Пакистан се превръща в барутен погреб
Друга точка на картата, където температурата „ скочи “ внезапно тази година, е Пакистан.
На 10 април министър председателят Имран Хан беше заставен да подаде оставка под натиска на опозиционните партии, които заплашиха да блокират работата на парламента; На негово място пристигна Шахбаз Шариф, водач на проамериканската легална съпротива. Хан не се помири кой и по какъв начин го е сменил и прикани многочислените си последователи да излязат на улицата.
Поредният кръг от вътрешнополитически разправии протича на фона на не изключително приятна обстановка в стопанската система, повишаване на терористични и военни закани.
Ограда с поялници
Конфронтацията сред Хан и Шариф (или по-скоро клана Шариф) продължава от доста години и това не е първият път, когато излиза отвън стените на офиси и заседателни зали. И двамата противници са такива фрагменти, като че ли героите на политическа трагикомедия, слезли от екраните.
Идвайки от богато семейство, Хан получава обучение в Обединеното кралство и в младостта си е... професионален състезател на крикет, където прави добра кариера.
Той имаше всички атрибути на звезда, в това число достъп до светското общество на Лондон, скандално държание и любовни афери с героините от лъскави списания, чак до холивудските актриси.
Въз основа на този имидж и известност, през втората половина на 90-те години, Хан стартира да се изкачва по политическата стълбица, също от позиции, свързани с културата и спорта.
След известно време той основа своя лична партия Техрик-и-Инсаф (Движение за справедливост), в чиято стратегия един от главните пунктове беше битката с корупцията - в действителност един от най-важните проблеми на пакистанската страна.
Тук в подобаващия миг се случи боен прелом, посредством който военачалник Первез Мушараф пристигна на власт. ТИИ, съвсем единствената от демократичните партии (поне наричаща себе си такава) поддържа „ твърдия водач “, с помощта на което се издигна добре, а самият Хан си обезпечи статута на „ народен представител на народа “.
Политическата турбулентност от идващите години обаче освен го подмятна нагоре, само че и го тласна надолу (включително резултатите от борбата с Мушараф). Няколко пъти Хан беше в салдото сред затвор или гибел, което освен политическите съперници, само че и полеви командири на талибаните му пожелаваха.
И въпреки всичко, откакто доближи поста министър-председател през 2018 година, Хан се концентрира върху усилването на съдействието с Китай, Турция и частично Русия. Той също по този начин се опита да усъвършенства капиталовия климат в страната и да притегли задгранични вложения, най-вече от богатите петролни империи в Персийския залив.
Мерките, ориентирани към битка с тероризма, бяха осеяни с флирт с него: по-специално Хан приветства обществено бягството на американците от Афганистан и поздрави талибаните (забранени в Руската федерация) за „ успеха във войната 2001-2021 година “. Отношенията на Пакистан със Запада при Хан, както може да се досетите, се утежниха.
Въпреки че държавните планове на Хан в множеството случаи не са постигнали дълготраен триумф (включително заради въздействието на пандемията КОВИД-19), а самият той е явен популист и радикал от вида на Мусолини, за Пакистан той може би е добър водач и без подозрение, родолюбец.
Настоящият победител, Шахбаз Шариф, е не различен, а по-малкият брат на Наваз Шариф, четирикратния министър председател на Пакистан. При по-големия брат на власт, Шариф-младши беше три пъти основен министър (губернатор) на провинция Пенджаб, житницата на Пакистан.
Като цяло Шарифите, пристигнали в политиката от бизнеса, основават усещането за стереотипни американски поддръжници: те са хора в скъпи костюми в очебийно западен жанр, многословно говорещи за демокрацията и свободния пазар, за които обществената работа е на първо място инструмент за персонално обогатяване; един тип пакистански Порошенко.
Наваз Шариф всякога излиташе от най-високата позиция след корупционни кавги - и това макар обстоятелството, че той се качи на премиерския стол точно под лозунгите на битката за господство на закона и против корупцията. В последна сметка той беше заставен да избяга в Обединеното кралство, с цел да избяга от пандиза за стопански закононарушения.
Смешно е, че брат му Шахбаз също изтласка Хан от премиерството благодарение на обвинявания в корупция и непросветеност. След това той първо отлетя до Лондон и Вашингтон, с цел да рапортува за напредъка и да получи нови указания. Последните – не е изненадващо – засягат ранното присъединяване в дейности против Русия и Китай.
Основното нещо е да е в точния момент
В съпоставяне със своите съседи - Афганистан, Бангладеш, Индия и даже югозападен Китай - Пакистан може да се смята за относително положително място за живеене.
През последните години стопанската система демонстрира много постоянен напредък, обществената поддръжка за популацията се усъвършенства, терористичната опасност е умерена (по локални стандарти), а борбата с Индия е замразена.
Събитията от 2020-2021 унищожиха това илюзорно благоденствие. Икономиката изпитваше като цяло същите проблеми като другаде. Напускането на обединението от Афганистан по едно и също време остави талибаните без „ работа “ и освободи ръцете им за цивилен спорове и агресия навън; заради това обстановката на афганистанско-пакистанската граница внезапно се утежни.
В същото време митингите се ускориха в южната част на страната, в провинция Белуджистан, където локални сепаратистки групировки още веднъж подвигнаха глави.
Накрая тази година цялата тази каша беше покрита с тежка суша, която засегна и Индия, и загиването на реколтата. Селскостопанската активност обезпечава към една четвърт от Брутният вътрешен продукт на Пакистан, тъй че вредите във всеки случай биха били доста мъчителни - и тогава настъпи суматохата на пазара на храни, породена от украинския спор.
За разлика от, да речем, в Иран, където има спекулативно повишаване на цените, само че няма действителен дефицит на храна, Пакистан е застрашен точно от същински апетит.
И с такива представяния новото държавно управление на Шариф, по заповед от Вашингтон, стартира незабавно да охлажда връзките с Русия и КНР. Естествено, това единствено ще докара до в допълнение утежняване на обстановката в самия Пакистан.
Хан, апелирайки към своите поддръжници, назовава екипа на Шариф предатели и предизвестява, че сходна политика може да докара до раздробяване на страната в близко бъдеще.
Тези страхове са много реалистични. Въпреки че се пробват да показват примирието с " Техрик-е Талибан " като първия триумф на Шариф на антитерористичния фронт (въпреки че почвата за договаряния беше готова от Хан), в реалност това е по-скоро лимитирана капитулация пред талибаните.
Многото отстъпки, които пакистанското държавно управление се съгласи да направи, в това число изтеглянето на част от военния контингент и прошка за пандизчии муджахидини, надали свидетелстват за силата на позицията му. Досега няма понижение на терористичните офанзиви на север.
В Белуджистан прочее, е същото, само че главната опасност на юг към момента не са сепаратистите, а Индия, която следи от близко обстановката.
Вътрешната неустойчивост основава опасност от външна офанзива за Пакистан, защото има доста евентуални аргументи: както към момента противоречивият статут на Джаму и Кашмир, по този начин и поддръжката на Пакистан за въоръжени прокси групи, настоящи на оспорваната територия.
В последна сметка плъзгането в цялостна безредица ще бъде изпълнено със загуба на надзор над пакистанския нуклеарен боеприпас и всички в района, в това число Китай, се опасяват от сходно развиване на събитията; тъй че намесата в този случай ще бъде просто неизбежна.
Засега вероятностите за вътрешнопакистански спор не са доста ясни. Народното неодобрение от политиката на Шариф нараства безусловно със скокове и граници.
На 22-25 май поддръжниците на Имран Хан към този момент бяха организирали цялостен поход към Исламабад, съпроводен от конфликти с военните, който съвсем не беше спрян. Армията, чиято роля във вътрешната политика е обичайно огромна, към този момент поддържа новото държавно управление, само че надали е удовлетворена от посоката, в която се движи страната. Така че Хан има положителни шансове да си върне властта – само че дали ще се оправи със обстановката след завръщането си е огромен въпрос.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
На 10 април министър председателят Имран Хан беше заставен да подаде оставка под натиска на опозиционните партии, които заплашиха да блокират работата на парламента; На негово място пристигна Шахбаз Шариф, водач на проамериканската легална съпротива. Хан не се помири кой и по какъв начин го е сменил и прикани многочислените си последователи да излязат на улицата.
Поредният кръг от вътрешнополитически разправии протича на фона на не изключително приятна обстановка в стопанската система, повишаване на терористични и военни закани.
Ограда с поялници
Конфронтацията сред Хан и Шариф (или по-скоро клана Шариф) продължава от доста години и това не е първият път, когато излиза отвън стените на офиси и заседателни зали. И двамата противници са такива фрагменти, като че ли героите на политическа трагикомедия, слезли от екраните.
Идвайки от богато семейство, Хан получава обучение в Обединеното кралство и в младостта си е... професионален състезател на крикет, където прави добра кариера.
Той имаше всички атрибути на звезда, в това число достъп до светското общество на Лондон, скандално държание и любовни афери с героините от лъскави списания, чак до холивудските актриси.
Въз основа на този имидж и известност, през втората половина на 90-те години, Хан стартира да се изкачва по политическата стълбица, също от позиции, свързани с културата и спорта.
След известно време той основа своя лична партия Техрик-и-Инсаф (Движение за справедливост), в чиято стратегия един от главните пунктове беше битката с корупцията - в действителност един от най-важните проблеми на пакистанската страна.
Тук в подобаващия миг се случи боен прелом, посредством който военачалник Первез Мушараф пристигна на власт. ТИИ, съвсем единствената от демократичните партии (поне наричаща себе си такава) поддържа „ твърдия водач “, с помощта на което се издигна добре, а самият Хан си обезпечи статута на „ народен представител на народа “.
Политическата турбулентност от идващите години обаче освен го подмятна нагоре, само че и го тласна надолу (включително резултатите от борбата с Мушараф). Няколко пъти Хан беше в салдото сред затвор или гибел, което освен политическите съперници, само че и полеви командири на талибаните му пожелаваха.
И въпреки всичко, откакто доближи поста министър-председател през 2018 година, Хан се концентрира върху усилването на съдействието с Китай, Турция и частично Русия. Той също по този начин се опита да усъвършенства капиталовия климат в страната и да притегли задгранични вложения, най-вече от богатите петролни империи в Персийския залив.
Мерките, ориентирани към битка с тероризма, бяха осеяни с флирт с него: по-специално Хан приветства обществено бягството на американците от Афганистан и поздрави талибаните (забранени в Руската федерация) за „ успеха във войната 2001-2021 година “. Отношенията на Пакистан със Запада при Хан, както може да се досетите, се утежниха.
Въпреки че държавните планове на Хан в множеството случаи не са постигнали дълготраен триумф (включително заради въздействието на пандемията КОВИД-19), а самият той е явен популист и радикал от вида на Мусолини, за Пакистан той може би е добър водач и без подозрение, родолюбец.
Настоящият победител, Шахбаз Шариф, е не различен, а по-малкият брат на Наваз Шариф, четирикратния министър председател на Пакистан. При по-големия брат на власт, Шариф-младши беше три пъти основен министър (губернатор) на провинция Пенджаб, житницата на Пакистан.
Като цяло Шарифите, пристигнали в политиката от бизнеса, основават усещането за стереотипни американски поддръжници: те са хора в скъпи костюми в очебийно западен жанр, многословно говорещи за демокрацията и свободния пазар, за които обществената работа е на първо място инструмент за персонално обогатяване; един тип пакистански Порошенко.
Наваз Шариф всякога излиташе от най-високата позиция след корупционни кавги - и това макар обстоятелството, че той се качи на премиерския стол точно под лозунгите на битката за господство на закона и против корупцията. В последна сметка той беше заставен да избяга в Обединеното кралство, с цел да избяга от пандиза за стопански закононарушения.
Смешно е, че брат му Шахбаз също изтласка Хан от премиерството благодарение на обвинявания в корупция и непросветеност. След това той първо отлетя до Лондон и Вашингтон, с цел да рапортува за напредъка и да получи нови указания. Последните – не е изненадващо – засягат ранното присъединяване в дейности против Русия и Китай.
Основното нещо е да е в точния момент
В съпоставяне със своите съседи - Афганистан, Бангладеш, Индия и даже югозападен Китай - Пакистан може да се смята за относително положително място за живеене.
През последните години стопанската система демонстрира много постоянен напредък, обществената поддръжка за популацията се усъвършенства, терористичната опасност е умерена (по локални стандарти), а борбата с Индия е замразена.
Събитията от 2020-2021 унищожиха това илюзорно благоденствие. Икономиката изпитваше като цяло същите проблеми като другаде. Напускането на обединението от Афганистан по едно и също време остави талибаните без „ работа “ и освободи ръцете им за цивилен спорове и агресия навън; заради това обстановката на афганистанско-пакистанската граница внезапно се утежни.
В същото време митингите се ускориха в южната част на страната, в провинция Белуджистан, където локални сепаратистки групировки още веднъж подвигнаха глави.
Накрая тази година цялата тази каша беше покрита с тежка суша, която засегна и Индия, и загиването на реколтата. Селскостопанската активност обезпечава към една четвърт от Брутният вътрешен продукт на Пакистан, тъй че вредите във всеки случай биха били доста мъчителни - и тогава настъпи суматохата на пазара на храни, породена от украинския спор.
За разлика от, да речем, в Иран, където има спекулативно повишаване на цените, само че няма действителен дефицит на храна, Пакистан е застрашен точно от същински апетит.
И с такива представяния новото държавно управление на Шариф, по заповед от Вашингтон, стартира незабавно да охлажда връзките с Русия и КНР. Естествено, това единствено ще докара до в допълнение утежняване на обстановката в самия Пакистан.
Хан, апелирайки към своите поддръжници, назовава екипа на Шариф предатели и предизвестява, че сходна политика може да докара до раздробяване на страната в близко бъдеще.
Тези страхове са много реалистични. Въпреки че се пробват да показват примирието с " Техрик-е Талибан " като първия триумф на Шариф на антитерористичния фронт (въпреки че почвата за договаряния беше готова от Хан), в реалност това е по-скоро лимитирана капитулация пред талибаните.
Многото отстъпки, които пакистанското държавно управление се съгласи да направи, в това число изтеглянето на част от военния контингент и прошка за пандизчии муджахидини, надали свидетелстват за силата на позицията му. Досега няма понижение на терористичните офанзиви на север.
В Белуджистан прочее, е същото, само че главната опасност на юг към момента не са сепаратистите, а Индия, която следи от близко обстановката.
Вътрешната неустойчивост основава опасност от външна офанзива за Пакистан, защото има доста евентуални аргументи: както към момента противоречивият статут на Джаму и Кашмир, по този начин и поддръжката на Пакистан за въоръжени прокси групи, настоящи на оспорваната територия.
В последна сметка плъзгането в цялостна безредица ще бъде изпълнено със загуба на надзор над пакистанския нуклеарен боеприпас и всички в района, в това число Китай, се опасяват от сходно развиване на събитията; тъй че намесата в този случай ще бъде просто неизбежна.
Засега вероятностите за вътрешнопакистански спор не са доста ясни. Народното неодобрение от политиката на Шариф нараства безусловно със скокове и граници.
На 22-25 май поддръжниците на Имран Хан към този момент бяха организирали цялостен поход към Исламабад, съпроводен от конфликти с военните, който съвсем не беше спрян. Армията, чиято роля във вътрешната политика е обичайно огромна, към този момент поддържа новото държавно управление, само че надали е удовлетворена от посоката, в която се движи страната. Така че Хан има положителни шансове да си върне властта – само че дали ще се оправи със обстановката след завръщането си е огромен въпрос.
ВАЖНО!!! Facebook ни лимитира поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще доближават до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ