Древногръцкият историк Херодот, смятан от архивите за бащата на историята,

Древногръцкият историк Херодот, считан от архивите за бащата на историята, имал опцията освен да резервира огромна част от историята на света, само че и да следи някои доста специфични процеси и развиването на цивилизации, които през днешния ден са изгубени, само че подозираме, че огромна част от читателите ще открият с носталгия, че настъпилите промени не са били най-хубавото решение. Херодот имал опцията да се запознае и да съпоставя Древна Гърция с Вавилонската империя. Животът там му се сторил изключително трогателен и тъкмо затова решил да запише всичко, на което става очевидец.

Неговият труд „ Историите “ ще разреши да се срещнем с връзките сред мъжа и жена – включително и интимно, само че също по този начин ще открием, че хабитатът е бил малко по-различен. Историкът стартира да обръща внимание на дамите и да преглежда по какъв начин тъкмо те са прекарвали своето време в предишното. Херодот показва с изненада, че някои региони дамите и мъжете имат равни права. В други матриархатът е на доста висока респект. В избрани зони на Персия има жени-войни, които би трябвало да убият съперник в борба, с цел да получат правото да се омъжат, само че не са и малко тези местности, където нежният пол се продава като стока. Разкритията биха могли да изненадат и някои от най-заклетите феминистки, изключително частта с равните права, само че писателят ни среща и с още една доста странна процедура. За задачата се прехвърляме в Древен Вавилон и по този начин наречената „ свещена проституция “.

Самата фраза може да се счита за безспорен оксиморон през днешния ден, както и в предишното, само че вавилонците не са се интересували от този факт. Все отново проституцията е тип услуга и форма на замяна на средства за секс, като в това отношение самият секс по този начин или другояче не може да се счита за заветен, най-малко по каноните на религията, изключително в случай че не става с благословията на църквата. Следователно какво тъкмо е свещеното? Оказва се, че това е една доста забавна традиция в Близкия изток и за изненада на редица съперници, специфичното място за проституция е точно храмът. Според някои архиви тъкмо там може да се открият дамите – повелителки на най-древната специалност. За някои историци това е бил методът да се отстрани стигмата от концепцията. Какво споделя Херодот в този случай? Според законите на Вавилон, всяка една жена е задължена да бъде най-малко един път в живота си покрай храма на Афродита и да прави секс чужд.

Законът го изисква, най-малко един път в живота, само че по-важното е, че повторният акт не се счита за закононарушение, дори в противен случай, работи окуражаващо. Легендата споделя, че един път откакто дамата влезе в храма, няма право да се прибира вкъщи при фамилията си – тъкмо по този начин, множеството са били към този момент обвързани фамилно. Трябва да изчака идването на чужд мъж, който наложително ще предложи пари, като ги сложи в полите ѝ. Сумата не е от никакво значение, тъй като тя не би трябвало да отхвърля. Половият контакт се случва отвън храма. Очевидно в него не е позволено да се употребяват връзките, както и да се завърши самата договорка.

Щом клиентът завърши своето свещено дело, той може да си потегля, а за дамата се счита, че е изпълнила своя дълг към богинята и е свободна да се прибира, само че би трябвало да знаем, че това е минималното, което би трябвало да се направи в името на богинята, а както се досещаме, Афродита е повелителката на хубостта, затова има дами, които се отдават доста на концепцията. Практиката не се среща единствено във Вавилон. Херодот споделя, че нормално тези храмове били препълнени и откакто Вавилон е мегаполис, доста постоянно скупчванията на хора се случвали точно там, а консумирането на покупко-продажбите можело да бъде даже пред погледа на инцидентни минувачи. Критиците знаели, че всичко се случва в името на богинята, затова нямали право да се обаждат и месят в по-висшите хрумвания.

Историците съумяват да проследят сходни придвижвания към 6000 година прочие Хр. Това най-вероятно дава и отговор за какво тази специалност се счита за най-древната. Финикийските знаци към момента не са били в приложимост, само че по-забавното е, че когато те са липсвали, богините и божествата са претендирали тъкмо този тип удостояване – с сексуален контакт. Вярването, че дамата в предишното е била единствено стока, изрично не може да се счита за истина. Нежният пол е бил обект на почитание и в доста зони е стоял тъкмо след богините в митологията. Макар и този факт да се пропуща в някои случаи, Херадот акцентира, че в разнообразни области дамата е била знак на мощ и почитание, на извор на живот, както и на безспорна цялост. Някои историци през днешния ден считат, че терминът „ Свещена проституция “ се употребява в случаите, когато дамата не взима артикули, с цел да продаде тялото си, явно във Вавилон имаме изключения. Подобни практики първоначално могат да се виждат и в Кипър. Други полови оксиморони ще открием в Еврейската свещена книга, където участват две думи за проституция.

Едната е зонах – която маркира леката жена, а другата – кедешах показва свещената и отдадена (проститутка), която извършва малко по-различна роля. В същите мемоари се загатва за нея към 93 пъти. Точно това кара и някои историци да имат вяра, че даже в религията има свещени и специфични служителки на въпросната специалност. Макар и половата гражданска война да идва доста по-късно,  би трябвало да маркираме наличието и на мъже, заемащи тази специалност и употребяващи същите ивритски термини. Присъствието и на двата пола в този бизнес ще се открие в легендата за Содом и Гомор. Сексът се преглежда и като обект на власт, въпреки всичко знаем, че в Римската империя бойците постоянно насилвали тези от долните рангове, с цел да открият своята власт и надзор.

В Индия такава процедура се наричани басави. Индийците употребявали опцията да изпращат юноши в пубертетна възраст от селата в храмовете, където се прави обреден брак с обещано провидение – приемете го като форма на първо причестяване, само че с тази разлика, че младежите (повечето са били мъже), стартират да обслужват полово по-висшите духовни водачи. Тези водачи имали правото да употребяват полова връзка с всеки, който си изберат, като това не ги обвързва по никакъв метод със сключването на брак. За мнозина това е опит за ходатайстване и носене на подкупи, само че също по този начин и метод за построяването на едно религиозно начало. В такива моменти човек може да се замисли какво в действителност се практикува в Католическата черква да вземем за пример.

Фреска от бардак в Помпей

Практиката продължава най-малко до времето, в което британците не идват и не стартират да подлагат на критика традицията. Още едно място, където западното въздействие получава сурово рамо е Япония. Техните свещени дами се назовават мико и съгласно легендата – японците боготворели въпросните хубавици и постоянно ги уважавали за всичко, което правят за мъжката публика – не ги бъркайте с гейшите. В случай, че се чудите, в близкото минало японските дами публично бяха декларирали, че ще стачкуват и няма да вършат секс със съпрузите си, в случай че поддържат един съответен министър-председател. По-лошото е, че модерните фенки на мико последваха техния образец. Япония се оказва страна, която може да се контролира единствено и само от половия нагон на поданиците, а както се досещаме, сходни наказания постоянно имат триумф.

До през днешния ден има разногласия дали свещената нотка е била употребена, с цел да се увеличи позитивната настройка към дамите, както и да служи като форма на защита или просто мъжката публика се е радвала, че не би трябвало да заплаща нищо. Мнозина показват Мария-Магдалена за първата жена, която получава помилван от християнската вяра, само че в следствие легендите и разискванията на тематиката ще ни потвърдят, че тя в никакъв случай не е била действително продажница, тъй като в първите мемоари и архиви не се показва въобще нейната специалност. За нея знаем единствено, че има грехове и нищо повече, а по-късно католическата и православната черква ще изберат да употребяват облика ѝ за дисциплиниране  на дамата в дома.

Според някои феминистки това е форма на божествената форма на полови връзки, както и разкриването на по-добрата страна на женската половост. С други думи не е било мъчно на дамите да получат мъжкото внимание, прочее не се е налагало и да търсят, самият акт претендирал мъжът първи да пристигна и да се поклони, освен това в свещено място, затова и самата проституция в този тип се счита за свещена. Ако се чудите къде се прерязва практиката за Европа – отговорът е още веднъж благодарение на религията. Извън остарелия континент, можем да видим, че тук-там като Йемен, където половата просвета върви в негативни точки, може да открием още такива модели на свещената специалност, само че не забравяйте, че на първо място ще би трябвало да подкрепите някоя избрана богиня.

Снимки: Wikipedia