След възбраната за рандеман и търговия със слонова кост, тагуа се трансформира в неин безспорен сурогат. Българските етно бижута постоянно са от ковани метали и кожа. Ковачеството е бил поминък, много публикуван в предишното по нашите земи, а отглеждането на животни и до в този момент е един от главните поминъци. Българката се е кичила с колани със сребърни пафти, тежки пръстени и обеци.
Какво може да покаже по-добре същността на един народ от метода, по който той се радостни? Музиката, танците, приказките, методите за отбелязване на разнообразни празници откриват радостната страна на хората, способността им да се забавляват и да споделят щастието си. В календара на българите има доста мотиви за празнуване. Ние означаваме огромни национални празници, тачим паметта на светци, честваме рождените и именните си дни и разнообразни годишнини, не забравяме и други огромни и не толкоз огромни религиозни (независимо дали християнски или други) и обичайни мотиви. А във веселбата се раздаваме напълно. На едно от първите места слагаме трапезата, следвана от игрите и песните. Никой празник не минава без особено омесена пита, алено вино, хоро или различен тип танц. И до момента националната фолклорна музика е желана за огромни тържества като сватби, кръщенета и юбилеи. Ръченицата и хората пък са неизменима част от красиви ритуали.
Макар претворени по друг метод и смесени със модерни визии, всяко потребление на етно детайлите в облеклата, бижутата или веселбата е метод да се поддържа жива националната памет.
При облеклата най-често срещаните етно претекстове са шевиците. Българската шевица е получила международна популярност и самопризнание във времето. Възглавниците, покривките и покривалата за кревати постоянно са били „ изрисувани ” с конци в ярки цветове. С изящните бодове са обтъкавани ръбовете на роклите, ръкавите на блузите, даже и бельото на българката от предишното. Най-характерен е кръстатият бод, а най-често употребяваният цвят е аленият. В българската символика това е цветът на здравето, любовта и плодовитостта. Цветовите символики и желания обаче са разнообразни в другите нации. Ако у нас аленото е цветът на кръвта и пристрастеността, то в Япония символизира добросърдечността и смиреността на дамата.
Етно претекстовете постоянно са настояща фешън наклонност. Използват се най-вече в облекла от летни фешън линии, дружно с естествени материи – лен, памук и коноп. Тази композиция основава чувство за лекост и непринуденост. Сякаш човек се завръща към корените си, където всичко е било по-истинско.
Освен облеклата етно излъчването засилено участва и в бижутата. Ефектът се реализира като с материали, постоянно употребявани в бита на избран народ, или растения, присъщи за избрана географска широчина. Характерен материал за бижутата от Южна Америка да вземем за пример е ядката тагуа или така наречен растителна слонова кост. Това е диворастяща палма, с живот към 40 години. Плодовете й са твърди, бодливи сфери, с тегло към 10 кг. За изработката на бижута се употребяват семената на тези плодове. След възбраната за рандеман и търговия със слонова кост, тагуа се трансформира в неин безспорен сурогат. Българските етно бижута постоянно са от ковани метали и кожа. Ковачеството е бил поминък, много публикуван в предишното по нашите земи, а отглеждането на животни и до в този момент е един от главните поминъци. Българката се е кичила с колани със сребърни пафти, тежки пръстени и обеци.
Какво може да покаже по-добре същността на един народ от метода, по който той се радостни? Музиката, танците, приказките, методите за отбелязване на разнообразни празници откриват радостната страна на хората, способността им да се забавляват и да споделят щастието си. В календара на българите има доста мотиви за празнуване. Ние означаваме огромни национални празници, тачим паметта на светци, честваме рождените и именните си дни и разнообразни годишнини, не забравяме и други огромни и не толкоз огромни религиозни (независимо дали християнски или други) и обичайни мотиви. А във веселбата се раздаваме напълно. На едно от първите места слагаме трапезата, следвана от игрите и песните. Никой празник не минава без особено омесена пита, алено вино, хоро или различен тип танц. И до момента националната фолклорна музика е желана за огромни тържества като сватби, кръщенета и юбилеи. Ръченицата и хората пък са неизменима част от красиви ритуали.
Макар претворени по друг метод и смесени със модерни визии, всяко потребление на етно детайлите в облеклата, бижутата или веселбата е метод да се поддържа жива националната памет.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ