Доверието в себе си
Доверието в себе си се появява...
Когато разберем, че не сме съвършени, само че сме способни да разбираме какво е съвършенството.
Когато разберем, че е належащо да си изясним личните хрумвания и усеща, макар че за това би трябвало да се познаваме такива, каквито сме във всеки един миг.
Когато разберем, че с цел да реализираме обещано нещо, е нужно да изминем доста крачки и да бъдем непрекъснати в желанията си.
Когато разберем, че действието е желано пред бездействието, и съпричастността с живота е желана пред апатичното равнодушие.
Когато разберем, че неуспехите са уроци и триумфите са сполучливо преминати тествания по пътя.
Когато знаем, че постоянно ще получаваме рецензии и похвали, само че нито едното, нито другото няма да коства толкоз, колкото това, което нашата чиста съвест показва като положително и отрицателно за нас самите.
Когато разберем, че съжителството с другите хора е отлично, само че че не би трябвало да чакаме те да свършат всичко вместо нас, както и да не бъдем толкоз горди, че да не одобряваме никаква помощ.
Когато разберем, че когато откриваме хора, които ни превъзхождат, би трябвало да ги взимаме за образец, а не като мотив за депресия; в случай че пък ги считаме за по-лоши от нас, да забележим какво би трябвало да избегнем, без да акцентираме пред тях това, което сме и това, което умеем.
Когато разберем, че като човешки същества имаме общо начало и край, до който би трябвало да стигнем, че нашето сегашно състояние има своя причина, нужда и последна цел.
Когато разберем, че не всичко е написано и по тази причина и ние можем да прибавим няколко думи в Книгата на живота.
Проф. Делиа Стайнберг Гузман / Източник: Gnezdoto
