„Нищо му няма на един фас“. Разсъжденията на един летен пироман
Дръпване едно, дръпване две. Пуша си в колата, но да употребявам пепелника? Моля ти се, той смърди след това на остарял пожарникарски дрешник. Така че – разтварям прозореца леко, върша едно точно, съвсем балетно придвижване с ръка и… фррр – фасът отлита грациозно, като олимпийски факел.
То нали е асфалт, няма какво да стане. Пък и има кой да гаси – нали по тази причина плащаме налози.
След 200 метра виждам зад мен лек пушек.
Ха! То несъмнено е прахуляк.
Още 100 метра – към този момент не е пушек, а дим. Черен, трагичен. Като от филм на ужасите, само че с бюджет от Пожарна сигурност.
Чакай малко… това да не е от моя фас? Е, по какъв начин пък тъкмо там, тъкмо в този момент, тъкмо при тази горещина и вятър?
Започват да звънят телефони – не мои. Появява се кола за спешна помощ, пожарна, дрон от някоя телевизия.
Не съм желал, бе хора. То стана инцидентно. Аз постоянно мятам фасове, само че нормално не пламва гора.
Някой крещи, че сме на 50 метра от бензиностанция.
Ами те пък да не са я строили до борова гора? Аз ли съм отговорен за урбанистичната им политика?
Питам се – ами в случай че просто… бях угасил фаса в бутилка? Или не бях пушил изобщо? Или, най-малко един път, бях употребявал пепелник?
После по новините ще кажат „ немарливост на жител “. Или „ евентуален палеж от хвърлен фас “. А аз ще си мисля – но толкоз ли е мъчно просто да си нося една празна бутилка, да си изгасям фаса в нея и да го хвърля след това в кофата? Не е. Даже е по-чисто. Пепелникът няма да мирише, а и след това няма да се събуждам с гузната мисъл, че някъде зад мен димят 30 декара борова гора.
А можех. Можех да спра, да си дръпна две на паркинг, да си загася фаса и да продължа. Да не съм част от статистиката „ човешка немарливост “. Да не съм следващият анонимен глупак, който щрака с пръсти и пали цялостен рид.
Защото природата не е пепелник. А фасът не е димка, която изчезва безследно. И след мен постоянно остава нещо – въпросът е дали ще е сажда или сянка.
То нали е асфалт, няма какво да стане. Пък и има кой да гаси – нали по тази причина плащаме налози.
След 200 метра виждам зад мен лек пушек.
Ха! То несъмнено е прахуляк.
Още 100 метра – към този момент не е пушек, а дим. Черен, трагичен. Като от филм на ужасите, само че с бюджет от Пожарна сигурност.
Чакай малко… това да не е от моя фас? Е, по какъв начин пък тъкмо там, тъкмо в този момент, тъкмо при тази горещина и вятър?
Започват да звънят телефони – не мои. Появява се кола за спешна помощ, пожарна, дрон от някоя телевизия.
Не съм желал, бе хора. То стана инцидентно. Аз постоянно мятам фасове, само че нормално не пламва гора.
Някой крещи, че сме на 50 метра от бензиностанция.
Ами те пък да не са я строили до борова гора? Аз ли съм отговорен за урбанистичната им политика?
Питам се – ами в случай че просто… бях угасил фаса в бутилка? Или не бях пушил изобщо? Или, най-малко един път, бях употребявал пепелник?
После по новините ще кажат „ немарливост на жител “. Или „ евентуален палеж от хвърлен фас “. А аз ще си мисля – но толкоз ли е мъчно просто да си нося една празна бутилка, да си изгасям фаса в нея и да го хвърля след това в кофата? Не е. Даже е по-чисто. Пепелникът няма да мирише, а и след това няма да се събуждам с гузната мисъл, че някъде зад мен димят 30 декара борова гора.
А можех. Можех да спра, да си дръпна две на паркинг, да си загася фаса и да продължа. Да не съм част от статистиката „ човешка немарливост “. Да не съм следващият анонимен глупак, който щрака с пръсти и пали цялостен рид.
Защото природата не е пепелник. А фасът не е димка, която изчезва безследно. И след мен постоянно остава нещо – въпросът е дали ще е сажда или сянка.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ