Разчетоха 1700-годишен надпис на пъпа на Пловдив
Древен надпис на 1715 години върху мраморен фундамент разчете видният епиграф Николай Шаранков в Пловдив. Думите са издялани на латински и старогръцки и са дело на шефа на провинция Тракия Емилий Александър.
Каменният блок бе открит при археологически разкопки в частен терен на ул. „ Д-р Вълкович” до църквата „ Света Марина” в Пловдив от екип с началник Елена Божинова и е датиран, че е от 303-та година. Мраморният блок бил открит на дълбочина от към 4 метра и разкрива забавни секрети за предишното на античния Пловдив. От текста е видно по какъв начин шефът на провинция Тракия намерено се подмазва на император Диоклециан, и хвали самият себе си.
„ На нашия стопанин, най-благочестивия Гай Валерий Диоклециан - благополучен, несломим август. Посвещава пресъвършенният Емилий Александър, шеф на провинция Тракия, предан на неговата божественост”, гласи античният надпис. Най-вероятно мраморният блок с текста е бил фундамент на огромна скулптура, още веднъж обвързвана с култа към императора. Укрепването на престижа на императора била съществена задача пред шефа на провинция Тракия, тъй като век по-рано империята е претърпяла огромна рецесия. С идването си Диоклециан (284-305г.) постанова Домината – неограничена монархия с обожествяване на властта, което задържа с близо век разпадането на империята, описват историците.
До момента на археологическия обект бе открита част от доста солидна и представителна постройка, най-вероятно от римско време. Предполага се, че постройката е употребена за религиозни ритуали. В парцела са открити и над 200 монети от разнообразни столетия, бронзова статуетка на конче, чиято датировка към момента не може да бъде конкретизирана, антична улица и доста зидове край нея на къщи от Средновековието и Античността. На същото място преди дни археолозите разкриха улица от Средновековието, която следва трасето на друга антична улица от Античността. „ Интересното е, че трасето й се употребява и през Средновековието – 9-10 века по-късно. Около нея има остатъци от здания, които през Средновековието са били ситуирани към улицата, в интервала от 11-ти до 14 век”, споделя Божинова. Междувременно на различен археологически обект в Пловдив при разкопки в двора на Медицинския университет екипът на Здравка Коркутова и Мая Мартинова разкриха гроб с трима покойници – двама възрастни и дете. Край тях имало заровени две костенурки. „ Втората е по-малка и не е толкоз добре непокътната като първата”, сподели пред Plovdiv-time Здравка Коркутова.
По думите й находката е без аналог в българската история. Според античните вярвания костенурките символизирали вечността.
Каменният блок бе открит при археологически разкопки в частен терен на ул. „ Д-р Вълкович” до църквата „ Света Марина” в Пловдив от екип с началник Елена Божинова и е датиран, че е от 303-та година. Мраморният блок бил открит на дълбочина от към 4 метра и разкрива забавни секрети за предишното на античния Пловдив. От текста е видно по какъв начин шефът на провинция Тракия намерено се подмазва на император Диоклециан, и хвали самият себе си.
„ На нашия стопанин, най-благочестивия Гай Валерий Диоклециан - благополучен, несломим август. Посвещава пресъвършенният Емилий Александър, шеф на провинция Тракия, предан на неговата божественост”, гласи античният надпис. Най-вероятно мраморният блок с текста е бил фундамент на огромна скулптура, още веднъж обвързвана с култа към императора. Укрепването на престижа на императора била съществена задача пред шефа на провинция Тракия, тъй като век по-рано империята е претърпяла огромна рецесия. С идването си Диоклециан (284-305г.) постанова Домината – неограничена монархия с обожествяване на властта, което задържа с близо век разпадането на империята, описват историците.
До момента на археологическия обект бе открита част от доста солидна и представителна постройка, най-вероятно от римско време. Предполага се, че постройката е употребена за религиозни ритуали. В парцела са открити и над 200 монети от разнообразни столетия, бронзова статуетка на конче, чиято датировка към момента не може да бъде конкретизирана, антична улица и доста зидове край нея на къщи от Средновековието и Античността. На същото място преди дни археолозите разкриха улица от Средновековието, която следва трасето на друга антична улица от Античността. „ Интересното е, че трасето й се употребява и през Средновековието – 9-10 века по-късно. Около нея има остатъци от здания, които през Средновековието са били ситуирани към улицата, в интервала от 11-ти до 14 век”, споделя Божинова. Междувременно на различен археологически обект в Пловдив при разкопки в двора на Медицинския университет екипът на Здравка Коркутова и Мая Мартинова разкриха гроб с трима покойници – двама възрастни и дете. Край тях имало заровени две костенурки. „ Втората е по-малка и не е толкоз добре непокътната като първата”, сподели пред Plovdiv-time Здравка Коркутова.
По думите й находката е без аналог в българската история. Според античните вярвания костенурките символизирали вечността.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ