Mяра: Едва 16.5% от българите вярват в честността на изборите през октомври
Доверието в изборите е исторически ниско. Българите избират машинен избор. Централната изборна комисия събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкоз отрицателни са настройките към Конституционния съд.
Само 16.5% имат вяра, че изборите през есента са били свободни и почтени, до момента в който 63.2% са на противоположното мнение, сочи социологическото изследване на организация “Мяра ” на Първан Симеонов.
Агенцията регистрира исторически ниско равнище на доверие в изборите. Единствената група, която дефинира изборите като свободни са симпатизантите на ГЕРБ, която още веднъж беше първа политическа мощ.
Проучването е извършено “лице в лице ” с таблети сред 6 и 14 март 2025 година измежду 808 пълнолетни български жители. 1% от извадката се равнява на към 54 000 души. То идва на фона на свадите към изборното дело, което се трансформира в огромна социална тематика.
На 10 март ръководителят на Конституционния съд Павлина Павлова направи невиждано послание към нацията, с което разгласи, че се прави опит за бойкот на конституционното дело за изборните резултати. Тогава се разбра, че прокуратурата се пробва да се намеси в делото. След това към офанзивите против съда се включиха и ръководещите, които одобриха и декларация в Народното събрание.
Въпреки междуинституционалната борба в края на предходната седмица Конституционният съд разгласи за противозаконен избора на 16 депутати, а в Народното събрание влезе и партия “Величие ”.
Хората имат вяра на Конституционния съд, само че се съмняват в ЦИК
Повече от половината интервюирани (52.3%) имат отрицателна настройка по отношение на Централната изборна комисия. Положително мнение имат към 20% от българите, а останалите се двоумят.
Мнението на хората за Конституционния съд е по-високо. Той получава утвърждението на 30.2% от българите, отрицателни настройки имат 37.2%, до момента в който останалите не са сигурни.
“Отношението към Конституционен съд пък е на процедура поделено на три сред „ да “, „ не “ и „ не знам “ – което в българския подтекст е или положително удостоверение, или знак за относително ниска осведоменост ”, показва социологическата организация.
Българите избират машинен избор
Проучването демонстрира, че машините се оказват по-предпочитаният метод за гласоподаване измежду българските жители от хартиения избор. Близо 37% от интервюираните избират гласоподаване единствено с машина, 30.1% смесено гласувне, до момента в който единствено хартия избират 17.3% от интервюираните.
“По-младите българи избират машинно гласоподаване даже и в случай че са последователи на ГЕРБ и ДПС-Ново начало, които постоянно подлагат на критика машинния избор ”, показват от “Мяра ”.
Избирателите на Българска социалистическа партия и ДПС-Доган, където има повече възрастни гласоподаватели, имат по-голямо предпочитание за книжен избор.
Ако би трябвало да избират само сред машина и хартиена бюлетина пък разликата в желанията е още по-голяма. 52.5% от хората избират единствено избор на машина, до момента в който 22.8% са съгласни с гласоподаване единствено на харитя.
По този индикатор двете фракции на Движение за права и свободи са тези, чиито последователи по-скоро избират хартиената бюлетина, изключително групировката на Ахмед Доган.
