Как да различим умния от глупавия човек: 3 красноречиви цитата на Михаил Жванецки
Древните мислители са вярвали, че когато поддържа връзка, човек прониква с мислите си в другия, по този начин както вирусът в живия организъм. Когато взаимодействаме между тях, ние неумишлено възприемаме избран метод на мислене и без да се усети прекосяваме на страната на болшинството.
Философът Сенека е считал, че за душите ни е мъчно да устоят на настъплението на идващите пороци. Затова е по-добре да стоим настрани от някои хора:
" Много несгоди носи даже един-единствен образец за разсипничество и сребролюбие, капризният другар и нас ни прави слаби и капризни, богатият комшия разпалва алчността ни, лъжливият другар ще болести с ръждата си даже най-чистоплътния и незлоблив човек. Неизбежно ще му подражавате или ще го намразите.
И Сенека споделя:
" Прекарвай време единствено с тези, които ще те създадат по-добър, допускай до себе си единствено тези, които ти самият можеш да направиш по-добър. "
Но по какъв начин да разпознаете тези, които ще ви създадат положителни? Как да разпознаете хората, които ще ви откраднат времето и ще ви лишават увереността?
Има ли някакви признаци на човешката нелепост и просветеност? Освен парите, дипломите и купите, които, както към този момент разбрахме, не споделят нищо и не подсигуряват нищо.
И по какъв начин можете да разберете към коя категория принадлежите?
Михаил Жванецки има няколко сбити изказвания, които ще ви оказват помощ да се научите да разбирате по-добре хората:
Ако спориш...
" Ако спориш с глупак, евентуално и той прави същото сега. "
Разликата сред...
" Разликата сред интелигентния и мъдрия: интелигентният изпитва огромни компликации да се измъкне от обстановка, в която мъдрият не попада. "
Някой популярен човек е споделил, че мъдростта не е разум, а нерешителност. Умните хора се въоръжават с фразата " по-добре да работят и да съжаляват " и натрупат опит. А мъдрите избират да не се впускат в рисковани инициативи.
Умът – това не е ерудиция…
Умът – това не е осведоменост, не е умеенето да участваш във всеки диалог, таман противоположното е. Умът не е умеенето да поддържаш диалог с учени хора. Ако си интелигентен, ще схванеш, че нищо не разбираш. Умът постоянно приказва мълчейки. Умът усеща минусите или неприятните за събеседника моменти и ги заобикаля. Умът планува отговорите и замлъква, когато не желае да ги чуе. И въобще – мозъкът може да предложи нещо.
Глупостта не предлага. Глупостта не пита. Глупостта изяснява. С умните е по-добре. С тях се чувстваш свободен и мързелив. С простаците си ангажиран от самото начало. Трудиш се с пот на челото. Той (глупакът) през цялото време възразява и възразява… Защото е убеден! И от тези безсмислени възражения, ти изгубваш силата, издръжливостта и съобразителността, с които по този начин си се гордял. С простаците не би могъл да се съгласиш за нищо.
Умният човек в никакъв случай не спори, тъй като всеки има своя лична истина. Той не натоварва никого със своите проблеми. И най-после, интелигентният човек в никакъв случай не укорява събеседника си в нищо, не осмива минусите му и не прави ценностни оценки на непознатите дейности.
Източник: cluber.com.ua
