Дрянът - свещеното дърво за българите
Дрянът е свещено дърво за българите. То е натоварено с доста символика, участва в доста митове и поверия и е основен участник в най-големия празник – Рождество Христово.
Дрянът е ниско дърво или шубрак, което цъфти през февруари-март и даже през зимата по клоните му има пъпки. Напролет цветовете му са първата храна на пчелите. Плодове връзва незабавно след прекосяването на цъфтежа, само че те узряват през септември-октомври. са сладко-кисели и стипчиви, имат доста здравословни изгоди и са суровина за чудесни сладка, сиропи и вино.
Дрянът има толкоз доста функции в живота на старите българи, че може да се каже, че е едно от най-тачените и до ден сегашен. Дървесината на това другояче ниско дърво, е тежка и доста плътна. От нея са се изработвали дървените елементи на гайдите, както и кавалите. А в още по-стари времена – копия и стрели, тънката дрянова пръчица жили като бич.
Дрянът през цялата зима има пъпки и е първото дърво, което цъфти още през зимата. Той е и измежду последните, които дават плод късно наесен. Това му е спечелила заслужената популярност на дълголетно и надълбоко почитано дърво поради издържливостта си. За него сезоните и годините като че ли не важат. То наблюдава целият човешки живот - плодовете му стоят зелени през цялото лято, и както е мъдростта при хората - узряват късно.
Затова не е чудно, че дрянът по този начин мощно се е вплел в националните обичаи.
Основното предопределение на дряновите пръчки е в, която е част от празника Сурва (Нова година). Тази традиция с дълбоки корени е форма на магия – удрянето с дряновата пръчка по гърба на хората предава издържливостта и дълголетието на дряна, а устното наричане играе ролята на заклинанието:
Сурва, сурва година
весела, радостна година!
Голям клас на равнища,
червена ябълка в градина,
жълт кукуруз на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
живо, крепко следващата година,
догодина, до амина!
Друго предопределение на дряна са обособени му пъпки, които се поставят в като. Едно време са били наричани на домашните животни, градината, лозето, парцела и единствено най-старата жена ги е наричала и помнела, след това ги тълкувала.
На Бъдни вечер трапезата се украсявала с дрян, като част от символиката на тържествената вечеря – за здраве и дългоденствие. А пък всички от фамилията хвърляли пъпки в огъня на бъдника и колкото по-силно пукали, толкоз по-здрав ще е индивидът.
Сега дрян се продава по пазарите, в случай че нямате дърво или село наоколо. Направете сурвачката, да се радват децата и към всеки шанс на Нова година сложете по една дрянова пъпка. Традициите въпреки всичко са хубаво нещо.
Дрянът е ниско дърво или шубрак, което цъфти през февруари-март и даже през зимата по клоните му има пъпки. Напролет цветовете му са първата храна на пчелите. Плодове връзва незабавно след прекосяването на цъфтежа, само че те узряват през септември-октомври. са сладко-кисели и стипчиви, имат доста здравословни изгоди и са суровина за чудесни сладка, сиропи и вино.
Дрянът има толкоз доста функции в живота на старите българи, че може да се каже, че е едно от най-тачените и до ден сегашен. Дървесината на това другояче ниско дърво, е тежка и доста плътна. От нея са се изработвали дървените елементи на гайдите, както и кавалите. А в още по-стари времена – копия и стрели, тънката дрянова пръчица жили като бич.
Дрянът през цялата зима има пъпки и е първото дърво, което цъфти още през зимата. Той е и измежду последните, които дават плод късно наесен. Това му е спечелила заслужената популярност на дълголетно и надълбоко почитано дърво поради издържливостта си. За него сезоните и годините като че ли не важат. То наблюдава целият човешки живот - плодовете му стоят зелени през цялото лято, и както е мъдростта при хората - узряват късно.
Затова не е чудно, че дрянът по този начин мощно се е вплел в националните обичаи.
Основното предопределение на дряновите пръчки е в, която е част от празника Сурва (Нова година). Тази традиция с дълбоки корени е форма на магия – удрянето с дряновата пръчка по гърба на хората предава издържливостта и дълголетието на дряна, а устното наричане играе ролята на заклинанието:
Сурва, сурва година
весела, радостна година!
Голям клас на равнища,
червена ябълка в градина,
жълт кукуруз на леса,
голям грозд на лоза,
пълна къща със деца.
живо, крепко следващата година,
догодина, до амина!
Друго предопределение на дряна са обособени му пъпки, които се поставят в като. Едно време са били наричани на домашните животни, градината, лозето, парцела и единствено най-старата жена ги е наричала и помнела, след това ги тълкувала.
На Бъдни вечер трапезата се украсявала с дрян, като част от символиката на тържествената вечеря – за здраве и дългоденствие. А пък всички от фамилията хвърляли пъпки в огъня на бъдника и колкото по-силно пукали, толкоз по-здрав ще е индивидът.
Сега дрян се продава по пазарите, в случай че нямате дърво или село наоколо. Направете сурвачката, да се радват децата и към всеки шанс на Нова година сложете по една дрянова пъпка. Традициите въпреки всичко са хубаво нещо.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ