Случаят с Плъха свали маските
Дума против дума. Думата на доктор Димитров против думата на околните на убития Жоро Плъха. Народът одобри абсолютно версията на рентгенолога и се присмя на безкнижните оправдания на вдовицата за "малка потребност " и "чишкане ". Па излезе по улиците в най-големите градове на страната с копривщенски дух и панагюрски жар.
Защо протестиращите одобриха без подозрения версията на доктора? Защото не неговата орис ги изведе на улицата. Арестът му бе само мотив да излеят душите си. Разбра се, че им е пристигнало до гуша да са сами в страховете си. Хората са уплашени да не ги споходи нещо сходно, даже без да са наясно какво се е случило в съответната драма. Наясно са, че властта е стъписващо безпомощна, а за жалост висшите й представители будят подбив, а не почит. А когато властта е бутафорна, народът оскотява. И търси своята истина по най-бързия метод. Защото усеща, че е самичък. Напълно самичък.
Българите се опасяват от ромите, тъй като на всички е ясно, че по демографски и стопански аргументи конфликтите сред двата етноса ще зачестяват. Неочакваният за болшинството поврат на случая "Плъх " подухва и печалния извод, че когато българският народ е обединен по някой въпрос, най-често се е подвел. Или някой го е манипулирал сполучливо. Една от аргументите е изгубеният табиет за независимо мислене, преди да правим каквото и да било. Първосигналността, която би трябвало да сме изоставили в процеса на еволюцията, продължава да ни припомня за живота в джунглата и да ни тегли обратно. Защото по този начин и не успяхме да подредим страната си и тя си остава територия, подвластна на закона на джунглата.
Протестите и острите реакции препотвърдиха и други два обстоятелството:
Народът може да се надигне на народен митинг, единствено когато усеща опасност за децата си и при безусловно никакви други условия, мотиви или аргументи. Никакви цени, ГМО-храни, Гинки и Суджуци. Само децата.
Другият извод - българите недолюбват ромите. Меко казано. Най-вече от боязън. И поради убеждението, че живеят на гърба им. Хайде да не се лъжем - има го и чисто расисткият детайл. Отсрещната страна отвръща на възприятията. Хубаво е в нещо да срещаме реципрочност. И няма рецепта за оправия. Изпусната работа е циганският въпрос. Много години минаха, доста пари се прахосаха за интеграция. Онази трогателна "декада на ромското включване ", звучаща по-авторитетно и от адронния колайдер...
Всичко се оказа на вятъра. Поне паднаха маските. Мразим се. И никакво двуличие не може да го прикрие. Жална ни майка отсам натам. Картите са свалени. А фитилът е разпален...
Защо протестиращите одобриха без подозрения версията на доктора? Защото не неговата орис ги изведе на улицата. Арестът му бе само мотив да излеят душите си. Разбра се, че им е пристигнало до гуша да са сами в страховете си. Хората са уплашени да не ги споходи нещо сходно, даже без да са наясно какво се е случило в съответната драма. Наясно са, че властта е стъписващо безпомощна, а за жалост висшите й представители будят подбив, а не почит. А когато властта е бутафорна, народът оскотява. И търси своята истина по най-бързия метод. Защото усеща, че е самичък. Напълно самичък.
Българите се опасяват от ромите, тъй като на всички е ясно, че по демографски и стопански аргументи конфликтите сред двата етноса ще зачестяват. Неочакваният за болшинството поврат на случая "Плъх " подухва и печалния извод, че когато българският народ е обединен по някой въпрос, най-често се е подвел. Или някой го е манипулирал сполучливо. Една от аргументите е изгубеният табиет за независимо мислене, преди да правим каквото и да било. Първосигналността, която би трябвало да сме изоставили в процеса на еволюцията, продължава да ни припомня за живота в джунглата и да ни тегли обратно. Защото по този начин и не успяхме да подредим страната си и тя си остава територия, подвластна на закона на джунглата.
Протестите и острите реакции препотвърдиха и други два обстоятелството:
Народът може да се надигне на народен митинг, единствено когато усеща опасност за децата си и при безусловно никакви други условия, мотиви или аргументи. Никакви цени, ГМО-храни, Гинки и Суджуци. Само децата.
Другият извод - българите недолюбват ромите. Меко казано. Най-вече от боязън. И поради убеждението, че живеят на гърба им. Хайде да не се лъжем - има го и чисто расисткият детайл. Отсрещната страна отвръща на възприятията. Хубаво е в нещо да срещаме реципрочност. И няма рецепта за оправия. Изпусната работа е циганският въпрос. Много години минаха, доста пари се прахосаха за интеграция. Онази трогателна "декада на ромското включване ", звучаща по-авторитетно и от адронния колайдер...
Всичко се оказа на вятъра. Поне паднаха маските. Мразим се. И никакво двуличие не може да го прикрие. Жална ни майка отсам натам. Картите са свалени. А фитилът е разпален...
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ