Дойде ли време за мартениците, някакво радостно вълнение обхваща сърцето

Дойде ли време за мартениците, някакво радостно неспокойствие обгръща сърцето ми.. Не за друго, а тъй като свързвам този бит с първия лъх на пролетта, аромата на влажна пръст и преди малко поникващи треви. Ентусиазмът ми да спазя ритуалът за Баба Марта обаче мощно спада при мисълта, че на този ден всички ще се появят с еднотипни мартеници. Затова взех решение да си направя нещо по-дискретно – не толкоз мартеница, колкото украшение.

При направата на моята спонтанна мартеница съм се управлявала единствено от две правила – преобладаващите цветове да са бяло и алено и материалите да бъдат естествени. Все отново обичаят е за здраве и изобилие, по тази причина тук пластмасата и найлонът нямат място. Останалото оставих на фантазията си. Ето с какво се снабдих след обиколката по магазините за мъниста:

Бяла текстилна шнур – 1 м.
Червена текстилна шнур – 1 м.
Комбинирана закопчалка
Бял кръговиден седеф– 2-3 бр
Парички – 2-3 бр.
Натурални на цвят дребни дървени мъниста – към двадесет
Червени кръгли дървени мъниста (или керамични) – към десетина
Няколко огромни керамични мъниста – тръбичка и елипса

Бялата и алената шнур разрязах на две. Така се получиха четири шнура по 50 см. Както са два по два (бял с червен), ги прикрепих към комбинираната закопчалка. Най-лесно пластините се притискат с клещи за бижута, само че заради липса на такива, аз използвах елементарни.

На тази подготвена основа, започнах да нареждам мънистата в разнообразни комбинации, като преди и след всяка направих възелче. Тъй като вървите са две по две, следих както да не се получават натрупвания на детайли, по този начин и прекомерно огромни празни пространства. Затова технологията е мънисто на бялата шнур, след това мънисто на алената, като проследявам да не бъдат на едно равнище. Когато от вървите останаха свободни единствено 12 см., ги вързах дружно на огромен възел, а на четирите свободни края сложих разнообразни детайли – на единият огромното керамично мънисто, на другите два дървени, само че в комбинации. Малко по-различно оформих единствено последната алена върва - завързах в средата бял седеф, а краят подпъхнах с игла в огромния възел. Така се получиха висулки на разнообразни равнища, а там, където крайчетата на шнура останаха по-дълги, ги отрязах на сантиметър от мънистото. Това е моята концепция за мартеница-бижу. Надявам се да ви хареса.