10 легенди за дракони
Драконите са митични същества, които наподобявали змия и крокодил, само че били с колосални размери, бълвали огън и изгаряли всичко по пътя си. От телевизионни саги като „ Игра на тронове “ или пък „ Хобит: Пущинакът на Смог “ имаме опция да се насладим на величествеността на тези създания, само че и да изтръпнем пред тяхната разрушителна мощност.
Нека ви показва 10 митове за дракони, които ще ви дадат нов взор за произхода на тези загадъчни и любопитни същества, които до ден сегашен будят интерес, а някои даже считат, че към момента живеят измежду нас.
1. Вавелският змей – Полша
Има доста версии на легендата, само че единствено една е най-известната и най-често разказвана.
Имало едно време цар на име Кракус, който царувал в Краков, а замъкът Вавел бил неговата резиденция. Хората водели спокоен и благополучен живот. Но един ден настанали странни шумове от подземието на замъка и разкрили, че там живеел змей!
Драконът бил доста гладен и изискал храна от жителите. Ако не му предоставяли храна, той просто изяждал тях. Това основало безпорядък на всички места. Целият град бил ужасяващ и всички умолявали краля за решение.
Крал Кракус също се уплашил и желал да спре тази полуда. Мислел много време и решил – този, който победи и убие дракона, той ще се ожени за щерка му – принцеса Ванда, и ще завоюва короната.
Много смели мъже се пробвали да се бият със звяра, само че никой от тях не съумял. Драконът ставал все по-силен и по-силен и убивал всеки смелчак, който му се изпречел на пътя. Хората почнали да мислят, че няма метод чудовището да бъде убито.
Но се появил Скуба, безпаричен обущар, който имал проект. Той решил да употребява лакомията на дракона против самия него. Взел овча кожа и я напълнил със сено и сяра. Скуба пуснал „ овцата “ на дракона и звярът я изял. Сярата го направила толкоз жаден, че побегнал към река Висла. Той пиел и пиел, и пиел, до момента в който не избухнал. Кралят спазил обещанието си и Скуба се оженил за принцеса Ванда.
2. Легендата за живия огън – Румъния
Живият огън е естествено събитие, породено от газови предавания, издигащи се през пукнатините в земната кора, образуващи пламъци, които горят, разпалвайки се от слънцето (или от хората, в случай че пламъкът угасне).
Живият огън се намира в региона на Субкарпатите на река Бузъу. Легендата гласи, че в едно село хората създали бунар. Водите му били толкоз студени и освежаващи, че една капка можела да те излекува от всякаква болест.
По тези земи бродило ужасяващо страшилище. Това именито страшилище с няколко глави имало огромни, червени очи, които можели да накарат всеки да замръзне на място. То бълвало огън през ноздрите си, който изгарял всекиго до пепел. Но се появил самоуверен мъж, който дошъл в селото със своя кон, подготвен да победи дракона. Битката се случила покрай кладенеца с чиста и свежа вода. Те се биели в продължение на два дни и две нощи, като спирали, единствено с цел да пийнат вода от магическия бунар.
Накрая смелият мъж победил, като избутал чудовището в планината, където отсякъл главите му, от които на всички места се сипел огън. Поради тази причина се счита, че от мястото, където звярът починал, неговите ноздри към момента бълват огън от подземията, с цел да плаши локалните и да разкрива своята необятна мощност.
3. Свети Георги и Змея
Една от най-известните митове за змей е тази на Свети Георги и Змея.
Свети Георги пътувал дълги месеци по суша и море, до момента в който отишъл в Либия. Там той срещнал безпаричен аскет, който му споделил, че всички в тази земя са изпаднали в огромно злополучие, тъй като змей от дълго време е опустошил страната им.
– Всеки ден – споделил старецът, – той желае за жертва по една красива госпожица и в този момент всички млади девойки са мъртви. Остана единствено дъщерята на краля и в случай че не успеем да намерим рицар, който да убие змея, тя ще бъде принесена в жертва на следващия ден. Кралят на Египет ще даде ръката на щерка си на този, който победи това ужасно страшилище.
Когато Св. Георги чул тази история, той бил решен да се опита да избави принцесата, тъй че прекарал същата нощ в колибата на отшелника, а по здрач тръгнал към долината, където живеел змеят. Когато се доближил, видял малко шествие от дами, отпред с красиво момиче, облечено в чиста арабска коприна. Принцеса Сабра била водена от нейните прислужници до мястото на гибелта. Свети Георги пришпорил коня си и изпреварил девойките. Той ги утешил със смели думи и убедил принцесата да се върне в двореца. След това влязал в долината.
Щом драконът го видял, втурнал се от пещерата си към него със мощен плач, по-силен от гръм. Главата му била голяма, а опашката – дълга петнадесет метра. Но Свети Георги не се страхувал. Той блъснал чудовището с копието си, надявайки се да го нарани. Люспите на змея обаче били толкоз твърди, че копието се разпаднало на хиляда части и Георги паднал от коня си. За благополучие той се търкулнал под омагьосано портокалово дърво, против което отровата не можела да надделее, тъй че отровният дракон не можел да му навреди.
След няколко минути той възстановил силата си и бил подготвен да се бие още веднъж. Ударил звяра с меча си, само че драконът излял отрова върху него и доспехите му се разделили на две. Още един път той се избавил под портокаловото дърво и по-късно с меч в ръка се втурнал към дракона и го пронизал под крилото, където няма люспи, тъй че да падне мъртъв в краката му.
4. Пиринският Змей
В подножието на връх Ореляк (2099 м н. в.) се намират Змейова канара и Змейова дупка. Малката пещера е известна като пещерата на крилатия кон на Пиринския дракон. Голямата змейова пещера е считана за негов дом. Много постоянно фолклорът ни свързва старите рудници с дом на змея. Горе в тавана се следи объл отвор, продънен съгласно легендата от светкавицата на Беласишкия дракон.
Пак съгласно легендата змеят сграбчил точно на Великден от хорото най-хубавата мома – Стана. Отнесъл я под селото в Змейова дупка и там я направил своя булка. Стана към този момент чакала дете, когато един път змеят легнал на пролетното слънце в скута на невестата си, с цел да подремне. Заръчал ѝ, в случай че види в небето облаче, да го разсъни.
Змейовата булка видяла облачето, само че ѝ дожаляло да разсъни змея. Скоро облакът станал огромен и буреносен. Стана схванала, че е сбъркала, пробвала се да разсъни мъжа си, само че той спял надълбоко. Накрая заплакала, една сълза паднала и го събудила. Било към този момент късно. От облака излязъл Беласишкият дракон. Докато Пиринският дракон влезе в пещерата да си вземе боздугана, чуждоземният дракон го нападнал, пробил от горната страна пещерата – дом на змея и го умъртвил.
Змейовата булка Стана останала вдовица. Едно овчарче я разкрило. Казало на татко ѝ и той направил стълби, свалил я от пещерата и я прибрал вкъщи. Не след дълго се родил и техният наследник на име Гинчо. Той било неизмеримо огромно дете, мощно и с крилца под мишниците. На три години към този момент било толкоз мощно, че ходело с дядо си в планината да събират дърва. Детето поръчало на дядо си да купи тлъстина и да му направи топки от тлъстина. После му споделило, че има да отмъщава за гибелта на татко си и се настанило в езерото на върха на Пирин планина, до връх Ореляк, където живеел Беласишкият дракон.
Дядото се уплашил, само че детето било неумолимо и споделило на дядо си, че в случай че видел наследник пламък над водата, можел да хвърли топка тлъстина. А в случай че види да излиза бял пламък, да не хвърля нищо. Дядото направил заръченото. Гинчо излязъл от водата, носейки сърцето на Беласишкия дракон, който умъртвил татко му. Заедно с победения дракон, изчезнало и езерото. Така се появила местността „ Сухото езеро “, южно от връх Ореляк.
5. Китайският змей
В китайската просвета драконите са знак на мощ и благосъстояние. Те са знак на императора в китайските династии. Повечето китайски дракони могат да летят, само че не с крила, а посредством магия. Те били считани основно за водни животни, които обитавали реки и морета. За разлика от западната просвета, в китайската драконът е знак на благополучие и шанс. Дори измежду тях имало подчиненост.
В Китай съществуват доста празници, отдадени на дракона. Днес доста здания в Китай имат по покривите си статуи, изобразяващи драконови глави. Силата на дракона символизира силата да се ръководи едно кралство. Драконите са носители на кралско достолепие и носят изобилие на хората и техните браншове.
Според една от легендите, на земята нямало реки и езера, съществувало единствено Източно море, в което живеели четири дракона: Драконът Лун, Жълтият змей, Черният змей и Перленият змей. На земята настъпила огромна суша и хората нямало с какво да се препитават. Когато четирите дракона видели това, съжалили хората и решили да поговорят с Нефритовия държател, който бил стопанин на небето, земята и моретата.
Той обаче не удържал на обещанието си да прати дъжд и драконите решили да оказват помощ на хората като обхванат вода от морето и я разпилян като дъжд с устите си. Тогава Нефритовият държател се разгневил и заточил драконите на четири високи планини. Но и тогава те не съжалили за постъпката си и се трансформирали в четирите огромни реки в Китай – Яндзъ; Хуанхъ – Жълтата река; Хъйлундзян – Черният змей и Джудзян – Перлената река.
6. Неси от Лох Нес
Легендата за съществуването на чудовището, обитавало шотландското ледниково езеро Лох Нес, до ден сегашен остава неразгадана. Чудовището от Лох Нес за първи път се появява в легенда от VI в., когато ирландският духовник Колумба – по-късно католически светец – споделил, че е спрял Неси, когато чудовището нападнало плувец, призовавайки Бог и заповядвайки на чудовището да се махне.
Легендата оцелява до 30-те години на предишния век, когато шотландски вестник оповестява, че чудовището Неси е било забелязано. Няколко години по-късно лондонски вестник разгласява известна фотография на хипотетичния звяр в Лох Нес, само че по-късно е открито, че фотографията е фалшификат, за който е употребена играчка подводница. Чудовището прилича голяма змия, както всички дракони, има дълга шия, огромни перки и дребна глава. Много хора допускат, че това в действителност е плезиозавър, оживял от епохата на динозаврите.
7. Скандинавският змей
Според легендата драконът Фафнир бил страж на златно богатство. Сигурд или Зигфрид („ победа “), в скандинавско-германската митология, е героят, наследник на Зигмунд и Зиглинд, възпитаник на ковача Регин, брат на дракона Фафнир, пазещ прокълнатото златно богатство на джуджето Андвари. Именно Регин, който приема Сигурд за собствен наследник, изковал на героя меча Грам, с който Сигурд ранил смъртоносно чудовището в лявото рамо.
Сигурд победил дракона, само че когато кръвта на Фафнир паднала върху езика му, той почнал да схваща езика на птиците и научил за желанието на доведения му татко да го убие. Той умъртвил своя осиновител и откраднал съкровището на Фафнир.
8. Древногръцкият змей
Лернейската хидра е страшилище от древногръцката митология, с тяло на змия и девет глави на дракон. Хидрата живяла в блатата към град Лерна, където се намирал и входът към подземното царство. Тя унищожавала доста стада и опустошавала цялата местност. Било съвсем невероятно да бъде убита, защото една от главите ѝ била безсмъртна.
Херкулес се опитал да я убие, целейки я със стрели, само че тя побесняла и се увила към него. На мястото на всяка отсечена глава, пораствали две нови. Херкулес повикал на помощ приятеля си Иолай и дружно заровили към момента живите и съскащи глави на хидрата надълбоко в земята, близо до пътя за Елент, и на това място имало доста огромна канара. Херкулес нарязал тялото на страшилище на части и потопил стрелите си в отровната му жлъчка, с която съумял да убие чудовището.
9. Японският змей
Японският змей е въплъщение на най-различни божествени сили. Той е мощно повлиян от китайския, само че бил изобразяван единствено с по три нокти на крак и имал по-извито тяло. Японският змей е знак на водата и носи мъдрост, благосъстояние, мощ и триумф. Друго, по което се разграничава от китайския, е, че китайският змей носи символика за дъжда и за бедствията, подбудени от него. В японската митология Рюджин е богът-дракон на моретата, обитаващ подводен, богато декориран замък, построен от червен и бял корал.
Рюджин направлявал приливите с вълшебен морски скъпоценности. Хората трябвало да се доближават към Рюджин с огромна нерешителност, защото никой смъртен не бил в положение да оцелее от гледката на цялото тяло на дракона. Когато бил ядосан, Рюджин предизвиквал морски стихии. Драконите можели да се трансформират в хора, да се женят за тях и да основават човешко поколение.
10. Драконовата градина – Румъния
Драконовата градина е предпазен геоложки и ландшафтен естествен резерват, който обгръща съвсем три хектара и се намира в община Балан, окръг Салай, Трансилвания.
Някои описват, че този регион бил населяван от нечестиви дракони, които отвличали девойките на селяните. Един ден един от драконите откраднал слънцето от небето, само че витален и мощен юноша го победил и върнал слънцето назад в небето. Останалите дракони, които пристигнали да му оказват помощ, били заслепени от неочакваната бляскавост на слънцето, а едно от девойките, хванато и избавено от младежа, изрекло проклинание над тях и драконите се трансформирали в скали.
