Д-р Джевдет Чакъров: Няма реформи в здравеопазването
ДПС НЕ ПОДКРЕПЯ БЮДЖЕТА НА НЗОК
Движение за права и свободи няма да поддържа бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2022 година Това съобщи националният представител от Движение за права и свободи доктор Джевдет Чакъров, зам.-председател на парламентарната комисия по опазване на здравето, по време на дебатите за препоръчаните от кабинета планове на НЗОК.
„Отново не е заложена никаква промяна. Чухме мнения, в това число и от министъра на финансите, че промени ще се заложат с актуализацията на бюджета, обърнете внимание – чак през юни 2022 година Това е недопустимо!“, възмути се доктор Чакъров.
Не може първите 6 месеца от годината да се работи при едни правила, а идващите 6 месеца при други. Това основава неустановеност и непредвидимост. Това е казус за бюджета на България, казус е и за развитите страни, сподели още доктор Чакъров.
Реформи на парче, не се вършат. Необходимо е да има цялостна идея за промени, взаимно обвързани и написани съответни ограничения за реализиране на съответни цели с разчетени периоди. Неприемливо е да се работи на правилото което, когато е готово, тогава да се остойностява и ползва. Системата на опазването на здравето е извънредно сензитивна. Тя обезпечава здравето и живота на всички нас като жители и не може да бъде подлагана на такива стресови промени, идващи изведнъж, разяснява националният представител от Движение за права и свободи.
За следващ път ние от Движение за права и свободи призоваваме да се търси надпартиен консенсус за промени в опазването на здравето. За последните 20 години се убедихме, че тези промени не са по силите на една партия или дори на едно ръководещо болшинство. За поредна година се резервира пропорцията във връзка с финансирането на болничната и доболнична помощ. От това е видно, че не се залагат никакви промени, сподели доктор Джевдет Чакъров.
Той посочи, че при планувани над 2,7 милиарда лв. за болнична помощ за първичната извънболнична помощ макар нарастването са планувани едвам 363 млн. лева, а за профилираната извънболнична помощ в това число и за сложно диспансерно наблюдаване и здравни грижи са заделени едвам 380 млн. лева Средставата за медико-диагностична активност също са извънредно малко – 207 млн. лева
Добре е да обърнем внимание на структурата на разноските в НЗОК, която се разминава с тази в Европейският съюз. У нас главните средства се дават за болничната помощ – 49,8%, до момента в който в Европейския съюз за болнична помощ се отпускат приблизително 30 на 100. Необходимо е да бъдат приложени механизмите за поетапно понижаване на хоспитализациите, което ще се случи с подсилване на структурата на извънболничната помощ. Ефективността ще бъде доста по-добра и като лековит резултат и като разход на средства. Лечението в извънболнична помощ, неведнъж сме казвали, е доста по-ефективно, само че би трябвало да се заложи и на профилактика и на предварителна защита, сподели националният представител от Движение за права и свободи. И акцентира, че у нас средствата за извънболнична помощ съставляват едвам към 13,5% от бюджета на Касата за тази година, до момента в който в Европейския съюз варират сред 30 и 40%.
В общия бюджет още веднъж се залагат 30% разноски за медикаменти, до момента в който в Европейския съюз те са към 15 до 18%. При това най-скъпите медикаменти са в България – най-бедната страна членка на Европейския съюз, посочи Джевдет Чакъров. Той акцентира, че в бюджета още веднъж се залага на слаба и извънредно незадоволителна профилактика.
България е на последно място в Европейски Съюз по отделени средства за профилактика – под 3% от общите средства за здраве. Заради лиспа на профилактика България е с най-ниската дълготрайност на живота в Европейския съюз. У нас жертвите на предотвратима смъртност са 226 на 100 хиляди, до момента в който в Европейски съюз жертвите са били и са 160 на 100 000, съобщи още националният представител от Движение за права и свободи. Той акцентира, че в бюджета остава високият % на доплащане от страна на пациентите.
Публичните разноски в здравеоопазването като дял от Брутният вътрешен продукт не престават, да са в диапазона към 4,6% при приблизително за страните на Европейския съюз 7 до 11%. Това е причина България да е с най-голям % на доплащане от страна на пациентите в съпоставения с останалите страни от Европейския съюз.
Обществените средства, здравни осигуровки и налози обезпечават едвам 52% от парите за опазването на здравето, а останалите 48 % ги доплащаме от джоба си, ние пациентите без значение, че сме здравеноосигурени. Доплащането в останалите страни да вземем за пример в Европейския съюз са от 10 до 15 %, сподели Джевдет Чакъров.
Отпада заплащането от НЗОК на така наречен тотална зъбна протеза. Протеза при изцяло обеззъбяване. От това ще пострадат най-уязвимите групи от популацията – пенсионерите и обществено слабите наши съграждани. Това е извънредно незаслужено, съобщи Чакъров. И акцентира, че НЗОК заплаща извънредно малко за услугите за зъболечение.
В бюджета на Министерството на здравеопазването са планувани едвам 118,5 млн. лева, за поддръжка на медицинския личен състав, който работи в изискванията на голямо напрежение при изключителна епидемиологична конюнктура, сподели доктор Джевдет Чакъров. И настоя стоматолозите, които имат контракт с НЗОК, също да получават добавка от 1000 лева месечно, за работа в рискови условия, тъй като те също са на първа линия в борбата с ковид.
Няма средства планувани за специализации, за специализанти и няма завършена цялостна политика, ясна с ясна визия за задържането на медицинските фрагменти, продължи Джевдет Чакъров.
Както показва и ректорът на Медицинския университет в София, още при завършването си 30% от студентите, са подготвени да заминат отвън страната. А 30% още занапред декларират, че като вземат компетентност и те ще изоставен страната, посочи националният представител. И акцентира: „Това е доста сериозен проблем с медицинските фрагменти, да не приказваме за медицинските сестри, които всеобщо напущат страната. Трябва ни ясна визия и политика, която да ги претекста да останат.“.
Движение за права и свободи няма да поддържа бюджета на Националната здравно-осигурителна каса за 2022 година Това съобщи националният представител от Движение за права и свободи доктор Джевдет Чакъров, зам.-председател на парламентарната комисия по опазване на здравето, по време на дебатите за препоръчаните от кабинета планове на НЗОК.
„Отново не е заложена никаква промяна. Чухме мнения, в това число и от министъра на финансите, че промени ще се заложат с актуализацията на бюджета, обърнете внимание – чак през юни 2022 година Това е недопустимо!“, възмути се доктор Чакъров.
Не може първите 6 месеца от годината да се работи при едни правила, а идващите 6 месеца при други. Това основава неустановеност и непредвидимост. Това е казус за бюджета на България, казус е и за развитите страни, сподели още доктор Чакъров.
Реформи на парче, не се вършат. Необходимо е да има цялостна идея за промени, взаимно обвързани и написани съответни ограничения за реализиране на съответни цели с разчетени периоди. Неприемливо е да се работи на правилото което, когато е готово, тогава да се остойностява и ползва. Системата на опазването на здравето е извънредно сензитивна. Тя обезпечава здравето и живота на всички нас като жители и не може да бъде подлагана на такива стресови промени, идващи изведнъж, разяснява националният представител от Движение за права и свободи.
За следващ път ние от Движение за права и свободи призоваваме да се търси надпартиен консенсус за промени в опазването на здравето. За последните 20 години се убедихме, че тези промени не са по силите на една партия или дори на едно ръководещо болшинство. За поредна година се резервира пропорцията във връзка с финансирането на болничната и доболнична помощ. От това е видно, че не се залагат никакви промени, сподели доктор Джевдет Чакъров.
Той посочи, че при планувани над 2,7 милиарда лв. за болнична помощ за първичната извънболнична помощ макар нарастването са планувани едвам 363 млн. лева, а за профилираната извънболнична помощ в това число и за сложно диспансерно наблюдаване и здравни грижи са заделени едвам 380 млн. лева Средставата за медико-диагностична активност също са извънредно малко – 207 млн. лева
Добре е да обърнем внимание на структурата на разноските в НЗОК, която се разминава с тази в Европейският съюз. У нас главните средства се дават за болничната помощ – 49,8%, до момента в който в Европейския съюз за болнична помощ се отпускат приблизително 30 на 100. Необходимо е да бъдат приложени механизмите за поетапно понижаване на хоспитализациите, което ще се случи с подсилване на структурата на извънболничната помощ. Ефективността ще бъде доста по-добра и като лековит резултат и като разход на средства. Лечението в извънболнична помощ, неведнъж сме казвали, е доста по-ефективно, само че би трябвало да се заложи и на профилактика и на предварителна защита, сподели националният представител от Движение за права и свободи. И акцентира, че у нас средствата за извънболнична помощ съставляват едвам към 13,5% от бюджета на Касата за тази година, до момента в който в Европейския съюз варират сред 30 и 40%.
В общия бюджет още веднъж се залагат 30% разноски за медикаменти, до момента в който в Европейския съюз те са към 15 до 18%. При това най-скъпите медикаменти са в България – най-бедната страна членка на Европейския съюз, посочи Джевдет Чакъров. Той акцентира, че в бюджета още веднъж се залага на слаба и извънредно незадоволителна профилактика.
България е на последно място в Европейски Съюз по отделени средства за профилактика – под 3% от общите средства за здраве. Заради лиспа на профилактика България е с най-ниската дълготрайност на живота в Европейския съюз. У нас жертвите на предотвратима смъртност са 226 на 100 хиляди, до момента в който в Европейски съюз жертвите са били и са 160 на 100 000, съобщи още националният представител от Движение за права и свободи. Той акцентира, че в бюджета остава високият % на доплащане от страна на пациентите.
Публичните разноски в здравеоопазването като дял от Брутният вътрешен продукт не престават, да са в диапазона към 4,6% при приблизително за страните на Европейския съюз 7 до 11%. Това е причина България да е с най-голям % на доплащане от страна на пациентите в съпоставения с останалите страни от Европейския съюз.
Обществените средства, здравни осигуровки и налози обезпечават едвам 52% от парите за опазването на здравето, а останалите 48 % ги доплащаме от джоба си, ние пациентите без значение, че сме здравеноосигурени. Доплащането в останалите страни да вземем за пример в Европейския съюз са от 10 до 15 %, сподели Джевдет Чакъров.
Отпада заплащането от НЗОК на така наречен тотална зъбна протеза. Протеза при изцяло обеззъбяване. От това ще пострадат най-уязвимите групи от популацията – пенсионерите и обществено слабите наши съграждани. Това е извънредно незаслужено, съобщи Чакъров. И акцентира, че НЗОК заплаща извънредно малко за услугите за зъболечение.
В бюджета на Министерството на здравеопазването са планувани едвам 118,5 млн. лева, за поддръжка на медицинския личен състав, който работи в изискванията на голямо напрежение при изключителна епидемиологична конюнктура, сподели доктор Джевдет Чакъров. И настоя стоматолозите, които имат контракт с НЗОК, също да получават добавка от 1000 лева месечно, за работа в рискови условия, тъй като те също са на първа линия в борбата с ковид.
Няма средства планувани за специализации, за специализанти и няма завършена цялостна политика, ясна с ясна визия за задържането на медицинските фрагменти, продължи Джевдет Чакъров.
Както показва и ректорът на Медицинския университет в София, още при завършването си 30% от студентите, са подготвени да заминат отвън страната. А 30% още занапред декларират, че като вземат компетентност и те ще изоставен страната, посочи националният представител. И акцентира: „Това е доста сериозен проблем с медицинските фрагменти, да не приказваме за медицинските сестри, които всеобщо напущат страната. Трябва ни ясна визия и политика, която да ги претекста да останат.“.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ