Делян Пеевски държи ДПС за заложник
ДПС хубавичко го закъса.
След два месеца отиваме на избори, а придвижването е затънало в жестока междуособна война. Партийните фрагменти са се подредили в разнообразни лагери – на ръководителя Делян Пеевски и на почетния водач Ахмед Доган, и всички острят ножовете едни против други. Да се бяха наговорили, нямаше да изберат по-неудачно време да враждуват.
Не че Движение за права и свободи не е изпадало в тежки рецесии и преди. Само предишното десетилетие партията се е разцепвала на два пъти. Първо през 2011 година тогавашният зам.-председател Касим Дал – един от любимците на партията, напусна управлението и след това беше изключен. Дал след това основа лична партия – НПСД. В края на 2015 година от Движение за права и свободи беше изпъден ръководителят на партията Лютви Местан. Той също небрежно построи партия – ДОСТ (с нескритата и въодушевена поддръжка на Турция). През 2017 година ДОСТ и НПСД се събраха в коалиция.
Вълната на поддръжка за изгонените от Доган някогашни водачи на Движение за права и свободи обаче бързо се стопи. Постепенно Анкара се отхвърли от враждата с почетния водач и при започване на това десетилетие придвижването като че ли се стабилизира. Докато ненадейно не се разцепи от желанието на Пеевски да го ръководи еднолично.
Сега Движение за права и свободи наподобява като че ли е затънало в мочурище, от което не може да излезе. Проблемът въобще не опира до това кого партийните фрагменти гледат в очите – Пеевски или Доган. Вярно е, че последният е почетен ръководител – неповторима служба, разказана в партийния правилник, която го прави незаместим. Въпросът обаче е
кой държи властта в придвижването за изборите
Тук нещата са комплицирани. Уставът позволява партията да се оглавява от един или двама ръководители. Когато са двама, както е в този момент (Делян Пеевски и Джевдет Чакъров), всеки от тях разполага с едни и същи пълномощия, които извършват " дружно и поотделно ", както е записано. Сред тези пълномощия е и одобряването на претендентите за депутати и кметове. Иначе казано, както Пеевски, по този начин и Чакъров могат да одобрят листите с кандидати на Движение за права и свободи за Народното събрание.
Ако ситуацията беше спокойно, това нямаше да бъде проблем. На предните избори на 9 юни т.г. придвижването също се ръководеше по едно и също време от Пеевски и Чакъров. Когато партията се записва за вота, в решението на Централната изборна комисия (ЦИК) беше посочено, че тя се съставлява от Чакъров. Това беше правилно тогава, правилно е и в този момент. Работата е там, че придвижването се съставлява също и от Пеевски, както е посочено в регистъра на политическите партии към Софийски градски съд.
И тук изникват редица въпроси. Кой ще записва партията в ЦИК? Кой ще упълномощи представители на Движение за права и свободи по места, които да записват листите в районните изборни комисии? Пеевски или Чакъров? Или и двамата ще се пробват, пък който първи успее? Ако единият го направи, няма ли другият да оспорва в съда? Няма ли локалните партийни организации да потънат в още по-големи разправии от тези, в които са оплетени в този момент?
Изглежда комплицирано и е тъкмо по този начин.
Уставът на Движение за права и свободи не преглежда обстановка, в която може да има различие сред двамата ръководители. Изглежда, когато депесарите са го писали, са считали, че в случай че има раздори, намесата на почетния водач Доган ще ги потуши и ще дисциплинира враждуващите партийци.
Той фактически опитва да го направи – изиска оставките на Пеевски и неговото обграждане. Какво обаче става, когато единият от ръководителите откаже да слуша гласа на вожда, както стори Пеевски? Ами, тогава настава сегашната блъсканица. А за какво тогава просто Доган и хората му не отстранят Пеевски, както направиха с Дал и Местан? Изглежда се боят, че няма да им стигат силите да наложат на централните управителни органи на Движение за права и свободи да го изгонят.
А Пеевски е наясно с това. Защо другояче толкоз настояваше за бързи избори? Той не стопира да приказва за предварителен избор, откогато пропадна мандатът на ГЕРБ-СДС за държавно управление, който поддържаше. Всъщност, това му дава опция да притисне фракцията на Доган в ъгъла.
За да записва Движение за права и свободи листи с претенденти за вота, би трябвало или Пеевски да ги разпише, или най-малко да не пречи.
А той няма да желае да ги разпише, в случай че самичък не ги е подредил. Случи ли се противоположното, по всякакъв начин ще пречи на регистрацията им – както посредством локалните организации, които управлява, по този начин и посредством съда, където може да апелира. Това евентуално може да сътвори страховит проблем на партията за нейното присъединяване във вота.
Пеевски може да каже на лагера на Доган – или се преценявате с мен, или ще ви препъна за изборите. На процедура той държи сега Движение за права и свободи като пленник. Ако не се получи неговото, може да вкара партията в безпорядък. Така пред Доган стоят два разновидността – или да се сдобри с досегашния си любимец, или да напъне сили, да го изгони и по този начин да се изложи на риска от тежък ответен удар. За него нито една от двете благоприятни условия не наподобява добра.
Людмил Илиев, " Сега "
След два месеца отиваме на избори, а придвижването е затънало в жестока междуособна война. Партийните фрагменти са се подредили в разнообразни лагери – на ръководителя Делян Пеевски и на почетния водач Ахмед Доган, и всички острят ножовете едни против други. Да се бяха наговорили, нямаше да изберат по-неудачно време да враждуват.
Не че Движение за права и свободи не е изпадало в тежки рецесии и преди. Само предишното десетилетие партията се е разцепвала на два пъти. Първо през 2011 година тогавашният зам.-председател Касим Дал – един от любимците на партията, напусна управлението и след това беше изключен. Дал след това основа лична партия – НПСД. В края на 2015 година от Движение за права и свободи беше изпъден ръководителят на партията Лютви Местан. Той също небрежно построи партия – ДОСТ (с нескритата и въодушевена поддръжка на Турция). През 2017 година ДОСТ и НПСД се събраха в коалиция.
Вълната на поддръжка за изгонените от Доган някогашни водачи на Движение за права и свободи обаче бързо се стопи. Постепенно Анкара се отхвърли от враждата с почетния водач и при започване на това десетилетие придвижването като че ли се стабилизира. Докато ненадейно не се разцепи от желанието на Пеевски да го ръководи еднолично.
Сега Движение за права и свободи наподобява като че ли е затънало в мочурище, от което не може да излезе. Проблемът въобще не опира до това кого партийните фрагменти гледат в очите – Пеевски или Доган. Вярно е, че последният е почетен ръководител – неповторима служба, разказана в партийния правилник, която го прави незаместим. Въпросът обаче е
кой държи властта в придвижването за изборите
Тук нещата са комплицирани. Уставът позволява партията да се оглавява от един или двама ръководители. Когато са двама, както е в този момент (Делян Пеевски и Джевдет Чакъров), всеки от тях разполага с едни и същи пълномощия, които извършват " дружно и поотделно ", както е записано. Сред тези пълномощия е и одобряването на претендентите за депутати и кметове. Иначе казано, както Пеевски, по този начин и Чакъров могат да одобрят листите с кандидати на Движение за права и свободи за Народното събрание.
Ако ситуацията беше спокойно, това нямаше да бъде проблем. На предните избори на 9 юни т.г. придвижването също се ръководеше по едно и също време от Пеевски и Чакъров. Когато партията се записва за вота, в решението на Централната изборна комисия (ЦИК) беше посочено, че тя се съставлява от Чакъров. Това беше правилно тогава, правилно е и в този момент. Работата е там, че придвижването се съставлява също и от Пеевски, както е посочено в регистъра на политическите партии към Софийски градски съд.
И тук изникват редица въпроси. Кой ще записва партията в ЦИК? Кой ще упълномощи представители на Движение за права и свободи по места, които да записват листите в районните изборни комисии? Пеевски или Чакъров? Или и двамата ще се пробват, пък който първи успее? Ако единият го направи, няма ли другият да оспорва в съда? Няма ли локалните партийни организации да потънат в още по-големи разправии от тези, в които са оплетени в този момент?
Изглежда комплицирано и е тъкмо по този начин.
Уставът на Движение за права и свободи не преглежда обстановка, в която може да има различие сред двамата ръководители. Изглежда, когато депесарите са го писали, са считали, че в случай че има раздори, намесата на почетния водач Доган ще ги потуши и ще дисциплинира враждуващите партийци.
Той фактически опитва да го направи – изиска оставките на Пеевски и неговото обграждане. Какво обаче става, когато единият от ръководителите откаже да слуша гласа на вожда, както стори Пеевски? Ами, тогава настава сегашната блъсканица. А за какво тогава просто Доган и хората му не отстранят Пеевски, както направиха с Дал и Местан? Изглежда се боят, че няма да им стигат силите да наложат на централните управителни органи на Движение за права и свободи да го изгонят.
А Пеевски е наясно с това. Защо другояче толкоз настояваше за бързи избори? Той не стопира да приказва за предварителен избор, откогато пропадна мандатът на ГЕРБ-СДС за държавно управление, който поддържаше. Всъщност, това му дава опция да притисне фракцията на Доган в ъгъла.
За да записва Движение за права и свободи листи с претенденти за вота, би трябвало или Пеевски да ги разпише, или най-малко да не пречи.
А той няма да желае да ги разпише, в случай че самичък не ги е подредил. Случи ли се противоположното, по всякакъв начин ще пречи на регистрацията им – както посредством локалните организации, които управлява, по този начин и посредством съда, където може да апелира. Това евентуално може да сътвори страховит проблем на партията за нейното присъединяване във вота.
Пеевски може да каже на лагера на Доган – или се преценявате с мен, или ще ви препъна за изборите. На процедура той държи сега Движение за права и свободи като пленник. Ако не се получи неговото, може да вкара партията в безпорядък. Така пред Доган стоят два разновидността – или да се сдобри с досегашния си любимец, или да напъне сили, да го изгони и по този начин да се изложи на риска от тежък ответен удар. За него нито една от двете благоприятни условия не наподобява добра.
Людмил Илиев, " Сега "
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ