Новата епоха на големите правителства
" Дръжте под око едно-единствено нещо: какъв брой харчи държавното управление ", беше споделил един път Милтън Фридман. Днес той щеше да има доста какво да види. Правителствата похарчиха 17 трлн. $ поради пандемията, в това число посредством заеми и гаранции, на обща стойност 16% от международния Брутният вътрешен продукт. Според настоящите прогнози държавните разноски във всяка огромна развита стопанска система ще бъдат по-големи като дял от Брутният вътрешен продукт през 2026 година в сравнение с през 2006 година Съединени американски щати са на път да вложат 1.8 трлн. $ за разширение на своята обществена система, Европа дава капиталов фонд от 750 милиарда евро (850 милиарда долара), а Япония дава обещание " нов капитализъм " с още по-голяма благотворителност от страна на държавното управление.
Отпечатъкът на страната върху стопанската система ще се уголемява още повече през идващите десетилетия. Четири пети от международната стопанска система в този момент са обект на цел за чисти нулеви излъчвания. Прогнозите във Англия са по отношение на тази цел да се увеличи съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт с 21 процентни пункта до 2050 година, защото държавното управление субсидира декарбонизацията, а растежът се забавя. Освен това доста страни имат застаряващо население, което ще изисква доста повече разноски за опазване на здравето и пенсии.
Класическите либерали като The Economist могат елементарно да се отчаят от неумолимото нахлуване на държавното управление. Докато страната се разрастваше по време на пандемията, нейните неуспехи също излязоха на показ. В началото на рецесията американските органи за публично опазване на здравето попречиха на частните лаборатории да разработят свои лични проби за вируса; тази година чак през октомври те утвърдиха бързите проби, които можеха да бъдат налични още преди лятото. В продължение на месеци разпространяването на имунизациите в Европа беше прекомерно постепенно. В един миг Китай регистрира своя отговор на вируса като победа за модела на мощната страна. Сега китайската тактика за нулев коронавирус е образец за неналичието на еластичност на неконтролираната централизирана власт. Един от свадите, в които пък е затънала английската политика, е дали нейните водачи са се възползвали от рецесията, с цел да разпореждат преференциални контракти на свои другари.
Дългосрочната опасност на огромната страна е, че сходна администрация, институционален неуспех и корупция стават рутинни и необятно публикувани, което прави хората по-бедни и лимитира самостоятелната независимост. Но тези рискове крият и благоприятни условия. За да разберем какви, дано се замислим за какво държавното управление пораства.
Реклама Трите сили
Държавата съвсем постоянно се уголемява по отношение на Брутният вътрешен продукт с течение на времето под действието на три сили. Първата е явно зловредна. Инертността и последователното изместване на задачите вършат мъчно да се понижи държавното управление. Гласоподавателите и лобистите, които се възползват от дадена регулация или разход, имат всички учредения да работят интензивно за тяхното опазване. През това време многото данъкоплатци, които заплащат за съмнителните разходи, са прекомерно заети, че да подават петиции до политиците, с цел да ги спрат. Бюрократите на власт желаят да защитят територията и кариерата си. Когато един проект се провали, неговите поддръжници споделят, че той към момента може да успее, в случай че му бъдат отделени повече пари.
Втората мощ е житейска истина: цените на услугите, предоставяни от обществените страни, като опазване на здравето и обучение, порастват по-бързо от стопанската система заради високата им активност на труд и ниските темпове на повишаване на продуктивността. Въпреки че неефективността на държавното управление може да я утежни, тази " болест на разноските " визира както частния, по този начин и обществения бранш. Просто по този начин стоят нещата.
Третата мощ е, че държавните управления през днешния ден имат повече неща за извършване. Тъй като гласоподавателите станаха по-богати през XX век, те започнаха да желаят повече обучение и повече от скъпите здравни грижи, основаващи се на най-новите научни открития. С напредването на възрастта през днешния ден те желаят повече разноски за възрастните хора. И от ден на ден упорстват държавните управления да работят във връзка с климатичните промени.
Реклама Дългосрочната опасност на огромната страна е, че бюрокрацията, институционалният неуспех и корупцията стават рутинни и необятно публикувани, което прави хората по-бедни и лимитира самостоятелната независимост.
Тези три сили се виждат ясно в същинското влияние на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, които се обрисуват най-ясно в публичното схващане като съперници на държавното управление и поддръжници на свободния пазар. Често се споделя, че те са положили основите на " неолибералната епоха ". Но в действителност техният завет за по-малка страна не остана дълготраен. През 2019 година американското федерално държавно управление изразходва по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с през която и да е от десетте години, предхождащи президентството на Рейгън. Три десетилетия след Тачър - едно от които се дефинира от строги икономии - английското консервативно държавно управление скоро ще ръководи най-високите непрекъснати разноски като дял от стопанската система от ерата преди Тачър.
Необходимият консенсус
Трайната победа на Рейгън и Тачър - както и на реформатори в Швеция, Нова Зеландия и на други места - е над първата от силите в интерес на огромното държавно управление. Те осъзнаха, че страната е в най-лошото си положение, когато е раздута от изкривените тласъци на вътрешни лица да търсят от ден на ден надзор. Правителствата вярно разпродадоха национализирани компании, понижиха регулациите, опростиха някои налози и насърчиха конкуренцията. Появи се консенсус за лимитираната роля на страната в демократичните общества. Неговите последователи приветстваха пазарите в по-голямата част от стопанската система, само че признаха преразпределението и разноските за публични услуги, с цел да създадат света по-справедлив.
Днес този консенсус е заплашен тъкмо когато е най-необходим. Тъй като застаряването и изменението на климата неудържимо усилват размера на държавните управления, жизненоважно е да се признае какво страната може да прави добре и какво не, с цел да се попречи на Левиатан да употребява своята мощност в интерес на вътрешни хора и другари. Разговорът за лимитираното държавно управление през днешния ден би трябвало да бъде за естеството на държавната интервенция, а не дали е належащо ограничение на световното стопляне или грижа на възрастните хора.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Ритейл 2 Икономика 3 Промишленост 1 Коронавирус 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама
Една от дилемите е да се усили оптимално ролята на пазарите и самостоятелния избор. На климатичните промени би трябвало да се противодейства с цена на въглеродните излъчвания, дотации за научноизследователска и развойна активност и добре проверявани обществени вложения, а не посредством нормиране на полети, поощряване на националните зелени първенци или включване на централните банки за деформиране на финансовите пазари. Социалната страна би трябвало да се концентрира върху преразпределението на парите и да разреши на нуждаещите се да избират какво да вършат с тях, а не да основава нови бюрократични структури като препоръчаната от президента Джо Байдън федерална система за грижи за деца. Данъците би трябвало да бъдат на необятна основа и удобни за вложенията.
Свръхголямата страна
Държавата също по този начин би трябвало да се стреми да бъде гъвкава и ефикасна. Подпомагането на приходите на семействата би трябвало да бъде автоматизирано, когато е допустимо, защото финансовият бранш става все по-дигитализиран. Многото попълване на формуляри може да бъде избегнато, както сподели войната на Естония с хартиените документи. Ако има по-малко, само че по-добре платени бюрократи, общественият бранш може да притегли повече надарени фрагменти. А политиците би трябвало да са подготвени да стартират от нулата при оправянето с нови проблеми, вместо да разчитат на изхабени остарели ведомства. Най-големите триумфи по време на пандемията идват от вътрешни стартъпи като Operation Warp Speed, която оказа помощ за създаването на ваксини в Америка.
Държавата би трябвало да се стреми да бъде безпристрастна. Тесните ползи, без значение дали на синдикатите и покровителстваните от левите уязвими групи или на десните бизнес среди, постоянно ще се пробват да поемат надзор. За да им се опълчват, бюрократите нямат потребност от самоцелни безмилостни и цинични офанзиви против честността си от страна на политиците, а от бистрота и поддръжка за облика на обществения бранш. Нарастването на общите разноски за възрастните може да е целесъобразно, само че абсолютизирането му не е. Някои пенсионери с дълбоки джобове не се нуждаят от публични подаяния. Напротив, те би трябвало да носят по-голяма данъчна тежест посредством изместване на ставките от заплатите към собствеността, наследството и потреблението.
Залогът е голям. Разликата сред положителното и неприятното държавно управление ще проличи освен в скоростта на прехода към нулеви чисти излъчвания и устойчивостта на защитната мрежа за възрастните, само че и в лицето на по-справедливи и доста по-проспериращи общества. През XX век класическите либерали ни уверяваха, че растежът на държавното управление съпътства напредъка на човечеството. Това може още да е правилно и през XXI век.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Отпечатъкът на страната върху стопанската система ще се уголемява още повече през идващите десетилетия. Четири пети от международната стопанска система в този момент са обект на цел за чисти нулеви излъчвания. Прогнозите във Англия са по отношение на тази цел да се увеличи съотношението на държавния дълг към Брутният вътрешен продукт с 21 процентни пункта до 2050 година, защото държавното управление субсидира декарбонизацията, а растежът се забавя. Освен това доста страни имат застаряващо население, което ще изисква доста повече разноски за опазване на здравето и пенсии.
Класическите либерали като The Economist могат елементарно да се отчаят от неумолимото нахлуване на държавното управление. Докато страната се разрастваше по време на пандемията, нейните неуспехи също излязоха на показ. В началото на рецесията американските органи за публично опазване на здравето попречиха на частните лаборатории да разработят свои лични проби за вируса; тази година чак през октомври те утвърдиха бързите проби, които можеха да бъдат налични още преди лятото. В продължение на месеци разпространяването на имунизациите в Европа беше прекомерно постепенно. В един миг Китай регистрира своя отговор на вируса като победа за модела на мощната страна. Сега китайската тактика за нулев коронавирус е образец за неналичието на еластичност на неконтролираната централизирана власт. Един от свадите, в които пък е затънала английската политика, е дали нейните водачи са се възползвали от рецесията, с цел да разпореждат преференциални контракти на свои другари.
Дългосрочната опасност на огромната страна е, че сходна администрация, институционален неуспех и корупция стават рутинни и необятно публикувани, което прави хората по-бедни и лимитира самостоятелната независимост. Но тези рискове крият и благоприятни условия. За да разберем какви, дано се замислим за какво държавното управление пораства.
Реклама Трите сили
Държавата съвсем постоянно се уголемява по отношение на Брутният вътрешен продукт с течение на времето под действието на три сили. Първата е явно зловредна. Инертността и последователното изместване на задачите вършат мъчно да се понижи държавното управление. Гласоподавателите и лобистите, които се възползват от дадена регулация или разход, имат всички учредения да работят интензивно за тяхното опазване. През това време многото данъкоплатци, които заплащат за съмнителните разходи, са прекомерно заети, че да подават петиции до политиците, с цел да ги спрат. Бюрократите на власт желаят да защитят територията и кариерата си. Когато един проект се провали, неговите поддръжници споделят, че той към момента може да успее, в случай че му бъдат отделени повече пари.
Втората мощ е житейска истина: цените на услугите, предоставяни от обществените страни, като опазване на здравето и обучение, порастват по-бързо от стопанската система заради високата им активност на труд и ниските темпове на повишаване на продуктивността. Въпреки че неефективността на държавното управление може да я утежни, тази " болест на разноските " визира както частния, по този начин и обществения бранш. Просто по този начин стоят нещата.
Третата мощ е, че държавните управления през днешния ден имат повече неща за извършване. Тъй като гласоподавателите станаха по-богати през XX век, те започнаха да желаят повече обучение и повече от скъпите здравни грижи, основаващи се на най-новите научни открития. С напредването на възрастта през днешния ден те желаят повече разноски за възрастните хора. И от ден на ден упорстват държавните управления да работят във връзка с климатичните промени.
Реклама Дългосрочната опасност на огромната страна е, че бюрокрацията, институционалният неуспех и корупцията стават рутинни и необятно публикувани, което прави хората по-бедни и лимитира самостоятелната независимост.
Тези три сили се виждат ясно в същинското влияние на Маргарет Тачър и Роналд Рейгън, които се обрисуват най-ясно в публичното схващане като съперници на държавното управление и поддръжници на свободния пазар. Често се споделя, че те са положили основите на " неолибералната епоха ". Но в действителност техният завет за по-малка страна не остана дълготраен. През 2019 година американското федерално държавно управление изразходва по-висок дял от Брутният вътрешен продукт, в сравнение с през която и да е от десетте години, предхождащи президентството на Рейгън. Три десетилетия след Тачър - едно от които се дефинира от строги икономии - английското консервативно държавно управление скоро ще ръководи най-високите непрекъснати разноски като дял от стопанската система от ерата преди Тачър.
Необходимият консенсус
Трайната победа на Рейгън и Тачър - както и на реформатори в Швеция, Нова Зеландия и на други места - е над първата от силите в интерес на огромното държавно управление. Те осъзнаха, че страната е в най-лошото си положение, когато е раздута от изкривените тласъци на вътрешни лица да търсят от ден на ден надзор. Правителствата вярно разпродадоха национализирани компании, понижиха регулациите, опростиха някои налози и насърчиха конкуренцията. Появи се консенсус за лимитираната роля на страната в демократичните общества. Неговите последователи приветстваха пазарите в по-голямата част от стопанската система, само че признаха преразпределението и разноските за публични услуги, с цел да създадат света по-справедлив.
Днес този консенсус е заплашен тъкмо когато е най-необходим. Тъй като застаряването и изменението на климата неудържимо усилват размера на държавните управления, жизненоважно е да се признае какво страната може да прави добре и какво не, с цел да се попречи на Левиатан да употребява своята мощност в интерес на вътрешни хора и другари. Разговорът за лимитираното държавно управление през днешния ден би трябвало да бъде за естеството на държавната интервенция, а не дали е належащо ограничение на световното стопляне или грижа на възрастните хора.
Четено Коментирано Препоръчвано 1 Политика 2 Политика 3 Политика 1 Ритейл 2 Икономика 3 Промишленост 1 Коронавирус 2 Свят 3 Коментари и разбори Реклама
Една от дилемите е да се усили оптимално ролята на пазарите и самостоятелния избор. На климатичните промени би трябвало да се противодейства с цена на въглеродните излъчвания, дотации за научноизследователска и развойна активност и добре проверявани обществени вложения, а не посредством нормиране на полети, поощряване на националните зелени първенци или включване на централните банки за деформиране на финансовите пазари. Социалната страна би трябвало да се концентрира върху преразпределението на парите и да разреши на нуждаещите се да избират какво да вършат с тях, а не да основава нови бюрократични структури като препоръчаната от президента Джо Байдън федерална система за грижи за деца. Данъците би трябвало да бъдат на необятна основа и удобни за вложенията.
Свръхголямата страна
Държавата също по този начин би трябвало да се стреми да бъде гъвкава и ефикасна. Подпомагането на приходите на семействата би трябвало да бъде автоматизирано, когато е допустимо, защото финансовият бранш става все по-дигитализиран. Многото попълване на формуляри може да бъде избегнато, както сподели войната на Естония с хартиените документи. Ако има по-малко, само че по-добре платени бюрократи, общественият бранш може да притегли повече надарени фрагменти. А политиците би трябвало да са подготвени да стартират от нулата при оправянето с нови проблеми, вместо да разчитат на изхабени остарели ведомства. Най-големите триумфи по време на пандемията идват от вътрешни стартъпи като Operation Warp Speed, която оказа помощ за създаването на ваксини в Америка.
Държавата би трябвало да се стреми да бъде безпристрастна. Тесните ползи, без значение дали на синдикатите и покровителстваните от левите уязвими групи или на десните бизнес среди, постоянно ще се пробват да поемат надзор. За да им се опълчват, бюрократите нямат потребност от самоцелни безмилостни и цинични офанзиви против честността си от страна на политиците, а от бистрота и поддръжка за облика на обществения бранш. Нарастването на общите разноски за възрастните може да е целесъобразно, само че абсолютизирането му не е. Някои пенсионери с дълбоки джобове не се нуждаят от публични подаяния. Напротив, те би трябвало да носят по-голяма данъчна тежест посредством изместване на ставките от заплатите към собствеността, наследството и потреблението.
Залогът е голям. Разликата сред положителното и неприятното държавно управление ще проличи освен в скоростта на прехода към нулеви чисти излъчвания и устойчивостта на защитната мрежа за възрастните, само че и в лицето на по-справедливи и доста по-проспериращи общества. През XX век класическите либерали ни уверяваха, че растежът на държавното управление съпътства напредъка на човечеството. Това може още да е правилно и през XXI век.
Бюлетин Вечерни вести
Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.
Вашият email Записване
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ