Най-тайнственото езеро на Чукотка – Елгигитгин
Древното езеро не е замръзвало даже през ледниковия интервал.
В него и до през днешния ден живеят реликтови същества, които не се срещат на никое място другаде.
Андрей Куполов (CC BY 3.0)
„Ако наказваха с отчаянието на неизвестността и самотата, то човек, прекарал целия си живот в града и заслужил такова наказване, би следвало да бъде изпратен на брега на Елгигитгин“, написа за това езеро съветският геолог Василий Бели.
Андрей Куполов (CC BY 3.0)
Езерото с съвсем непроизносимо име Елгигитгин се намира оттатък Полярния кръг, в самия център на Чукотка, и това фактически е едно от най-недостъпните места в района – идеално, с цел да останете уединено със себе си. От най-близкия град Певек го разделят 200 километра.
Андрей Куполов (CC BY 3.0)
Най-удобният вид за стигане до Елгигитгин е да си вземете екскурзия и да полетите на вертолет от Анадир, защото до езерото даже няма път. Други разновидности са с високопроходими коли от Певек или с корабоплаване по реките Ендмиваам-Анадир.
NASA
Това е най-дълбокото езеро на Чукотка – при диаметър от 12 км дълбочината му е 175 метра. Ако го гледате от горната страна с вертолет, то по форма то е съвсем съвършен кръг и припомня на синьо-черно око. Но не наподобява постоянно по този начин.
NASA/Getty Images
В превод от чукотски Елгигитгин значи „бяло езеро“ или „езерото на неразтопимия лед“. Голяма част от годината повърхността му е покрита с лед, а през някои години ледът не съумява да се разтопи даже през лятото.
Бреговете на езерото съставляват безконечна заледеност и ниски хълмове. Зимата на Чукотка продължава 10 месеца в годината, през това време температурата пада до минус 15 – минус 39 °C. Лятото въздухът може да се нагрее до 34 °С, само че даже тогава по повърхността може да се образува ледена пелена. Температурата на водата на Елгигитгин не надвишава +3 °C.
Някои се възхущават от езерото посред пустинята от тундра: „Не знам с какво да го сравня. Ако излееш флакон доста гъсто мастило на блестящ лист хартия – ще е тъкмо такова“, написа геологът Олег Куваев.
Но и плаши мнозина. Местните го назовават „странно, плашещо място“, затънало в митове. Според една от тях на дъното на езерото живее античното страшилище Калилгу, което наподобява на великански рептил с огромна уста. Нещо като шотландския Неси от езерото Лохнес. Някога Калилгу излиза от дълбочините на повърхността с доста звук и разплискване на вода – и още веднъж се връща назад в дълбокото.
Силно разплискване на водите в реалност може да се види. Вероятно локалните ги възприемат за Калилгу. Според друга версия това може би е изпускане на метан от земната кора.
Така или другояче, това надълбоко езеро има всички учредения да бъде обект на митотворчество: то е на повече от 3,5 милиона години. Това, което го прави неповторимо, е на първо място неговият генезис.
Дълго време се е считало, че езерото Елгигитгин най-вероятно се е образувало в кратер на вулкан. Това се удостоверява от разбора на скалите, който демонстрира техния вулканичен генезис. Но през 2009 година интернационален екип от учени пробива дупка на 225 метра дълбочина в седиментите на Елгигитгин. Там те откриват канара, която се образува единствено в кратери от конфликт на Земята с астероид. Това поставя завършек на разногласията за произхода му – езерото се е появило вследствие на удар от астероид.
Второ, счита се, че езерото Елгигитгин в никакъв случай не е замръзвало изцяло. Докато преди милиони години Европа и Америка са били покрити с лед, на територията на модерна Чукотка не е имало ледници. Затова езерото е запазило неповторима екосистема, а дъното му е източник на данни за живота в Чукотка през последните 3,5 милиона години. По смисъла си за научните проучвания Елгигитгин е сравняван с Байкал и ледниците на Гренландия.
Водите на езерото безусловно гъмжат от риба, тъй че то притегля феновете на комплицираните направления и неповторимия лов на риба. Езерото е дом и на ендемити – представители на флората и фауната, които се срещат единствено в Елгигитгин и на никое място другаде.
По-специално удивителната риба, наречена дългоопашата палия: тези риби са се приспособили да живеят в доста студена тъмна вода и населяват езерото още от времето на мамутите. Реликтовите риби живеят покрай дъното, в кръвта им има следи от доста антични физиологични акомодации и са способни да устоят на доста дълги интервали на кислороден апетит. Учените, че рибата има тази дарба още от ледниковия интервал: типът е оживял под леда в продължение на десетки хиляди години на процедура без О2.
Местността край езерото е дом на лисици, вълци и мечки. Затова пътешествениците нормално вземат със себе си огнестрелно оръжие за случаи на неочаквани срещи с хищници.
Казват също, че пътуването до Елгигитгин е освен за мощните духом (наричат го „мястото на силата“ и „окото на Земята“), само че и за хората с положително здраве. Времето в региона е несигурно: през лятото температурата и атмосферното налягане могат да се трансформират няколко пъти в границите на един ден.
източник: RUSSIA BEYOND
В него и до през днешния ден живеят реликтови същества, които не се срещат на никое място другаде.
Андрей Куполов (CC BY 3.0) „Ако наказваха с отчаянието на неизвестността и самотата, то човек, прекарал целия си живот в града и заслужил такова наказване, би следвало да бъде изпратен на брега на Елгигитгин“, написа за това езеро съветският геолог Василий Бели.
Андрей Куполов (CC BY 3.0) Езерото с съвсем непроизносимо име Елгигитгин се намира оттатък Полярния кръг, в самия център на Чукотка, и това фактически е едно от най-недостъпните места в района – идеално, с цел да останете уединено със себе си. От най-близкия град Певек го разделят 200 километра.
Андрей Куполов (CC BY 3.0) Най-удобният вид за стигане до Елгигитгин е да си вземете екскурзия и да полетите на вертолет от Анадир, защото до езерото даже няма път. Други разновидности са с високопроходими коли от Певек или с корабоплаване по реките Ендмиваам-Анадир.
NASA Това е най-дълбокото езеро на Чукотка – при диаметър от 12 км дълбочината му е 175 метра. Ако го гледате от горната страна с вертолет, то по форма то е съвсем съвършен кръг и припомня на синьо-черно око. Но не наподобява постоянно по този начин.
NASA/Getty Images В превод от чукотски Елгигитгин значи „бяло езеро“ или „езерото на неразтопимия лед“. Голяма част от годината повърхността му е покрита с лед, а през някои години ледът не съумява да се разтопи даже през лятото.
Бреговете на езерото съставляват безконечна заледеност и ниски хълмове. Зимата на Чукотка продължава 10 месеца в годината, през това време температурата пада до минус 15 – минус 39 °C. Лятото въздухът може да се нагрее до 34 °С, само че даже тогава по повърхността може да се образува ледена пелена. Температурата на водата на Елгигитгин не надвишава +3 °C.
Някои се възхущават от езерото посред пустинята от тундра: „Не знам с какво да го сравня. Ако излееш флакон доста гъсто мастило на блестящ лист хартия – ще е тъкмо такова“, написа геологът Олег Куваев.
Но и плаши мнозина. Местните го назовават „странно, плашещо място“, затънало в митове. Според една от тях на дъното на езерото живее античното страшилище Калилгу, което наподобява на великански рептил с огромна уста. Нещо като шотландския Неси от езерото Лохнес. Някога Калилгу излиза от дълбочините на повърхността с доста звук и разплискване на вода – и още веднъж се връща назад в дълбокото.
Силно разплискване на водите в реалност може да се види. Вероятно локалните ги възприемат за Калилгу. Според друга версия това може би е изпускане на метан от земната кора.
Така или другояче, това надълбоко езеро има всички учредения да бъде обект на митотворчество: то е на повече от 3,5 милиона години. Това, което го прави неповторимо, е на първо място неговият генезис.
Дълго време се е считало, че езерото Елгигитгин най-вероятно се е образувало в кратер на вулкан. Това се удостоверява от разбора на скалите, който демонстрира техния вулканичен генезис. Но през 2009 година интернационален екип от учени пробива дупка на 225 метра дълбочина в седиментите на Елгигитгин. Там те откриват канара, която се образува единствено в кратери от конфликт на Земята с астероид. Това поставя завършек на разногласията за произхода му – езерото се е появило вследствие на удар от астероид.
Второ, счита се, че езерото Елгигитгин в никакъв случай не е замръзвало изцяло. Докато преди милиони години Европа и Америка са били покрити с лед, на територията на модерна Чукотка не е имало ледници. Затова езерото е запазило неповторима екосистема, а дъното му е източник на данни за живота в Чукотка през последните 3,5 милиона години. По смисъла си за научните проучвания Елгигитгин е сравняван с Байкал и ледниците на Гренландия.
Водите на езерото безусловно гъмжат от риба, тъй че то притегля феновете на комплицираните направления и неповторимия лов на риба. Езерото е дом и на ендемити – представители на флората и фауната, които се срещат единствено в Елгигитгин и на никое място другаде.
По-специално удивителната риба, наречена дългоопашата палия: тези риби са се приспособили да живеят в доста студена тъмна вода и населяват езерото още от времето на мамутите. Реликтовите риби живеят покрай дъното, в кръвта им има следи от доста антични физиологични акомодации и са способни да устоят на доста дълги интервали на кислороден апетит. Учените, че рибата има тази дарба още от ледниковия интервал: типът е оживял под леда в продължение на десетки хиляди години на процедура без О2.
Местността край езерото е дом на лисици, вълци и мечки. Затова пътешествениците нормално вземат със себе си огнестрелно оръжие за случаи на неочаквани срещи с хищници.
Казват също, че пътуването до Елгигитгин е освен за мощните духом (наричат го „мястото на силата“ и „окото на Земята“), само че и за хората с положително здраве. Времето в региона е несигурно: през лятото температурата и атмосферното налягане могат да се трансформират няколко пъти в границите на един ден.
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ