Кой всъщност не е в час?
Драмата за " вредата " от мобилните устройства в учебно заведение е евентуално тематиката, по която най-често сме спорили с други родители на деца от началните и прогимназиалните класове. И в действителност дали думичката щета би трябвало да е в кавички или не, не е по никакъв начин еднопосочна.
Моето мнение по тематиката сигурно не постоянно е било константа. Синът ми е от поколението, за което смарт устройствата са като дъвките " Турбо " в едни по-други времена. Джаджите през днешния ден са на всички места, рестриктивните мерки, доколкото ги има, просто не работят и в огромния град е просто парадокс да пуснеш хлапето на учебно заведение без телефон или таблет със сим карта. Дори и да пренебрегнем тематиката за родителската сигурност, то сигурно радикалните ограничения от сорта " аз смарт телефон няма да му/ѝ дам, каквото и да става ", сигурно не са решение. Най-малкото за деца в ранна възраст и прогимназията възпитателният резултат е мъчно разбираем. Докато обществената им акомодация сигурно ще пострада, в случай че всичките им съученици пишат, играят, гледат и споделят видеа на устройствата си в междучасието.
Умните устройства при верен наставнически надзор (съвсем обособена голяма тема), обезпечават необикновен достъп до голямо количество литература, филми, творби на изкуството, виртуални турове в международни музеи, където другояче чисто финансово е мъчно за множеството родители да заведат децата си. Онлайн могат да се следят даже на задачите на НАСА, стига хлапето ви да има интерес или вие да сте му го събудили. Разковничето в този спор е защо да се употребява смарт телефона, а не съществуването или неналичието на самото устройство.
Трябваше ми много време да осъзная изгодата от джаджите. Като всички родители, и аз желаех синът ми да има хубавите неща от моето детство - игрите до късно на открито, карането на колело, четенето на книжки, рисуването с тебешири, гоненица, криеница. Обаче нямаше по какъв начин да не го направя, откакто видях детето когато бе на четири години да включва десктопа у дома, да намира иконата на " Хрома " и напълно тъкмо да изписва думичката GAMES.
Някъде тогава разбрах, че борбата е авансово изгубена, а и ненужна. Нямаше по какъв начин да му разбираем за какво аз и майка му вършим толкоз неща на компютъра, в това число главната част от работата ни, а той не би трябвало. Нито за какво моите телефонни диалози по месинджър и скайп са по-важни от неговите. Нито за какво електронната борба е по-лоша от багра с мечове пред блока. Аргументът ни за общуването се сблъскваше с това, че по този начин или другояче и игрите в мрежа изискват диалог и постоянно са свързани с посещение. Не можах да измисля положително пояснение за какво хартиената книга е по-добра от електронната, която той избира, нито за какво рисуването с тебешири е по-забавно от стотиците стратегии за изобразяване на телефона, като се изключи че на мен ми е мъчно да работя с тях. Мотивът, че би трябвало да играе навън, срещна неговия логически отговор, че това е супер и той може да рисува на телефона си и навън. Постепенно разбрах, че в действителност не е правилно, че днешните деца четат по-малко или се интересуват от по-малко неща. Те просто не четат като нас и усвояват познания по различен метод. За тях технологиите са даденост, океанът от информация - ежедневие и с доста тематики те са по-адекватни и по-запознати от нас, възрастните. И всичко това е с помощта на Интернет и технологиите.
Децата ни имат голям избор и нашата роля е просто да ги ориентираме в това море от благоприятни условия, а не да им забраняваме да плуват в него.
Колкото до просветителната система, там нещастието е цялостна. Все още има доста учебни заведения и учители, които при започване на деня споделят на децата да сложат телефоните си в металния долап и им ги връщат чак след последния час. Не знам някъде това да е помогнало на децата да подобрят резултатите им по Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA). Проблемът е доста по-сериозен и дебатът дали стартирането на пазара на учебници с черно-бели илюстрации е дискриминация по отношение на тези дето могат да си купят цветни, по никакъв метод не го взема решение. Много по-същественото е, че напълно до неотдавна нямаше съвсем никакво съответно, потребно и съобразено с образователната стратегия онлайн наличие. То се появява едвам в този момент, което е неуместно.
Колкото и необикновено да е през 2018 година приказваме за " елекронно четими разновидности на учебниците от 1-ви до 7-ми клас ", които да се употребяват онлайн и офлайн от персонално мобилно устройство в PDF формат.
" Това, върху което работим сега, е електронно четим вид на новите учебници. Това не са тъкмо електронни учебници, само че от издателствата са подготвили и такива ", сподели преди дни министърът на образованието Красимир Вълчев.
А електронните учебници на процедура дават напълно нови просветителни запаси, които несъмнено пасват повече на днешните деца - видеа, онлайн проби и други.
Така че съпротивата против смарт устройствата, към този момент значително е и опозиция против самото познание. Въпросът е до баланс, който не се намира елементарно и да - отговорност на родителите е. Аргументите от сорта " Ама аз като му го купих и си скапе триумфа и единствено играе игри ", са топка във вашия двор. Сега с електронните дневници, няма по какъв начин детето ви да " изгори бележника " и да скрие, че класната ви вика в учебно заведение поради проблеми с успеха/дисциплината.
Съвсем обособен въпрос е, че умните устройства, подобаващи за деца, към този момент са доста налични като цена. Пример в тази посока е акцията " Обратно на учебно заведение ", чието мото е " Бъди в час, а не в чат ". VIVACOM я започва преди броени дни.
Телекомуникационната компания пусна несъмнено атрактивни предложения за мобилни джаджи, с които повече хлапета могат да получат достъп до актуалните технологии и да станат по-образовани по комфортен за самите тях метод, отвън шаблона налаган от одобрените от МОН образователни стратегии.
В момента има отстъпки на няколко типа смарт телефони, които са идеални за задачата - с огромен екран, ясни и детайлни облици и огромна памет. Например Samsung Galaxy A6+. В композиция с тарифен проект Smart L+ детето получава 6000 МВ за сърфиране в интернет, а родителите - успокоение, тъй като проектът включва и неограничени минути, с които дребните могат да им се обадят във всяка обстановка.
Добър асистент в образователния развой е и таблетът, който обезпечава по-голям екран за гледане на видео уроци. Добро решение е да вземем за пример Huawei Mediapad T3 8 ”. В композиция с проект i-Traffic L+, който включва 10 000 МВ на оптималната скорост децата сигурно получават напълно прилична връзка както за развлечение, по този начин и за образование.
Технологиите несъмнено не би трябвало да се възприемат като зложелател и опрощение. Ако не намирате задоволително време да ритате топка, да се разхождате с детето си измежду природата, да си говорите с него/нея, малко евентуално е смарт телефонът и таблетът да са виновниците.
Моето мнение по тематиката сигурно не постоянно е било константа. Синът ми е от поколението, за което смарт устройствата са като дъвките " Турбо " в едни по-други времена. Джаджите през днешния ден са на всички места, рестриктивните мерки, доколкото ги има, просто не работят и в огромния град е просто парадокс да пуснеш хлапето на учебно заведение без телефон или таблет със сим карта. Дори и да пренебрегнем тематиката за родителската сигурност, то сигурно радикалните ограничения от сорта " аз смарт телефон няма да му/ѝ дам, каквото и да става ", сигурно не са решение. Най-малкото за деца в ранна възраст и прогимназията възпитателният резултат е мъчно разбираем. Докато обществената им акомодация сигурно ще пострада, в случай че всичките им съученици пишат, играят, гледат и споделят видеа на устройствата си в междучасието.
Умните устройства при верен наставнически надзор (съвсем обособена голяма тема), обезпечават необикновен достъп до голямо количество литература, филми, творби на изкуството, виртуални турове в международни музеи, където другояче чисто финансово е мъчно за множеството родители да заведат децата си. Онлайн могат да се следят даже на задачите на НАСА, стига хлапето ви да има интерес или вие да сте му го събудили. Разковничето в този спор е защо да се употребява смарт телефона, а не съществуването или неналичието на самото устройство.
Трябваше ми много време да осъзная изгодата от джаджите. Като всички родители, и аз желаех синът ми да има хубавите неща от моето детство - игрите до късно на открито, карането на колело, четенето на книжки, рисуването с тебешири, гоненица, криеница. Обаче нямаше по какъв начин да не го направя, откакто видях детето когато бе на четири години да включва десктопа у дома, да намира иконата на " Хрома " и напълно тъкмо да изписва думичката GAMES.
Някъде тогава разбрах, че борбата е авансово изгубена, а и ненужна. Нямаше по какъв начин да му разбираем за какво аз и майка му вършим толкоз неща на компютъра, в това число главната част от работата ни, а той не би трябвало. Нито за какво моите телефонни диалози по месинджър и скайп са по-важни от неговите. Нито за какво електронната борба е по-лоша от багра с мечове пред блока. Аргументът ни за общуването се сблъскваше с това, че по този начин или другояче и игрите в мрежа изискват диалог и постоянно са свързани с посещение. Не можах да измисля положително пояснение за какво хартиената книга е по-добра от електронната, която той избира, нито за какво рисуването с тебешири е по-забавно от стотиците стратегии за изобразяване на телефона, като се изключи че на мен ми е мъчно да работя с тях. Мотивът, че би трябвало да играе навън, срещна неговия логически отговор, че това е супер и той може да рисува на телефона си и навън. Постепенно разбрах, че в действителност не е правилно, че днешните деца четат по-малко или се интересуват от по-малко неща. Те просто не четат като нас и усвояват познания по различен метод. За тях технологиите са даденост, океанът от информация - ежедневие и с доста тематики те са по-адекватни и по-запознати от нас, възрастните. И всичко това е с помощта на Интернет и технологиите.
Децата ни имат голям избор и нашата роля е просто да ги ориентираме в това море от благоприятни условия, а не да им забраняваме да плуват в него.
Колкото до просветителната система, там нещастието е цялостна. Все още има доста учебни заведения и учители, които при започване на деня споделят на децата да сложат телефоните си в металния долап и им ги връщат чак след последния час. Не знам някъде това да е помогнало на децата да подобрят резултатите им по Програмата за интернационално оценяване на учениците (PISA). Проблемът е доста по-сериозен и дебатът дали стартирането на пазара на учебници с черно-бели илюстрации е дискриминация по отношение на тези дето могат да си купят цветни, по никакъв метод не го взема решение. Много по-същественото е, че напълно до неотдавна нямаше съвсем никакво съответно, потребно и съобразено с образователната стратегия онлайн наличие. То се появява едвам в този момент, което е неуместно.
Колкото и необикновено да е през 2018 година приказваме за " елекронно четими разновидности на учебниците от 1-ви до 7-ми клас ", които да се употребяват онлайн и офлайн от персонално мобилно устройство в PDF формат.
" Това, върху което работим сега, е електронно четим вид на новите учебници. Това не са тъкмо електронни учебници, само че от издателствата са подготвили и такива ", сподели преди дни министърът на образованието Красимир Вълчев.
А електронните учебници на процедура дават напълно нови просветителни запаси, които несъмнено пасват повече на днешните деца - видеа, онлайн проби и други.
Така че съпротивата против смарт устройствата, към този момент значително е и опозиция против самото познание. Въпросът е до баланс, който не се намира елементарно и да - отговорност на родителите е. Аргументите от сорта " Ама аз като му го купих и си скапе триумфа и единствено играе игри ", са топка във вашия двор. Сега с електронните дневници, няма по какъв начин детето ви да " изгори бележника " и да скрие, че класната ви вика в учебно заведение поради проблеми с успеха/дисциплината.
Съвсем обособен въпрос е, че умните устройства, подобаващи за деца, към този момент са доста налични като цена. Пример в тази посока е акцията " Обратно на учебно заведение ", чието мото е " Бъди в час, а не в чат ". VIVACOM я започва преди броени дни.
Телекомуникационната компания пусна несъмнено атрактивни предложения за мобилни джаджи, с които повече хлапета могат да получат достъп до актуалните технологии и да станат по-образовани по комфортен за самите тях метод, отвън шаблона налаган от одобрените от МОН образователни стратегии.
В момента има отстъпки на няколко типа смарт телефони, които са идеални за задачата - с огромен екран, ясни и детайлни облици и огромна памет. Например Samsung Galaxy A6+. В композиция с тарифен проект Smart L+ детето получава 6000 МВ за сърфиране в интернет, а родителите - успокоение, тъй като проектът включва и неограничени минути, с които дребните могат да им се обадят във всяка обстановка.
Добър асистент в образователния развой е и таблетът, който обезпечава по-голям екран за гледане на видео уроци. Добро решение е да вземем за пример Huawei Mediapad T3 8 ”. В композиция с проект i-Traffic L+, който включва 10 000 МВ на оптималната скорост децата сигурно получават напълно прилична връзка както за развлечение, по този начин и за образование.
Технологиите несъмнено не би трябвало да се възприемат като зложелател и опрощение. Ако не намирате задоволително време да ритате топка, да се разхождате с детето си измежду природата, да си говорите с него/нея, малко евентуално е смарт телефонът и таблетът да са виновниците.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ