Дойде време за плаж и ние хайде към Гърция. Колкото

Дойде време за плаж и ние хайде към Гърция.
Колкото повече наближавахме границата, толкоз ситуацията заприличваше от ден на ден на военнополева. Съответното усещане създаваха не толкоз безкрайните колони коли, колкото все по-гъстите ограждения от бодлива тел и противотанковите " таралежи ", около които трябваше да лавираме, пъплейки към граничния пункт.
Най-сетне стигнахме до границата. Край колите сновяха тройки гранични чиновници с каски - двама от тях държаха автомати, третият водеше лудо лаеща немска овчарка. Глъч, плач, напрежение.
Една такава тройка спря до колата ни и водачът смъкна страничното стъкло с подготвеност да подаде персоналните ни карти. Отсреща обаче засветиха в лицата ни с фенерчета:
- С каква цел ще посетите Гърция?
Шофьорът понечи да отговори, само че жена му го смушка в ребрата и той се усети:
- Ще берем маслини и портокали! Да изкараме някой лев, та да го влеем след това в родната стопанска система!
Дори и кучето не му повярва.
- А за какво в багажника има плажни чадъри? - излая един от граничните. - Какви са тези бански гащета в саковете? Плавниците за катерене по маслиновите дръвчета ли са, а?
- Обръщай незабавно! - замахаха с ръце другите двама, а кучето залая лудо в този дух.
- Извинете доста - не се стърпях и показах с кутре, - господинът там дрон ли държи?
Малко по-встрани еднообразен държеше с две ръце над главата си дрон, въртеше го по всички страни и крачеше постепенно, подскачайки понякога. Онези от нашата тройка май се посмутиха, единият измърмори:
- Акумулаторите падат за нула време... Но инак водим и въздушно наблюдаване на обстановката!
Газ назад, след това по автомагистралата и ето ни на Българското Черноморие. " Поне ще си бъдем на мира! ", говорехме си по пътя, обаче не, плажовете бяха натъпкани с курортисти, които очевидно бяха там не от през вчерашния ден, тъй като имаха забележителен загар. Излязохме от колата да подишаме въздух, пък и да хапнем по един сладолед.
- Какво се оплаквате, че няма хора из курортите? - закачихме сладоледаджията. - Ми то тука е бъкано с туристи!
Той завъртя глава:
- Никакви туристи не са това! Според новата туристическа тактика насочили са насам де що има мигранти у нас. Свикнали са на пясък и слънце! Така хем хотелите и плажовете цялостни, хем ги позадържат тука да не вършат наплив в Германия.
- Брей! - дадохме справедлива оценка и заблизахме сладоледите.
И се намръщихме!
- Абе, човек! - казахме на продавача. - Този сладолед доста гнусен усет има?! Да не е негоден?
Онзи чак се обиди:
- Моля ви се! Даже в противен случай! По новата туристическа тактика ни задължават да ръгаме в де що има нещо за ястие лекарство против диария! С тонове ни го карат, с шепи го ръсим в казани и тави! Край на бича на българския курортист!
Ние зацъкахме с езици, пък аз, нали съм зевзек и душа на по-търпеливи компании, подвикнах:
- Съсипаха главната атракция по морето ни!
Особено забавление не избухна, евентуално заради жегата, само че въпреки всичко изгода имаше - индивидът ни упъти къде да търсим от новите атракции, дето са по туристическата тактика.
Пообиколихме, поогледахме, но не ни изкефиха, даже веригата прабългарски заведения за хранене (месото сурово, гарнитура грудки, не си ли изядеш всичко, жална ти майка) и ролевата игра " Гейм ъф тараш " (падна ни се ролята на обраните).
В последна сметка метнахме се на колата и хайде към Турция, като помолихме родственици, щом е подготвена най-новата туристическа тактика, да ни пратят есемеси, че роуминга с Турция знаете го каква цифра е.