Свръхчовек-ът се ражда във Варненския театър
Драматичен спектакъл „ Стоян Бъчваров “ - Варна ще сервира на своите фенове в Нощта на театрите и при започване на XIV Коледни театрални седмици втората премиера в 103-ия си креативен сезон. Спектакълът „ Свръхчовек “, който е взаимна продукция с създатели от районен съд Македония, е построена по музиката на „ Пролетно свещенодействие “ от Игор Стравински и философията на Фридрих Ницше за Свръхчовека.
Амбицията на постановъчния екип от Северна Македония и варненските актьори е да поднесат в автентичен театрален синтез един актуален микс от танц, лиричен спектакъл и пърформанс, дефиниран от създателя на текста Сашо Димоски като „ цялостен спектакъл с философски небосвод “.
Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, взела участие към този момент в няколко плана на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова. Ролите в „ Свръхчовек “ са систематизирани като Тела и Сенки.
Ролите на Тела извършват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В функциите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.
Постановката „ Свръхчовек “, основана по музиката на „ Пролетно свещенодействие “ от Игор Стравински, изследва постдраматичните форми на театъра и танцовия спектакъл като негов характерен театрален синтез.
Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския мъдрец Фридрих Ницше за Свръхчовека (Űbermensch, немски). Изхождайки от тази доктрина, предметът на спора в пиесата е индивидът и неговата сянка в непрекъсната битка в търсене на свръхчовека.
Позовавайки се на жанровата формулировка за пиесата в танцовия спектакъл, „ Свръхчовек “ е завладяващо пътешестване в живата и изменяща се територия на тялото. Умът е откривателят, който посредством постдраматичните облици на тялото прониква в нашите мисли, усеща, сила и дух. Чрез това пътешестване ние изследваме по какъв начин мозъкът се показва посредством тялото в придвижване от една страна и по какъв начин съдбовните хрумвания тласкат съществото в бездната на неговото битие.
„ Свръхчовек “ опълчва реализма на европейския спектакъл и церемониалния темперамент на източния спектакъл на един цялостен спектакъл с философски небосвод.
Това е концептуален спектакъл, който употребява обреден метод за наблюдаване и съзерцаване, създавайки положения и динамични театрални обстановки със конструкция на сънища. В тях реалистичното трагично деяние се заменя с гала чрез формата, опита и актуалността на представлението като авансово организиран обред, само че без неговата митично-магическа мощ.
„ Свръхчовек “ свързва разнообразни жанрове по своята форма, конструкция и осъществяване. Спектакълът съчетава танц с лиричен спектакъл и пърформанс. При това всички средства са еднообразно значими.
Играта, обектите и аудиовизуалните облици приказват редом и по едно и също време, препращайки в разнообразни направления към контекстите и метафорите, които се театрализират, както и към произлизащите от тях смисли, настоявайки в същото време за бързото им разбиране. Следователно театралното зрелище в неговата целокупност не трябва да се пояснява рационално, с цел да бъде разбрано, а с цел да провокира сетивна стимулация, да предизвика мощно психо-емоционално чувство, да насърчи асоциацията и да генерира лична логичност в простраството сред сцената и феновете.
Амбицията на постановъчния екип от Северна Македония и варненските актьори е да поднесат в автентичен театрален синтез един актуален микс от танц, лиричен спектакъл и пърформанс, дефиниран от създателя на текста Сашо Димоски като „ цялостен спектакъл с философски небосвод “.
Режисьор е Васил Зафирчев, хореографията е дело на Олга Панго, взела участие към този момент в няколко плана на Варненската опера, сценограф е Филип Коруновски, костюмограф - Раде Василев, превод - Таня Попова. Ролите в „ Свръхчовек “ са систематизирани като Тела и Сенки.
Ролите на Тела извършват: Стоян Радев, Недялко Стефанов, Станислав Кондов, Константин Соколов, Николай Кенаров, Роберт Ваханян и Нейчо Петров. В функциите на Сенки се превъплъщават: Веселина Михалкова, Христина Джурова, Гергана Арнаудова, Юлияна Чернева, Биляна Стоева, Милена Кънева, Габриела Боева и Сияна Начева. Асистент режисьор Владимира Иванова.
Постановката „ Свръхчовек “, основана по музиката на „ Пролетно свещенодействие “ от Игор Стравински, изследва постдраматичните форми на театъра и танцовия спектакъл като негов характерен театрален синтез.
Във философската основа на драматургичния текст е залегнала доктрината на немския мъдрец Фридрих Ницше за Свръхчовека (Űbermensch, немски). Изхождайки от тази доктрина, предметът на спора в пиесата е индивидът и неговата сянка в непрекъсната битка в търсене на свръхчовека.
Позовавайки се на жанровата формулировка за пиесата в танцовия спектакъл, „ Свръхчовек “ е завладяващо пътешестване в живата и изменяща се територия на тялото. Умът е откривателят, който посредством постдраматичните облици на тялото прониква в нашите мисли, усеща, сила и дух. Чрез това пътешестване ние изследваме по какъв начин мозъкът се показва посредством тялото в придвижване от една страна и по какъв начин съдбовните хрумвания тласкат съществото в бездната на неговото битие.
„ Свръхчовек “ опълчва реализма на европейския спектакъл и церемониалния темперамент на източния спектакъл на един цялостен спектакъл с философски небосвод.
Това е концептуален спектакъл, който употребява обреден метод за наблюдаване и съзерцаване, създавайки положения и динамични театрални обстановки със конструкция на сънища. В тях реалистичното трагично деяние се заменя с гала чрез формата, опита и актуалността на представлението като авансово организиран обред, само че без неговата митично-магическа мощ.
„ Свръхчовек “ свързва разнообразни жанрове по своята форма, конструкция и осъществяване. Спектакълът съчетава танц с лиричен спектакъл и пърформанс. При това всички средства са еднообразно значими.
Играта, обектите и аудиовизуалните облици приказват редом и по едно и също време, препращайки в разнообразни направления към контекстите и метафорите, които се театрализират, както и към произлизащите от тях смисли, настоявайки в същото време за бързото им разбиране. Следователно театралното зрелище в неговата целокупност не трябва да се пояснява рационално, с цел да бъде разбрано, а с цел да провокира сетивна стимулация, да предизвика мощно психо-емоционално чувство, да насърчи асоциацията и да генерира лична логичност в простраството сред сцената и феновете.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ