Съществувала ли е наистина Атлантида?
Древните гърци, най-бъбривият народ на Античността, имали тази доброта по отношение на идващите любопитни генерации: освен да пътуват и да попиват мъдростта на другите нации, само че и да оставят увлекателни истории за тези пътешествия. На това изискуем около другото и раждането на историята във разновидността й на познавателна дисциплинираност, т.е. като просвета.
Наистина, в този момент мъчно бихме могли да си представим историята на страни като Лидия или даже Персия, в случай че не бяха разказите на ранните гръцки историци отпред с бащата на историята Херодот.
На пръв взор изискуем знанието си за Атлантида на сходни условия –
когато следващият любопитен елин – в тази ситуация огромният общественик Солон, отчаян от неуредиците в родната Атина се отправил на странствуване из Египет. Казват, надявал се да изучи мъдростта на другите нации и да я приложи в родината си. Дали е съумял, в този момент не е значимо. По-интересното е, че в едно светилище, тъкмо там, където Нил се раздвоява малко преди да стигне морето, в една област, наречена Саис, с център град Саис, той се натъкнал на чудноват роман, излъчен като загадка измежду жреците на локалното провидение Нейт. Разказ, който освен заплашвал да преобърне с главата надолу визията на атиняните за близкото им минало, само че в същото време разкривал цивилизация, чиито размери и достижения били немислими за която и да е просвета на Древния свят.
Защото имало освен един Велик потоп, а няколко. Атиняните били единствено наследници на остаряла и благородна раса от полубогове, ръководени от мъдри и обективни закони. И най-много те водили война против една непозната в този момент мощ, идваща оттатък Херкулесовите стълбове (днешен Гибралтар), против пришълци от един голям остров, намиращ се в Атлантическия океан.
„ Този остров - продължавал да споделя египетският сановник пред смаяния си слушател - бил по-голям от Либия (Африка) и Азия, взети заедно…
на него просъществувала империя, която го превзела целия, а също и доста земи оттук Херкулесовите стълбове, чак до Египет на изток. Тази мощна мощ желала да превземе вашата страна и когато всички останали страна паднали пред мощта на нашествениците, вие ги победихте, спасявайки тези, които към момента не са били покорени от тях, и освобождавайки към този момент завладените. ”
Този остров бил, несъмнено, Атлантида, а народът, който я обитавал – могъщите атланти. Разказът на Солон стига до нас посредством творбите на най-големия гръцки мъдрец – Платон, който пък, както е известно, излагал концепциите си в диалогична форма. В разговорите „ Тимей ” и „ Критий ” за ролята на „ повествовател ” е определен известният политик Критий, чийто пък прародител бил добър другар със самия Солон. Така към края на 5. в. пр.Хр. историята стигнала до атинската аудитория, а по-късно и до нас.
Самият едноименен разговор „ Критий ” е по-многословен и ни дава единствения по рода си роман за произхода на Атлантида: атлантите били потомци на морския господ Посейдон от брака му с Клейто, дъщерята на родения от земята прабог Евенор. Първородни били пет двойки близнаци, най-старият от които бил наименуван Атлас и по този начин дал името на острова, народа и на самия океан. Самият Атлас и неговите наследници поели висшата власт над острова, а останалите братя си го разделили и управлявали в единодушие, което запазили и потомците им. Най-важното обаче било, че царете на Атлантида в никакъв случай не вдигали ръка един против различен и постоянно си помагали в неволя. Обществото на владетелите и на елементарните хора било подчинено напълно на добродетелта, а алчността за злато им била непозната. Това бил народ, запазил доста от божествената си природа и непознат на човешките дефекти.
