Дойде време да бъдем честни – брутално честни. В България,

...
Дойде време да бъдем честни – брутално честни. В България,
Коментари Харесай

Не ни пука за коронавируса и за стотиците умиращи докато не дойде до нас

Дойде време да бъдем почтени – брутално почтени. В България, а и като цяло в света, не считаме COVID-19 за в действителност сериозен проблем. Какво имам поради под в действителност сериозен проблем – подобен, който е опасност за съществуването на човечеството в досегашното му състовяние.

Грипче, всички ще го изкараме – това към момента е бруталната истина за усещането на вируса в България. При повдигане на вълна като сегашната, идва и страхът, само че още веднъж с мисли като " не можем да спрем живота " и добре обобщени по този начин (източникът е полемика във Facebook под обява на Георги Маринов, академик от департамента по генетика в Станфорд): " Щом ще караме КОВИД неведнъж, ще го караме, до момента в който не намерим решение на казуса. Решение ли е да разрушим всички други публични структури за колкото се може повече човеци да оцелеят (нека не забравяме, че най-малко у нас, индивидите в над 60% от смъртните случаите са над 70-годишни с голям брой съпътстващи болести )? "



Всъщност, тъкмо съгласно Маринов, COVID-19 е нещо доста по-сериозно и по-страшното – има капацитет да се трансформира в несравнимо по-смъртоносен вирус за хората. Сравнява обстановката с кокоши вирус (IBV) и ползва на китайски учени, писана още преди сегашната пандемия. Това е ковид, който върлува при кокошките и предизвиква сериозен бронхит. Само че за разлика от този вирус, SARS-CoV-2 има т.нар furin cleavage site (FCS), който въздейства доста на инфекциозността. В цитираната преди 2 фрази научна публикация е изработен опит – на кокошия вирус е " прикачен " FCS. И резултатът е – кокошият вирус става доста по-смъртоносен и почва да влиза в мозъка на кокошките и да нанася съществени провали там. " А по време на пандемията стана доста бързо ясно, че SARS-CoV-2 води до съществени неврологични проблеми, най-малко при някои хора. На запад се приказва доста постоянно за " brain fog`` ( " замъгляване на съзнанието " ) и за проблеми с концентрацията. Но Д-думата -- деменция - се заобикаля настойчиво. А действително приказваме тъкмо за това -- признаци, които са типични за ранни (и не толкоз ранни в по-тежките случаи) стадии на невродегенеративно заболяване . Отворените въпроси са при какъв брой хора се получават такива резултати, какъв брой съществени са те, и какви са молекулярните механизми ", написа Маринов в доста във Facebook (в дейния линк можете да прочетете доста в детайли и с доста научни термини).

Освен това, той деликатно следи обстановката в Китай, където на процедура само към момента се организира политика НУЛА КОВИД, макар мощното към този момент равнище на имунизация. И слага въпросът – откакто там има извънредно насъбрано познание за този тип коронавируси, за какво Китай не възприема политика на съжителстване със SARS-CoV-2? Споделя и вест по какъв начин в Китай влезе в деяние първият карантинен център, за 5,000 души, в провинция Гуандон –, не коя да е анонимна вуйна, страница, чичо или група във Facebook. " Идеята е идващите в страната да си изкарват карантината там, надалеч от популационните центрове и не в хотели. Хотелите не са подобаващи за тази цел, защото те не са издигнати с мисълта за надзор върху аерозолно разпространяващо се заболяване. А в Китай неотдавна, след появяването на суперзаразния Делта вид, документираха заразяване сред две обособени здания, през прозорците им (), прибавя Маринов.

Ето за това става въпрос, за този най-черен сюжет – че с държанието ни, което не цели ликвидиране на вируса посредством серия от ограничения, включващи всеобща имунизация и изключителни ограничаващи ограничения против всяко огнище на болест, ние може би оказваме помощ SARS-CoV-2 да еволюира до степен, в която да е извънредно гибелен и не най-вече за възрастни хора с съпътстващи болести. Тях в България намерено ги жертваме и е очевидно, към този момент четвърта вълна.

е политика, която е невъзможна за България и не тъй като е невъзможна по принцип, а тъй като безусловно твърдо не желаеме и не търсим метод да го реализираме. Факт, при настоящето състояние е по този начин. За да се случи, би трябвало изключителна воля и твърда увереност, че това е изходът – не измежду популацията, а измежду тези, които биха се нагърбили да я приложат. И тъкмо поради думите на Маринов, който въобще не е просто някой Facebook драскач, персонално аз започвам да се тормозя извънредно съществено. Да, наясно съм, че това не е 100 % несъмнено бъдеще - само че е евентуално бъдеще. И за разлика от други, Маринов познава повече - ето, за което Маринов приказва единствено преди!

Да обобщим - сюжет, съгласно който вирусът става все по-заразен, пробива все по-успешно съществуващите ваксини, разболява по-тежко и убива от ден на ден хора. Всъщност тежкото разболяване напълно не ни тревожи - приказвам за случаите, при които остават провали откакто си минал през инфекцията! Да, случаи като тези мозъкът да не работи както преди, или пък дробовете. Случаи на инвалидизация - какъв брой са те в България? А по света? Колко ще станат? И кой ще се грижи за тях?

Моята позиция на база знанието ми досега - сегашните ваксини няма да ни решат казуса доживот. Но вземат решение казуса в кратковременен проект, до момента в който измислим друго, до момента в който науката не реализира друго. Ако не желаеме имунизациите, тогава оставаме без нищо и разчитаме на природата. Ако организмът ни понесе. Ако има лекари. Ако има болнични кревати. Ако ни е писано. Дойде време да избираме какво желаеме - да опитаме нещата най-малко малко да зависят персонално от нас или да оставим напълно всичко пък каквото стане! Както и да се осъзнаем какъв грамаден проблем имаме, с цел да потърсим хората, които ще се стремят да му търсят решение - в България, в Европа, в целия свят!

Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР