Дойде времето, когато най-сетне родители могат да спрат да се

Дойде времето, когато най-накрая родители могат да спрат да се тормозят, че децата им прекарват прекомерно доста време пред таблетите и телефоните, губейки времето си с ненужна информация и безсмислени игри. Вече е налице първата просветителна апликация за деца „ Туй-онуй “. Тя е основана от българка, която твърдо счита, че децата са бъдещето на България. БГНЕС се срещна с Мая Бочева-Уики, с цел да опише повече за поредицата интерактивни приказки с мобилни приложения към тях.

Мая Бочева - Уики е художник-илюстратор и аниматор, анимационен режисьор и най-важното: повествовател на съвременни приказки за деца. Има дълготраен опит в основаването на мултимедийни планове, къси анимации и рекламни клипове, игри за PC и мобилни приложения, работи по разнообразни образователни пособия и принадлежности за деца в предучилищна възраст и от 1 до 4 клас.

„ Според мен всеки човек си има обич към изкуството. Това не е нещо, което е настрана от нас. То е част от нас. Ако може по този начин да се каже, че при мен любовта към изкуството е по-силна. Направо си е вродена. Не идва просто от някъде. Свирила съм на пиано осем години. Рисувах, танцувах и изобщо всичко, което е обвързвано с изкуството ми е харесвало “, споделя Мая Бочева

„ Най-ранните ми рисунки са били към четири годишна възраст. Помня по какъв начин бях нарисувала морски фар с лодка. Даже лекарката, като е идвала у дома да ме ревизира е била написала в медицинския картон, че рисувам доста. Нещо, като диагноза имам от напълно дребна “, смее се тя.

„ Черпя ентусиазъм от живота. От всичко, което се случва било то положително или неприятно. По някакъв чудноват метод аз черпя повече от положителното. Преживяла съм много контузии и в същото време рисувам много радостни рисунки. Като че ли се избавям с рисуването. Там е моето вътрешно аз. Там всичко е радостно “

„ Това, което върша последните години и, в което съм вложила сърцето и душата си е една апликация, която се споделя „ Кой светна луната “. Тя е по едно и също време и на български и на британски. Интересното е, че до момента такова нещо не е правено в България или най-малко аз не знам да е правено. Това е една цяла приказка, която съществува и в хартиен вид. Приказката е под формата на анимационен филм, който може да се играе. Не бих споделила, че е игра. Това е книга, само че в същото време се изиграва. Тоест, ние с цел да разберем, какво се случва би трябвало да натискаме върху героите и те ни описват, какво се случва. Същевременно, можем и да натискаме по екрана. Да натискаме звездички, облачета. Просто целият свят „ Туй-онуй “ оживява “

„ Мисля, че такова нещо не е правено, тъй като преди всичко е доста скъпо. Сложно е да се направи. Много мъчно открих хора, които да го създадат. Говоря като програмиране. Отне година и половина единствено програмирането. Приказката бе озвучена от сериозен екип от актьори. Евгени Будинов е нашият „ Калинковец “, който споделя приказката. Лидия Михова е бабата на Любка, а Любка Любопиткова ни е основната героиня, която се озвучи Диана Костова. Светлана Смолева е вещицата звездна, другият основен воин. Много прелестно се работеше с тях в студиото. Благодаря и на екипа от “Brambar Studio ” “

„ Вече имаме две интернационалните награди. Едната е конкурс, който се организира с поддръжката на Организация на обединените нации. Където сред от осемдесет и седем страни избраха тъкмо България. Ние представихме България. Спечелихме първа премия за просветителна апликация “

„ Вече имаме няколко хиляди сваляния на играта, даже дръзвам да кажа без реклама. Отзивите са доста положителни. Рейтингът ни и в двата магазина за мобилни приложения е доста висок. Хората чакат продължението, тъй като ние не успяхме за жалост да създадем до дъно цялата приказка, заради обстоятелството, че е доста огромен план. Приказката не е приключена в приложението. Така, че очаквайте продължението “

„ Аз мисля, че сега има една много сериозна наклонност да се приказва изобщо срещу мобилните устройства и използването им от деца. Това е изцяло разбираемо, тъй като виждаме всеобщо едни дребни дечица, които им дават за утешение да цъкат на таблета или телефона и играят едни не до такава степен потребни игри. Те са тъкмо, с цел да се отбие времето. Докато тези устройства могат да се употребяват и ползотворно. На първо място тежките раници, за които всички приказват. Тези учебници, които всяка година се печатат отначало и са тонове хартия. За тях се изразходват извънредно доста финанси и старания. Те могат да бъдат сменени от един таблет, който просто дечицата да си носят под мишничка към учебно заведение. Същевременно таблетът е една енциклопедия. В него, каквото и да кликнеш може да получиш доста повече информация, в сравнение с в един учебник. Знаем, че в последна сметка индивидът, който е значим за децата е учителят, а не учебника. Дали ще е книга или таблет не е от голяма важност. Много е значима информацията, която се съдържа било то в учебника или таблета. Така, че, родители, не се опасявайте да употребявате таблети. Просто е значимо какво ще свалите на тези таблети за децата си “

„ Моята цел е да въведем нашата приказка в занималните и по учебните заведения. И следобяд в дъждовното или снежно време, когато дечицата не могат да са на открито и да тичат на двора, те могат, играейки, да учат нови неща и да ги упражняват за затвърждаване. В апкликацията има писане на думички, нареждане на цифрите на часовника, оцветяване, търсене на знаци. Има и логичен игри. Тоест, развива детското въображение и упражняваме това, което децата учат в учебно заведение “

„ Родителите, които се интересуват от приложението, могат да напишат в интернет „ Кой светна луната “ или „ Туй-онуй “ и ще им излезе незабавно “

„ Имаме и книга, „ Кой светна луната “. Вече е на книжния пазар. Като цяло историята е една и съща. Само текстът е друг. Тоест, описваме историята по друг метод. Различното пък в приложението е, че имаме аудио приказка, което в наши дни се случва все по-рядко. С тези положителни актьори, които озвучават приказката, записахме дванайсет-тринайсет минутна аудио приказка, в която се споделя още веднъж със напълно други думи и нов текст. Нищо не се припокрива. Както в книжката има неща, които не се случват в играта, по този начин и в играта има неща, които не можем да ги открием в книжката “

„ Целта на плана е в звеното да са тези книги. Печатните издания. Децата, които имат уязвимост, да стоят повече на таблетите, попадайки на нашата игра да притеглим вниманието им към книгите. И това може да стане посредством препратки. Ще би трябвало да отворят книгата и да прочетат нещо, с цел да могат да изиграят играта “

„ Не мисля, че технологиите могат да убият книгите или пък противоположното. Целта е да се обогатяват взаимно “

„ Много е необичайно това, по какъв начин се понижават часовете в учебно заведение по изобразяване и музика за сметка на часовете по математика и български. Когато непрестанно се приказва за това, по какъв начин музиката в действителност способства на мозъка. Един тип го вкарва в някакъв режим на медитация, с цел да може този мозък да отпочине, да се настрои на една друга вълна и по-късно да поеме доста повече материал. Да може по-късно доста повече да счита, чете и написа “

„ Можем да променим нещата, в случай че всеки един от нас прави нещо в тази област. Колкото повече се приказва за това и колкото повече излизат планове, като „ Туй-онуй “, в който се опитваме да наблегнем на обстоятелството, че ученето не е извадено от всекидневието. То е част от него “./БГНЕС