Доволният човек може да бъде щастлив от нещо, което на пръв поглед ни изглежда безполезно
Доволният човек може да бъде благополучен от нещо, което на пръв взор ни наподобява неефикасно.
Той може да си откри положително занятие измежду гори и планини.
Той населява дребни хижи и дружи с елементарните хора.
Не би сменил износените си облекла с императорските одежди.
Нито товара на гърба си с каляска, теглена от четири коня.
Той оставя нефрита в планината и перлите в морето.
Където и да отиде, каквото и да прави, доволният човек може да бъде благополучен.
Той знае по кое време да спре.
Той не откъсва цветето, което цъфти добродушно.
Той не пътува по рисковия път.
За него десетте хиляди притежания са прашинки, носени от вятъра.
Той пее, до момента в който пътува измежду зелените планини.
Доволният човек работи в същински цялостна независимост.
Какво значение може да има за него конкуренцията за почести?
Каква прелест биха могли да имат суетнята и алчността?
Чрез елементарност той има всичко.
Той вижда светлината в мрака, яснотата в мъглявото.
Бързината в бавното, пълнотата в празното.
В неговите очи готвачът - създаващ ястия със личните си ръце е толкоз заслужен - колкото и всеки прочут артист или пък върховен чиновник.
Доволният човек няма облага за взимане.
Той няма заплата за губене.
Няма аплодисменти. Няма рецензия.
Когато поглежда нагоре, не е със злоба.
Когато поглежда надолу, не е с надменност.
Мнозина го гледат, само че никой не го вижда.
Спокоен и оттеглен, той е отвън всяка заплаха.
Дракон, прикрит измежду хората.
Гу Хун
