Древните гърци са имали бог за всичко - а понякога

Древните гърци са имали господ за всичко - а от време на време са имали повече от един господ за нещо! Такъв е казусът с любовта, която най-често се приписва на Афродита. Имало обаче и различен господ на любовта - Ерос. Въпреки че в актуалните източници той е помрачен от майка си Афродита, Ерос има своя лична дълбока митология, която би трябвало да се изследва.

Той даже е първичното ентусиазъм за Купидон. Какво друго би трябвало да знаем за него обаче?

Произход на Ерос?

Историята на произхода на Ерос е много объркана. Някои антични историци го разказват като един от първичните богове, до момента в който други го причисляват към доста по-късно потомство (олимпийците).

Най-често Ерос е одобряван като наследник на Афродита, богинята на любовта и секса, и Арес, бога на войната и всичко грубо и кърваво. Според някои антични източници обаче Ерос в действителност предшества хипотетичните си родители. Дори и в този случай източниците си опонират.

Според " Теогония " на Хезиод от 700 година пр.н.е. Ерос е един от протогеноите. Протогеноите са първичното потомство богове, предшестващи както олимпийците (като Афродита и Арес), по този начин и даже титаните. В тази версия на събитията Ерос е четвъртият от протогеноите след Хаос (първият), Гея (Земята) и Тартар (бездната, а по-късно и адът).

От друга страна, Парменид от 400 година пр.н.е. приказва за Ерос като първия от всички богове, предхождащ даже Хаос.  Орфическите (сборник от незавършени поеми, които постоянно опонират на " обичайния " гръцки разказ) и Елевзинските мистерии (основани на един от най-старите гръцки култове) рисуват Ерос като наследник на един от протогеноите, Никс. 

Ерос като наследник на Афродита и Арес

Както споменахме, в по-късната митология Ерос е изобразяван като наследник на Афродита и Арес. В тази версия на митологията Ерос е един от еротите. Еротите били група крилати богове, които съставлявали свитата на Афродита. Те се занимавали с всичко, обвързвано с любовта и секса. В съпоставяне с доста от по-сериозните богове, еротите са изобразявани като млади и безгрижни, които постоянно си вършат смешки както с хората, по този начин и с боговете.

Обикновено Ерос бил изобразяван с лък и стрела или с лира. Външният му тип е бил или хубав, гол млад мъж, или палаво голо момче. Вторият тип най-често се приписва на римския аналог на Ерос - Купидон.

Ерос в митологията

В съпоставяне с останалите ероти, Ерос има своя лична, разгърната митология. Той е и един от най-могъщите гръцки богове. Няколко мита се въртят към Ерос, който употребява любовните си стрели, с цел да накара разнообразни смъртни и безсмъртни да се влюбят.  Смятало се е, че Ерос е съвсем всемогъщ; никой не е ваксиниран против въздействието на стрелите му. Ерос се появява в доста легенди, само че има два, които най-добре демонстрират неговите благоприятни условия.

Трагичната история на Аполон и Дафне

Смятало се, че Ерос имал два типа стрели. Едната имала изострен, златен връх, с който Ерос можел да накара смъртни и безсмъртни да се влюбят. Вторият тип стрели бил тъп и с оловен връх. Всеки, улучен с такава стрела, ставал невредим за всевъзможни любовни задатъци.

Митът споделя, че един ден Аполон, прочут като един от най-великите стрелци с лък в гръцкия мавзолей, се присмивал на уменията на Ерос да стреля с лък. Разгневен, Ерос си отмъстил, като изстрелял към Аполон стрела с любовен връх, принуждавайки го да се влюби в горска русалка на име Дафне.

След това той изстрелва оловна стрела към Дафне, която я прави неподатлива на ухажванията на Аполон. По този метод Аполон е наказан да копнее за обич, която в никакъв случай няма да бъде отвърната.



Любовната история на Ерос и Психея

В различен мит имало красива смъртна принцеса на име Психея. Казвали, че Психея била толкоз красива, че хубостта ѝ съперничела на тази на самата Афродита. Казвали, че хубостта ѝ предизвиквала такова благоговение, че смъртните хора почнали да изоставят олтарите на Афродита и вместо нея почнали да се покланят на Психея. Не е изненадващо, че Афродита мъчно приела това.

Богинята изпратила обичания си наследник Ерос, с цел да ѝ отмъсти. Тя заповядала на младия господ да порази Психея с една от стрелите си, принуждавайки я да се влюби в най-уродливото създание в цялото битие.

За злощастие на Ерос, той самият не бил ваксиниран против въздействието на стрелите си. Като видял красивата Психея, Ерос бил толкоз заплеснат, че инцидентно се пробол със стрела и незабавно се влюбил в девойката.

Страхувайки се от майка си, Ерос провежда среща с Психея под прикритието на цялостен мрак. Двамата са щастливи за известно време и до момента в който вършат обич нощ след нощ, Психея в никакъв случай не узнава същинската идентичност на своя обичан. Трагично, само че щастието на Психея провокирало гнева на ревностните ѝ сестри. 

Те я подтикват да се опита да разкрие самоличността на мистериозния си любовник.

Така една нощ Психея запалила свещ и разкрила, че нейният ухажор е не различен, а Ерос. Ерос на собствен ред избягал, чувствайки се предаден. Психея останала с разрушено сърце и почнала да моли боговете за помощ, с цел да се събере още веднъж с любовта си. В последна сметка Афродита дала отговор на молитвите на Психея.

Афродита разпорежда на Психея редица на пръв взор невъзможни задания, като декларира, че в случай че Психея успее да ги извърши, ще ѝ помогне. За удивление на Афродита Психея съумяла. Тя била възнаградена с доверието на Афродита и Ерос. Афродита трансформира Психея в богиня, с цел да могат двамата влюбени да живеят щастливо до края на дните си.

Въпреки че бил значим независим господ, почитането на Ерос в никакъв случай не придобило известност в Древна Гърция. Въпреки че е имал поклонници, те съвсем постоянно са били под шапката на култа към Афродита.