Дойде моментът да бъде препубликувано и оценено литературното наследство на

Дойде моментът да бъде препубликувано и оценено литературното завещание на писателя Любен Петков, който напусна суетния ни свят през март 2016. С помощта на родственици, другари, община Бургас и Министерство на културата неговото творчество беше събрано и издадено в 6 тома (дело на издателствата „ Прозорец ” и „ Знаци ”). Последният том, осъществен от изд. „ Знаци ”, беше показан преди две седмици в Бургас, а на 13 декември в границите на Културната стратегия на Панаира на книгата десетки писатели и читатели се събраха в „ Перото ”, с цел да отдадат респект на личността му, да опишат мемоари, да потърсят мястото на този надарен наш белетрист в многообразния подтекст на българската литература.

Шестият том съдържа романите „ Убийство ” и „ Преображение Господне ”. Първият е освен това от престъпно четиво – той е психически и обществен прорез на човешкия субект – с всички разтърсващи несъгласия. А „ Преображение Господне ” е исторически разказ, визиращ революционната обстановка в Странджанския край в границите на два интервала: „ Илинденско-Преображенското въстание (1902-1903) и Балканската и Междусъюзническата война (1912-1913). Това е една извънредно сериозна историко-документална книга за българските национално-освободителни битки, която би трябвало да прочетем не като архивари, а като тълкователи на послания.
Марин Бодаков, Алек Попов, Михаил Неделчев и Деян Енев
За своите срещи и диалози с Любен Петков, за криволиците на битието и реализацията в изкуството, за тогавашната еуфория към Града на истината приказваха писателите Деян Енев, Алек Попов, проф. Михаил Неделчев и доцент доктор Марин Бодаков.

Всички те са дългогодишни другари на писателя, техните мемоари ще бъдат записани, с цел да се запаят за историята достоверните моменти – диалози, срещи, житейски случки: „ Той беше един от най-смирените български писатели и в това време – бунтовник. За нас той беше „ предпазен вал ” против всички стихии, които от време на време се случват в литературата. Има една популярна фотография, на която се виждат по какъв начин крачат дружно към палатковия лагер на Града на истината Христо Калчев, Рашко Сугарев, Любен Петков и Иван Методиев. При живото другарство с Любен Петков вършат усещания няколко неща: първо, той умее да споделя, само че и умее да слуша; второ, не приказва единствено за личното си творчество – минус, който стяга чепика на всеки втори събрат; трето, наподобява изумително борбен – от хората, на които не можеш от пръв взор да определиш възрастта; четвърто, наподобява удачно и на „ жълтите павета ”, и по странджанските чукари, а това е качество, с което разполагат цялостните натури ” – сподели Деян Енев.

„ Той изживяваше всяка своя книга по два пъти – написваше я и след това още веднъж я изживяваше, като не спираше да я разяснява, да я дълбае, да я интерпретира в съзнанието си. „ Преображение Господне ” е неговият Опус магнум – книгата на неговия живот. Любен Петков е основател на странджанския вълшебен натурализъм в нашата литература ” – заключи проф. Михаил Неделчев, откакто описа детайлности от общуването им.