Духът на българския модернизъм и днес може да бъде открит

Духът на българския модернизъм и през днешния ден може да бъде открит в Казанлък - град, който пази паметта за създатели като Пенчо Славейков, Чудомир и Иван Милев. Това сподели кметът на Казанлък Галина Стоянова по време на, част от самодейността на Българска телеграфна агенция, отдадена на 160-ата годишнина от рождението на тревненския стихотворец и на българския модернизъм. Инициативата на Българска телеграфна агенция продължава в Националния пресклуб на организацията в Казанлък тъкмо в деня на четвъртата година от неговото разкриване в освежен тип и по време на Празниците на розата.

Според Стоянова Пенчо Славейков остава една от значимите персони в българската просвета, чиито хрумвания не престават да провокират размисъл и през днешния ден. Тя означи, че тематиката за творчеството му постоянно поражда терзание измежду зрелостниците.

„ Една от притеснителните тематики е да не се падне Пенчо Славейков като една от първите тематики. Това е удостоверение на обстоятелството, че неразбраният стихотворец Пенчо Славейков продължава да бъде неразбираем в България “, уточни тя.

По думите ѝ ориста на Славейков е образец за отношението към персони, които изпреварват времето си. „ Не единствено животът и делото на Пенчо Славейков демонстрират какъв брой българи остават неразпознати, непризнати и неразбрани от нашата страна. Особено в случай че са тръгнали да търсят нещо съвременно, в случай че са погледнали по-далеч в бъдещето от днешния ден или са предрекли развиване, което в обозримото време мъчно може да се показа “, сподели Стоянова.

Тя дефинира Славейков като визионер и акцентира, че и през днешния ден обществото има потребност от сходни персони. „ Ние сме може би тъкмо в такова време, в което имаме потребност от повече такива визионери, тъй като някак си потънахме в прагматичността, в материалния свят, а духовното се е отместило доста надалеч от нас “, съобщи кметът.

Стоянова направи връзка сред Пенчо Славейков и други бележити създатели, свързани с Казанлък. Тя напомни, че 24 години след рождението на Пенчо Славейков е роден Чудомир, който също дефинира като незадоволително оценен създател.

„ Той не е единствено публицист, а и доста добър художник и журналист. Но и до ден сегашен той не е задоволително приет даже от системата на българското обучение “, сподели тя.

Кметът обърна внимание и на художника Иван Милев, който дефинира като „ събитие в българското изобразително изкуство “. По думите ѝ неговите творби са получили самопризнание в Париж и по света, само че през днешния ден все по-малко българи познават творчеството му.

Според Стоянова образецът на Пенчо Славейков демонстрира какъв брой значимо е страната да дава опция на изявени създатели да вземат участие в развиването на културните институции. Тя напомни, че Славейков е бил шеф на Народната библиотека и на Народния спектакъл и е имал опция да въздейства върху развиването на културата и образованието в страната.

„ Бихме могли да се поучим от времето на Пенчо Славейков, когато страната въпреки всичко е давала опция на такива персони, въпреки и спорни, да заемат виновни длъжности, които да въздействат на развиването на страната и още веднъж – на културата и образованието “, съобщи тя.

Като образец за актуален български създател с въздействие върху публичните процеси Стоянова уточни писателя Георги Господинов. Според нея обществото би трябвало да употребява капацитета на създателите и интелектуалците при образуването на политики в областта на културата и образованието.

В изявлението си тя засегна и тематиката за образованието на младежите в чужбина. Стоянова напомни, че Пенчо Славейков приключва образованието си в Лайпциг, а доста казанлъчани през годините са търсили познания и опит отвън страната.

„ И в днешно време ние вършим същото като родители – изпращаме децата си в Европа. Но огромната разлика е, че не ги връщаме назад в България “, сподели тя.

По думите на кмета Казанлък съчетава традицията и модерността в културния си живот. Тя означи, че Празникът на розата е основан като самопризнание за труда на розопроизводителите и розотърговците, само че в същото време дава опция за изява на модерни създатели от България и чужбина.

„ Празникът в основата си е традиция и ние продължаваме да го вършим към този момент повече от столетие. В същото време този празник основава и съвременно изкуство. Дава опция на младежи от страната и света да покажат своето творчество “, сподели Стоянова.

Тя акцентира и ролята на актуалната креативна общественост в Казанлък, в това число на локалните художници, поети и културни дейци, които съгласно нея не престават устрема към нематериалност и креативно развиване, олицетворяван от персони като Пенчо Славейков.

„ Когато нещата се разрушават и мъчно се подреждат, въпреки всичко остават същински човешките полезности “, сподели още кметът на Казанлък