Он утонул
Драгомир Иванов
(първа част)
Над 3000 съветски бойци са убити единствено за два дни навлизане в Украйна. Данните са от заместник-министъра на защитата на Украйна Анна Маляр от събота заран. Според други украински източници цифрата на починалите агресори е малко под 3000. Руски публични данни, несъмнено, няма: точният брой на " Груз 200 ", на " цинковите момчета " (по едноименния бестселър на Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич) - които се връщат вкъщи, увити в бяло-синьо-червения народен байрак - не е прочут. В Русия е въведена съвсем
военна цензура,
държавният регулатор " Роскомнадзор " стартира отчасти да стопира Facebook, а броящите се на пръстите на едната ръка сериозни медии (като " Новая газета " и телевизионният канал " Дождь " ) са подложени на солиден напън да спрат друго отразяване на войната отвън държавния информативен поток.
Според съветския опозиционер Андрей Иларионов, нявгашен консултант на Путин, човешките загуби от съветска страна са към 2800. Поместил е броя в блога си - като си базира на два източника. Прави и оценка на ранените през първите два дни от експанзията - минимум 14 хиляди.
Колкото и да е мъчно да се получат точни данни в разгара на война, ясно е, че
Русия няма да мине с шепа жертви
Ще са хиляди. И това няма да е блицкриг с мълниеносно завладяване на Киев - и смазване на украинската опозиция за ден-два. Което толкоз буйно вещаят по българските тв приемници посивели и - искрено казано, към този момент сенилни - разбирачи на споровете. Отпреди половин век.
Украйна се съпротивлява - и цифрата на убитите руснаци ще се повишава. Пак по публични данни от Киев: въоръжените сили на Украйна са свалили до момента 14 самолета и 8 хеликоптера, унищожили са 102 танка и 536 броншрани машини. В събота бе обявено и за отстрелян съветски военно-транспортен аероплан " Ил-76 " край Василкив, Киевска област, с въздушни десантчици на борда. Подобен на оня " Ил-76 " на украинската войска, свален от терористите-отцепници край Луганск през юни 2014 година (тогава починаха 49 украински военнослужещи).
В петък през нощта и в събота в Киев се водеха улични боеве, още веднъж са изумени многоетажни жилищни блокове, украинската отбрана е отблъснала няколко офанзиви, включително и от съветска военна колона край метростанция " Берестейска " на Проспекта на Победата. Украинската столица към този момент се държи, макар саботажа и от съветски диверсионни групи, подпомагащи от вътрешната страна настъплението на врага. Сражения има и на десетки други места из цяла Украйна, без значение дали на север или на юг, по-близо или по-далече от съветската граница. По суша, море и въздух.
Това е война, никаква " специфична военна интервенция ", никакво " особождаване от нацизма " или други цинични евфемизми. (Колкото сгазването на Пражката пролет през 1968 година беше избавление, толкоз и това е.) Няма " половин война ", както няма " малко бременност " или " полутруп ".
Едно отклоняване: с изключение на всичко друго, наред с всички действителни борби на бойното поле - с цялата съпътстваща ги трагика - върви и
война за истината,
борба за понятията, за същинското им наличие и смисъл. В ерата на подправените вести, на постистината и " различната позиция " това е не по-малко злобен и свиреп спор.
Всичко това значи най-вече едно: жертви. Трупове. Разчленени телеса. На убити бойци, млади и остарели. И от двете страни. На починали цивилни украинци.
Пресечени човешки животи. Заради безумството на един умопобъркан, криещ се вероятно в някой бункер под Кремъл с дебели няколко метра зидове. Готов във всеки миг да срине половината свят, да види сметката на всеки, опълчил се против еректиралото му величийце.
Володимир Зеленски няколко пъти излезе на " Банковая " (улица в центъра на Киев, където е президентската администрация), с цел да направи обръщения към украинците, паралелно с премиера Денис Шмигал, ръководителя на Върховната Рада Руслан Стефанчук и други значими държавни мъже. Защо Путин не смее и носа си да подаде на открито, за какво не се появи да вземем за пример край Спаската кула, не се обърне от Червения площад към сънародниците си? Нали е " народен водач " - приветстван, венцехвален и величан от едно напълно не малко болшинство?
В московското царство, сходно на множеството деспотии, човешкият живот нищо не коства. Струва единствено един обособен - той е и скъп - неговият личен, на государя. Спомнете си по какъв начин пристигна на власт Владимир Путин - с гърмежите в жилищните блокове в Москва, Волгодонск и Буйнайск през септември 1999 година (307 починали, 1700 ранени). Нуждата от корав отговор на тези, сякаш осъществени от чеченски бойци терористични актове, отвори пътя на тогавашния министър председател към трона на Борис Елцин. По-късно някогашният подполковник от службите за сигурност Александър Литвиненко разгласи, че зад гърмежите стои в действителност ФСБ, правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), даже написа книги (за благополучие преведени и на български: " Лубянската незаконна формация ", 2003, и " Взривяването на Русия ", 2007). През есента на 2006-а Путин обаче му изпрати отровители в Лондон, които го убиха с радиоактивния полоний - че и оставиха следи в половин Европа. Да си знае и тя.
(следва продължение)
(първа част)
Над 3000 съветски бойци са убити единствено за два дни навлизане в Украйна. Данните са от заместник-министъра на защитата на Украйна Анна Маляр от събота заран. Според други украински източници цифрата на починалите агресори е малко под 3000. Руски публични данни, несъмнено, няма: точният брой на " Груз 200 ", на " цинковите момчета " (по едноименния бестселър на Нобеловата лауреатка Светлана Алексиевич) - които се връщат вкъщи, увити в бяло-синьо-червения народен байрак - не е прочут. В Русия е въведена съвсем
военна цензура,
държавният регулатор " Роскомнадзор " стартира отчасти да стопира Facebook, а броящите се на пръстите на едната ръка сериозни медии (като " Новая газета " и телевизионният канал " Дождь " ) са подложени на солиден напън да спрат друго отразяване на войната отвън държавния информативен поток.
Според съветския опозиционер Андрей Иларионов, нявгашен консултант на Путин, човешките загуби от съветска страна са към 2800. Поместил е броя в блога си - като си базира на два източника. Прави и оценка на ранените през първите два дни от експанзията - минимум 14 хиляди.
Колкото и да е мъчно да се получат точни данни в разгара на война, ясно е, че
Русия няма да мине с шепа жертви
Ще са хиляди. И това няма да е блицкриг с мълниеносно завладяване на Киев - и смазване на украинската опозиция за ден-два. Което толкоз буйно вещаят по българските тв приемници посивели и - искрено казано, към този момент сенилни - разбирачи на споровете. Отпреди половин век.
Украйна се съпротивлява - и цифрата на убитите руснаци ще се повишава. Пак по публични данни от Киев: въоръжените сили на Украйна са свалили до момента 14 самолета и 8 хеликоптера, унищожили са 102 танка и 536 броншрани машини. В събота бе обявено и за отстрелян съветски военно-транспортен аероплан " Ил-76 " край Василкив, Киевска област, с въздушни десантчици на борда. Подобен на оня " Ил-76 " на украинската войска, свален от терористите-отцепници край Луганск през юни 2014 година (тогава починаха 49 украински военнослужещи).
В петък през нощта и в събота в Киев се водеха улични боеве, още веднъж са изумени многоетажни жилищни блокове, украинската отбрана е отблъснала няколко офанзиви, включително и от съветска военна колона край метростанция " Берестейска " на Проспекта на Победата. Украинската столица към този момент се държи, макар саботажа и от съветски диверсионни групи, подпомагащи от вътрешната страна настъплението на врага. Сражения има и на десетки други места из цяла Украйна, без значение дали на север или на юг, по-близо или по-далече от съветската граница. По суша, море и въздух.
Това е война, никаква " специфична военна интервенция ", никакво " особождаване от нацизма " или други цинични евфемизми. (Колкото сгазването на Пражката пролет през 1968 година беше избавление, толкоз и това е.) Няма " половин война ", както няма " малко бременност " или " полутруп ".
Едно отклоняване: с изключение на всичко друго, наред с всички действителни борби на бойното поле - с цялата съпътстваща ги трагика - върви и
война за истината,
борба за понятията, за същинското им наличие и смисъл. В ерата на подправените вести, на постистината и " различната позиция " това е не по-малко злобен и свиреп спор.
Всичко това значи най-вече едно: жертви. Трупове. Разчленени телеса. На убити бойци, млади и остарели. И от двете страни. На починали цивилни украинци.
Пресечени човешки животи. Заради безумството на един умопобъркан, криещ се вероятно в някой бункер под Кремъл с дебели няколко метра зидове. Готов във всеки миг да срине половината свят, да види сметката на всеки, опълчил се против еректиралото му величийце.
Володимир Зеленски няколко пъти излезе на " Банковая " (улица в центъра на Киев, където е президентската администрация), с цел да направи обръщения към украинците, паралелно с премиера Денис Шмигал, ръководителя на Върховната Рада Руслан Стефанчук и други значими държавни мъже. Защо Путин не смее и носа си да подаде на открито, за какво не се появи да вземем за пример край Спаската кула, не се обърне от Червения площад към сънародниците си? Нали е " народен водач " - приветстван, венцехвален и величан от едно напълно не малко болшинство?
В московското царство, сходно на множеството деспотии, човешкият живот нищо не коства. Струва единствено един обособен - той е и скъп - неговият личен, на государя. Спомнете си по какъв начин пристигна на власт Владимир Путин - с гърмежите в жилищните блокове в Москва, Волгодонск и Буйнайск през септември 1999 година (307 починали, 1700 ранени). Нуждата от корав отговор на тези, сякаш осъществени от чеченски бойци терористични актове, отвори пътя на тогавашния министър председател към трона на Борис Елцин. По-късно някогашният подполковник от службите за сигурност Александър Литвиненко разгласи, че зад гърмежите стои в действителност ФСБ, правоприемник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), даже написа книги (за благополучие преведени и на български: " Лубянската незаконна формация ", 2003, и " Взривяването на Русия ", 2007). През есента на 2006-а Путин обаче му изпрати отровители в Лондон, които го убиха с радиоактивния полоний - че и оставиха следи в половин Европа. Да си знае и тя.
(следва продължение)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ