Невидимите е-отпадъци – 9 млрд. тона проблеми
Дребната електроника е на всички места и не се рециклира, това предизвиква загуби и е рисково
Само през 2019 година светът е изхвърлил на боклука 9,5 милиарда $ във тип на скъпи материали (снимка: CC0 Public Domain)
„ Невидимите “ електронни боклуци – от вейпове за еднократна приложимост до играчки и оплетени остарели кабели – всички те се натрупват и прахосват значително скъпи материали. Нов разбор потърси метод да мери всичката тази дребна дребна електроника, която хората постоянно не разпознават като електронен боклук, и цифрите са стряскащи. Като за начало – тежестта на всички вейпове, изхвърляни годишно по света, се равнява на три Бруклински моста.
Вейповете и другите типове дребна електроника, които не считаме за е-отпадъци, тежат общо 9 милиарда кг годишно. Това включва всевъзможни движимости, като се стартира от електрически четки за зъби, празнични пуловери с вградени светодиоди, дронове и друга дребна електроника. Ако изсипем всичко това в камиони и ги подредим в редица един зад различен, ще се получи верига от Найроби до Рим.
Опасни материали
Проблемът с изхвърлянето на тези движимости е, че електрониката постоянно съдържа рискови материали като олово или живак, които не трябва да се озовават на сметищата. При приключването на сходни субстанции в околната среда може да се получи необратимо замърсяване на почвата и водата.
още по темата
Съхраняването на устройствата вкъщи също не е добра концепция. Ако вместо това джаджите бъдат рециклирани, производителите биха могли да възстановят не малко злато и други скъпи материали. Това понижава електронните боклуци и евентуално даже нуждата от копаене на допустимо най-вече първични материали.
Работата е там, че хората към този момент добре знаят къде да изхвърлят старите електроуреди и компютри, само че новите дребни джаджи не се преглеждат като електронен боклук. Вейповете за еднократна приложимост са на всички места, дребните LED дрънкулки светят под дърво и камък, но никой не мисли да носи непотребната джаджа до особено подложен резервоар или пък да вика компания за събиране на електронни боклуци. Новите версии на множеството устройства идват с нови щепсели, които изискват нови зарядни устройства, които в допълнение усложнява картината.
„ Потребителите доста постоянно не осъзнават, че някои продукти съдържат електроника и затова тези продукти не се озовават на вярното място за изхвърляне “, изясни Магдалена Чаританович, информационен управител за неправителствената организация Waste Electrical and Electronic Equipment Forum (WEEE).
Какво губим
Интересен е въпросът какво губим, когато не рециклираме тази „ невидима “ електроника? Приблизително 9,5 милиарда $ в материали – главно желязо, мед и злато. Това е цената единствено за 2019 година, в действителност. Всяка последваща година е повече.
Изработените от мед кабели, изхвърлени предходната година, могат да бъдат увити към света 107 пъти, споделя още WEEE. А търсенето на мед, което е значимо за възобновимата сила, електрическите транспортни средства и електрониката, се чака да скочи внезапно през това десетилетие.
Специално вейповете (подобно на други презареждащи се устройства), които се оказват на боклука, съдържат много литий – основен минерал за изработката на акумулатори, от който светът ще се нуждае доста. Той ще е извънредно нужен в промишленостите на възобновимата сила и електрическия превоз.
„ Милиони електронни цигари се изхвърлят в кофата за отпадък всяка седмица… това е проблем, който буди огромна паника “, сподели генералният шеф на WEEE Forum Паскал Лерой.
Невидимата електроника
Неотдавна WEEE Forum разпореди на Института за образование и проучвания на Организация на обединените нации (UNITAR) да организира нов разбор на невидимата електроника. Оценките се основават на световния мониторинг на електронните боклуци на UNITAR – интернационален отчет, направен последно през 2020 година, който наблюдава всички типове електронни боклуци.
Според него, в Европа се събират за преработване към 55 % от електронните боклуци. Това е реализирано значително с помощта на законите, които изискват от производителите да ръководят отпадъците, генерирани от техните артикули. В доста други елементи на света липсват сходни закони за отговорност на производителя (EPR).
Слаба е и инфраструктурата за преработване, нужна за отговорно демонтиране на изхвърлените артикули и извличането на скъпи материали. Степента на събираемост на електронните боклуци в международен мащаб е едвам 17 %.
Само през 2019 година светът е изхвърлил на боклука 9,5 милиарда $ във тип на скъпи материали (снимка: CC0 Public Domain)
„ Невидимите “ електронни боклуци – от вейпове за еднократна приложимост до играчки и оплетени остарели кабели – всички те се натрупват и прахосват значително скъпи материали. Нов разбор потърси метод да мери всичката тази дребна дребна електроника, която хората постоянно не разпознават като електронен боклук, и цифрите са стряскащи. Като за начало – тежестта на всички вейпове, изхвърляни годишно по света, се равнява на три Бруклински моста.
Вейповете и другите типове дребна електроника, които не считаме за е-отпадъци, тежат общо 9 милиарда кг годишно. Това включва всевъзможни движимости, като се стартира от електрически четки за зъби, празнични пуловери с вградени светодиоди, дронове и друга дребна електроника. Ако изсипем всичко това в камиони и ги подредим в редица един зад различен, ще се получи верига от Найроби до Рим.
Опасни материали
Проблемът с изхвърлянето на тези движимости е, че електрониката постоянно съдържа рискови материали като олово или живак, които не трябва да се озовават на сметищата. При приключването на сходни субстанции в околната среда може да се получи необратимо замърсяване на почвата и водата.
още по темата
Съхраняването на устройствата вкъщи също не е добра концепция. Ако вместо това джаджите бъдат рециклирани, производителите биха могли да възстановят не малко злато и други скъпи материали. Това понижава електронните боклуци и евентуално даже нуждата от копаене на допустимо най-вече първични материали.
Работата е там, че хората към този момент добре знаят къде да изхвърлят старите електроуреди и компютри, само че новите дребни джаджи не се преглеждат като електронен боклук. Вейповете за еднократна приложимост са на всички места, дребните LED дрънкулки светят под дърво и камък, но никой не мисли да носи непотребната джаджа до особено подложен резервоар или пък да вика компания за събиране на електронни боклуци. Новите версии на множеството устройства идват с нови щепсели, които изискват нови зарядни устройства, които в допълнение усложнява картината.
„ Потребителите доста постоянно не осъзнават, че някои продукти съдържат електроника и затова тези продукти не се озовават на вярното място за изхвърляне “, изясни Магдалена Чаританович, информационен управител за неправителствената организация Waste Electrical and Electronic Equipment Forum (WEEE).
Какво губим
Интересен е въпросът какво губим, когато не рециклираме тази „ невидима “ електроника? Приблизително 9,5 милиарда $ в материали – главно желязо, мед и злато. Това е цената единствено за 2019 година, в действителност. Всяка последваща година е повече.
Изработените от мед кабели, изхвърлени предходната година, могат да бъдат увити към света 107 пъти, споделя още WEEE. А търсенето на мед, което е значимо за възобновимата сила, електрическите транспортни средства и електрониката, се чака да скочи внезапно през това десетилетие.
Специално вейповете (подобно на други презареждащи се устройства), които се оказват на боклука, съдържат много литий – основен минерал за изработката на акумулатори, от който светът ще се нуждае доста. Той ще е извънредно нужен в промишленостите на възобновимата сила и електрическия превоз.
„ Милиони електронни цигари се изхвърлят в кофата за отпадък всяка седмица… това е проблем, който буди огромна паника “, сподели генералният шеф на WEEE Forum Паскал Лерой.
Невидимата електроника
Неотдавна WEEE Forum разпореди на Института за образование и проучвания на Организация на обединените нации (UNITAR) да организира нов разбор на невидимата електроника. Оценките се основават на световния мониторинг на електронните боклуци на UNITAR – интернационален отчет, направен последно през 2020 година, който наблюдава всички типове електронни боклуци.
Според него, в Европа се събират за преработване към 55 % от електронните боклуци. Това е реализирано значително с помощта на законите, които изискват от производителите да ръководят отпадъците, генерирани от техните артикули. В доста други елементи на света липсват сходни закони за отговорност на производителя (EPR).
Слаба е и инфраструктурата за преработване, нужна за отговорно демонтиране на изхвърлените артикули и извличането на скъпи материали. Степента на събираемост на електронните боклуци в международен мащаб е едвам 17 %.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ