Домът на сестрите Бронте или дамски реквием за неподчинението
Драмите в романите на сестрите Бронте ми идваха допълнително даже като тинейджърка. Признавам, че четенето на книгите им ми даваше нужната глътка забавление посред наложителните четива за учебно заведение, само че в никакъв случай не съумях да им стана същински почитател. Толкова доста и толкоз отрицателни чуства на едно място съшити вкупом с мърляви зимни британски пейзажи не ми звучаха доста привлекателно. Не съумях в никакъв случай да се влюбя нито в мистър Рочестър (с подмолните му ходове да вкара в клопката на любовта бедната гувернантка Джейн Еър, която така и така не можеше да диша без него още от мига на запознанството им и седнал съм през половината разказ в обожателно наблюдаване до краката му), нито в Хийтклиф, който считах за неточен по начало, само че откакто изрови от гроба тялото на обичаната си природена сестра Кати, с цел да я убеждава в любовта си, напряко го задрасках от листата на хората, за които въобще желая да мисля в миналото.
Така се случи обаче, че през ранното лято на тази година имах път към Бронте Кънтри- Страната на Бронте. Така назовават баирите на запад от Брадфорд, част от „ Гръбнака на Англия “ (еквивалент на Балкана) – ниската планинска верига Пенайнз в западен Йоркшир. Сгушено сред брулените хълмове се намира градчето Хауърт.
На върха на най-високата му точка се намира дома на енорийския духовник. Къщата е огромна и показва уважението на хората към духовния лидер на градчето. През 1820 тук идват семейство Бронте с шесте си деца, тъй като бащата Патрик е назначен за духовник в прилежащата черква. Ако желаете да знаете повече за всичко, обвързвано с мястото и семейството- погледнете тук.
Голямата градина пред къщата приключва с гробището на градчето и църквата под него. Сега е доста добре оформенa като дребен парк.
Дворът зад къщата е бил зеленчукова градина, а в този момент е място за отмора и размисъл на посетителите със скулптура на трите сестри – Шарлът, Емили и Ан.
Целият живот на това семейство е белязан с компликации. Майката Мария е била бременна съвсем от самото начало на брака си до гибелта си едвам година след идването на Бронте в Хауърт. Като духовник с доста отговорности и викториански мъж, Патрик не е в положение да се грижи самичък за шест дребни деца. На помощ се притича сестрата на Мария -Елизабет. Тя е неомъжена, без деца и идва от Южна Англия, а това е като друг свят за Йоркшир по това време. Нейният нрав, просветеност и независимост на разбиранията оказват голямо виляние върху сестрите Бронте. Бащата Патрик се занимавал най-вече с възпитанието и образованието на единствения си наследник Брануел с ясната вяра той да го замести един ден на свещеническия пост. Дъщерите на духовник от това време имали сложната орис да бъдат прекомерно образовани и от по-горна класа, с цел да са съпруги на елементарни служащи или фермери, само че прекомерно небогати за съпруги на благородници. За това най-честата им орис била да се омъжат за свещеници, викари или учители, или да останат остарели моми с специалност – учителки или гувернантки. Бронте имат цели пет дъщери и Патрик от рано осъзнава, че единствения им късмет е да са добре образовани, с цел да могат да си намерят платена работа и да се устоят сами при положение, че не си намерят съпрузи.
