Властта отвори Кутията на Пандора! Бюджетните увеличения отключиха лавина от протести
Драстичните нараствания на заплатите в бранш „ Сигурност “, правосъдната система и няколко организации през последните две години отключиха това, което икономистите предвидиха от дълго време – резултатът на доминото. Днес съвсем няма бранш в бюджетната сфера, който да не упорства за ново, по-високо заплащане. Протестите, започващи тази седмица в Национален статистически институт, Национален осигурителен институт, Агенцията по заетостта, Инспекцията по труда и АСП, са единствено първата вълна.
Прочетете още
Тенденцията е ясна – селективното нарастване на приходите в страната поражда чувство за неправда и към този момент провокира яд, който се излива под формата на митинги.
Служителите в Национален статистически институт и Национален осигурителен институт, които първи излязоха на митинг, поставятрезонния въпрос: по какъв начин се чака страната да действа обикновено, когато специалисти работят със заплати от 800 до 1 600 лева нето?
Национален статистически институт е институцията, която мери стопанската система, демографията, пазара на труда – всичко, за което страната взема решения. А чиновниците ѝ получават хонорари, които постоянно са по-ниски даже от тези в някои общински администрации.
Същият дисбаланс се вижда и в други структури – повишението в силовите ведомства варира сред 50 и 70%, докато в „ тихите “ администрации нарастванията са минимални. В един миг това няма по какъв начин да не докара до обществено напрежение.
Рекордните разноски за личен състав – проблем, който към този момент никой не може да пренебрегва
Фискалният съвет е безапелационен: разноските за заплати в обществения бранш са достигнали 10% от Брутният вътрешен продукт – равнище, което България в никакъв случай не е плащала до момента.
През 2024 година страната е дала над 20 милиарда лева за личен състав, с 3 милиарда повече от миналата година. За 2025 година са планувани нови +3 милиарда В същото време: администрацията в доста общини пораства, макар намаляващото население; Министерство на вътрешните работи е с едни от най-високите разноски в Европейски Съюз, при съмнителна ефективност; държавни чиновници и силови ведомства не поемат личните си осигуровки, което е наследена привилегия.
Това слага страната в абсурд: бюджетът се раздува, а доверието в успеваемостта на страната понижава.
Аристокрация и плебс
Когато една група чиновници получава 30% нарастване, а друга – 3%, обществото неизбежно реагира.
Това не е единствено „ злоба “ или „ напън “. Това е въпрос на логичност – страната сама сътвори подчиненост на значимост сред своите чиновници, без да изясни по какви критерии.
Резултатът е предвидим:
администрацията се обезкуражава;ключови експертни системи изостават кадрово;цели браншове заплашват с протести;частният бранш също е заставен да подвига заплатите, с цел да остане конкурентен, което още веднъж подхранва инфлацията.
Този цикъл към този момент се вижда ясно в цифрите.
Данъци нагоре, доверие надолу
Проектът за бюджета включва нарастване на осигуровките с 2 процентни пункта – най-голямото от 1996 година насам. Риториката в Народното събрание е все по- скандална, надменна и безсъдържателна, а публичният диалог все по-поляризиран.
Политиците настояват, че покачването е нужно, с цел да се стабилизира системата. Синдикатите настояват, че страната не може да поддържа държавна администрация с ниски заплати и високи упования.
Истината е по средата – без промяна в структурата, всяко нарастване е краткотрайно избавление.
Фискалният съвет слага въпроси, които властта редовно отсрочва:
би трябвало ли да има толкоз доста общини с раздут щат?защо служителите на реда порастват като бройка при намаляващо население?защо едни чиновници заплащат персонални осигуровки, а други не?колко коства неефективността на системата?
Докато липсва промяна, страната реагира на парче – „ тук усилваме, там успокояваме “, което води до лавина от претенции.
Кутията на Пандора към този момент е отворена
След години на неравномерни и постоянно политически стимулирани нараствания, системата влезе в нефункционален режим. Никой митинг не е „ безпочвен “, само че за първи път бюджетът е заставен да се сблъска по едно и също време с претенции от всички страни. Истината е елементарна: страната се опита да купи успокоение с пари, които няма – и по този начин отвори вкус, който към този момент не може да задоволи. Оттук нататък има единствено два пътя: промяна или безкрайна серпантина от митинги. И двата са сложни, само че първият най-малко води някъде.
Държавата би трябвало да реши две неща доста ясно кои браншове са предпочитани и каква администрация може действително да поддържа? Без тези отговори всяка последваща година ще стартира – и ще приключва – с нови митинги
Истината е елементарна: властта се опита да купи успокоение с пари, които няма – и по този начин отвори вкус, който към този момент не може да задоволи. Оттук нататък има единствено два пътя: промяна или безкрайна серпантина от митинги. И двата са сложни, само че първият най-малко води някъде.
Прочетете още
Тенденцията е ясна – селективното нарастване на приходите в страната поражда чувство за неправда и към този момент провокира яд, който се излива под формата на митинги.
Служителите в Национален статистически институт и Национален осигурителен институт, които първи излязоха на митинг, поставятрезонния въпрос: по какъв начин се чака страната да действа обикновено, когато специалисти работят със заплати от 800 до 1 600 лева нето?
Национален статистически институт е институцията, която мери стопанската система, демографията, пазара на труда – всичко, за което страната взема решения. А чиновниците ѝ получават хонорари, които постоянно са по-ниски даже от тези в някои общински администрации.
Същият дисбаланс се вижда и в други структури – повишението в силовите ведомства варира сред 50 и 70%, докато в „ тихите “ администрации нарастванията са минимални. В един миг това няма по какъв начин да не докара до обществено напрежение.
Рекордните разноски за личен състав – проблем, който към този момент никой не може да пренебрегва
Фискалният съвет е безапелационен: разноските за заплати в обществения бранш са достигнали 10% от Брутният вътрешен продукт – равнище, което България в никакъв случай не е плащала до момента.
През 2024 година страната е дала над 20 милиарда лева за личен състав, с 3 милиарда повече от миналата година. За 2025 година са планувани нови +3 милиарда В същото време: администрацията в доста общини пораства, макар намаляващото население; Министерство на вътрешните работи е с едни от най-високите разноски в Европейски Съюз, при съмнителна ефективност; държавни чиновници и силови ведомства не поемат личните си осигуровки, което е наследена привилегия.
Това слага страната в абсурд: бюджетът се раздува, а доверието в успеваемостта на страната понижава.
Аристокрация и плебс
Когато една група чиновници получава 30% нарастване, а друга – 3%, обществото неизбежно реагира.
Това не е единствено „ злоба “ или „ напън “. Това е въпрос на логичност – страната сама сътвори подчиненост на значимост сред своите чиновници, без да изясни по какви критерии.
Резултатът е предвидим:
администрацията се обезкуражава;ключови експертни системи изостават кадрово;цели браншове заплашват с протести;частният бранш също е заставен да подвига заплатите, с цел да остане конкурентен, което още веднъж подхранва инфлацията.
Този цикъл към този момент се вижда ясно в цифрите.
Данъци нагоре, доверие надолу
Проектът за бюджета включва нарастване на осигуровките с 2 процентни пункта – най-голямото от 1996 година насам. Риториката в Народното събрание е все по- скандална, надменна и безсъдържателна, а публичният диалог все по-поляризиран.
Политиците настояват, че покачването е нужно, с цел да се стабилизира системата. Синдикатите настояват, че страната не може да поддържа държавна администрация с ниски заплати и високи упования.
Истината е по средата – без промяна в структурата, всяко нарастване е краткотрайно избавление.
Фискалният съвет слага въпроси, които властта редовно отсрочва:
би трябвало ли да има толкоз доста общини с раздут щат?защо служителите на реда порастват като бройка при намаляващо население?защо едни чиновници заплащат персонални осигуровки, а други не?колко коства неефективността на системата?
Докато липсва промяна, страната реагира на парче – „ тук усилваме, там успокояваме “, което води до лавина от претенции.
Кутията на Пандора към този момент е отворена
След години на неравномерни и постоянно политически стимулирани нараствания, системата влезе в нефункционален режим. Никой митинг не е „ безпочвен “, само че за първи път бюджетът е заставен да се сблъска по едно и също време с претенции от всички страни. Истината е елементарна: страната се опита да купи успокоение с пари, които няма – и по този начин отвори вкус, който към този момент не може да задоволи. Оттук нататък има единствено два пътя: промяна или безкрайна серпантина от митинги. И двата са сложни, само че първият най-малко води някъде.
Държавата би трябвало да реши две неща доста ясно кои браншове са предпочитани и каква администрация може действително да поддържа? Без тези отговори всяка последваща година ще стартира – и ще приключва – с нови митинги
Истината е елементарна: властта се опита да купи успокоение с пари, които няма – и по този начин отвори вкус, който към този момент не може да задоволи. Оттук нататък има единствено два пътя: промяна или безкрайна серпантина от митинги. И двата са сложни, само че първият най-малко води някъде.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ