И в древността се е мамело на Олимпийските игри
Древните олимпийци не са разполагали с препарати за стимулиране на физическите си качества, само че съгласно тези, които добре познават епохата – в случай че античните гърци можеха да одобряват допинг, някои от тях несъмнено биха.
„ Знаем единствено за дребен брой хитрувания и измами, само че евентуално те са били много постоянно срещани “, споделя Дейвид Гилман Романо, професор по гръцка археология в университета в Аризона. „ Закони, обети, правила, бдителни съдии, обичаи, боязън от бичуване, религиозния темперамент на игрите, персонално възприятие за чест – всичко това способства за поддържането на гръцките спортни надпревари почтени “, написа Кларънс А. Форбс, професор по класицизъм в държавния университет в Охайо, през 1952 година „ И множеството от хилядите надпревари през вековете в действителност са почтени. “
Ако се съди по писанията на пътешественика от 2 век на име Павзаний, множеството измами в античната Олимпиада са свързани с подкупи или нечестна игра. Неслучайно митологичната основа на олимпийските игри включва и двете, съгласно Романо. Фигурата, за която се счита, че е основала Олимпийските игри, Пелопс, прави това, с цел да означи брака си и успеха си над богатия цар Еномай – неща които реализира откакто подкупва кралската каляска да саботира краля. Твърди се, че първите игри са проведени през 776 година прочие н. е., макар че някой археологическите данни допускат, че може да са почнали епохи по-рано.
Разкази за именити случаи на машинация оцеляват през вековете. Сцена на герой, който се пробва да извади очите на съперника и по едно и също време с това да го ухапе, а настрана съдията е готово да удари нарушителя с някаква сопа или скиптър, краси външната страна на чаша от почти 490 година прочие н. е. В Гърция през днешния ден пиедесталите, които в миналото са държали страхотни скулптури, към момента се издигат към пътищата към античните игрища. Но това не са скулптури, които възвисяваха атлетически подвизи, а по-скоро служат, с цел да припомнят на спортисти и треньори, които са мамили. Според Патрик Хънт, професор по археология в Станфордския университет, тези монументи са финансирани от данъци на спортисти или на самите градове-държави от античния Олимпийски съвет.
Има няколко истории за градове-държави, които се пробват да подкупят топ спортисти да играят за тях (практика, която продължава под някаква форма и днес). Когато един състезател се състезава за Сиракуза, вместо за родния си град Кротон, Кротон събаря статуята му и „ иззема къщата му, която употребява за публичен затвор “, написа Forbes.
Има и директни подкупи сред спортисти или сред близки на спортистите, с цел да се повлияе на резултатите. През 388 година прочие н. е. по време на 98-ата олимпиада боксьор на име Евпол от Тесалия подкупва трима свои съперници, с цел да го оставят да завоюва. И четиримата мъже са строго санкционирани, а по-късно бяха издигнати шест бронзови скулптури на Зевс, четири от които имаха текстове за абсурда и предизвестие за бъдещи спортисти.
И най-после, има и „ неразрешени трикове “, както Forbes ги назовава. Списанието загатва откъс от сатирична пиеса, в която изпълнителите са спортисти, „ умели в битката, конните надпревари, бягането, бокса, хапането и усукването на тестиси “. Спортистите са налагани с тояги или бичувани за подправяне на дуели, за измами, с цел да се получи преимущество, като по-ранно пускане и за манипулиране на системата, която дефинира противниците.
Също по този начин излиза, че и феновете са мамили. „ Една жена, облечена като мъж, с цел да види синът й по какъв начин се показва “, споделя Патрик Хънт, „ е хваната и осъдена “. И със съдиите е имало проблеми. Forbes отбелязва случай, в който съдиите гласоподават да завоюва член на личния им град-държава, което е явен спор на ползи. Те са санкционирани, само че решението им въпреки всичко е доказано.
Цели градове-държави също биха могли да си навлекат проблеми. През 420 година прочие н. е. съгласно Павзаний на Спарта е неразрешено присъединяване в Олимпиадата, тъй като нарушава кротичък контракт, само че един от техните спортисти взе участие в надпреварата с колесници, преструвайки се, че е от Тива. Той печели и в своето вдъхновение разкрива кой е в действителност. След което е дисквалифициран и бичуван, а успеха въпреки всичко е зачислена към катива на Тива, без да се загатва името му, което може да се преглежда като в допълнение наказване.
