Край Несебър откриха нови ценни находки за древния град
Древни каменни стени, остатъци от жилищни здания, предмети от бита, оживели хилядолетия на морското дъно. Това са единствено част от скъпите находки, открити това лято от подводните археолози край крайбрежията на Несебър. Изследователите от единствения по рода си у нас Център по подводна археология от над 60 години търсят артефакти в акваторията на антична Месамбрия.
Месамбрия. Така траките нарекли селището, което построили преди 3200 години на мястото на днешния Несебър, написа Нова телевизия. Векове по-късно полуостровът станал елинска колония, а по-късно бил превзет от римляните. В началото на 9-ти век след блокада, водена от хан Крум, градът станал част от българската страна.
След като няколко пъти морето поглъщало територии от полуострова, през днешния ден голяма част от античния Несебър към момента е под вода. Това лято обаче подводните археолози съумяват да отвоюват от морското дъно нови архитектурни свидетелства за мащабите на античния град. Открити са крепостни стени и вълноломи, описват откривателите от Центъра за подводна археология в Созопол.
„ Изследваме една антична стена, направена от огромни квадри. Особено забавно през този сезон е, че под нея открихме система от дървени греди, извънредно огромни и солидни дървени греди, доста добре непокътнати от Античността до през днешния ден, с които е бил укрепен глинестият терен в тази част към полуострова. И също така откриваме доста забити колове в терена към крепостта, с които в допълнение се е заздравявал този крайбрежен терен. Предстои да вземем проби от дървените греди и колове, с цел да ги изпратим за радиовъглеродно датиране и по този метод ще установим по кое време е била издигната тази стена ”, изясни доктор Найден Прахов, шеф на Центъра за подводна археология в Созопол.
Подводните археологически находки и сега са предпазени от режимите за запазване на културните благосъстояния, само че към този момент се възнамерява да бъдат включени и в рамките на архитектурно-историческия резерват на Месамбрия. А още тази есен ще продължат по-задълбочените изследвания на потъналия град.
Заедно с българските археолози, в проучванията това лято се включиха и осем задгранични студенти. Те идват чак от Канада и Съединени американски щати, с цел да усвоят тънкостите на подводните разкопки. „ Избрах тази школа в България, тъй като тук под водата могат да се изследват по едно и също време разнообразни интервали от античната история. Да бъдем част от сходни открития – това е опция, която се получава един път в живота ”, споделя Конър.
„ Всички те приготвят доклади за своята работа в границите на тази школа пред техните университети и институти и по този метод показват подводното културно завещание на България пред една доста необятна интернационална публика ”, изясни доктор Прахов.
След наложителния инструктаж на сушата, на морското дъно археологическите задачи изискват чудесно усвоени леководолазни умения. Обучението включва също и точно търсене с уреди, различаване и деликатно предпазване на всички артефакти, открити в процеса на образованието. От значимо значение е и точният списък на находките, както и картирането на цялата акватория, тъй че подводните археолози да не пропуснат нито едно скъпо изобретение в потъналото пристанище.
