Как Nike платиха 200 000 долара, за да изпратят африкански скиор на Зимните Олимпийски игри в Япония
Довършете известната смешка „ Жена-шофьор и… няма! “. Оказва се обаче, че в историята може да съществуват доста изключения. В случай, че не се сещате кое е другата мистична фигура, употребявайки всички похвати на политическа уместност, най-вероятно сентенцията ще продължи с „ африканец-скиор “. Времената се менят и най-малко с ръка на сърцето можем да заявим, че жените-шофьори стават доста по-добри, само че какво можем да чакаме за историята със скиорите. Манията за каненето на африкански страни, освен това за зимните олимпийски игри, умерено може да се маркира като акт на полуда.
И всичко стартира с тима на Ямайка и присъединяване им на Зимните олимпийски игри в Калгари, Канада. Господата идват на летището и осъзнават, че преди малко са минали много сериозна климатична бариера. Треньорът на Ямайка по бобслей е Хауърд Силер се пробва да потвърди на света, че този спорт може да се практикува от всеки, какво като липсва сняг в Ямайка? Отборът идва с доста скромна екипировка, липсвали са спонсори по обяснима причина и откакто господата не съумяват да реализират доста, само че когато вземат участие по двойки, финишират на 30-то място от 41 тима.
С други думи, останалите 11 тима несъмнено са се чувствали изключително унизени, с цел да паднат от Ямайка. Това не пречи на комисията, както и на почитателите да ги приветстват, положителната акция се оказва позитивна и мнозина желаят да видят по какъв начин ще се оправят господата. През 1992 година Ямайка се завръща още веднъж и този път финишира на 14-то място, изпреварвайки Съединени американски щати, Русия, Австралия и Франция, което в действителност е достижение. Вниманието за следващ път е тяхно, а през 2002 година тимът по двойки ще сложи международен връх.
Най-вероятно се чудите за какво приказваме за скиори, откакто тук тематиката е ориентирана напълно към бобслей? Това е повода да се роди идната гениална концепция, която дълго време ще се счита за една вълнуваща маркетингова неточност. Дори ще влезе в историята като такава, а за всичко това можем да обърнем внимание към компанията Nike. По това време, когато Ямайка прави възторг на игрите, господата решили, че могат да монетаризират положителната история и да покажат, че умерено могат да трансфорат всеки в първенец. През 1998 година Зимните Олимпийски игри се организират в Нагано, Япония. Сред нормалните обвинени, най-вече страни със зимен сезон и за изненада на мнозина – сняг, на игрите идва и Филип Бойт.
Той е единственият представител на Кения и е подготвен да се състезава в дисциплината крос-кънтри ски. Това е надпреварата, в което скиорите би трябвало да изминат съществени дистанции, курсът нормално е сред 8 и 12 километра. Хегемони на този спорт са норвежците, които почнали да го практикуват още през XVIII век, откакто през по-голямата част от времето се постанова да се придвижват точно по този метод. За сходни дисциплини се изисква изключително внимание, атлетизъм, умелост и устойчивост.
А имайки поради, че това е първото публично присъединяване на Филип, както и на Кения, можем да бъдем сигурни, че историята ще бъде впечатляваща. И неговото наличие не може да се случи по различен метод, с изключение на благодарение на въпросната компания. Господата разполагали със златното име на баскетбола към този миг и Майкъл Джордан към този момент добивал невероятни доходи, само че фантазията на шефовете е да създадат знамение, този път на олимпийските игри.
И затова скаутите на компанията са изпратени в топлите страни, с цел да намерят най-подходящия човек, който да взе участие в Япония. Избрани са двама души Филип Бойт и Хенри Биток. Проблемът е, че Филип в никакъв случай през живота си не е виждал сняг и стартира да тренира на ски с колела. В следствие компанията ги командирова във Финландия, където въпреки всичко да схванат какво тъкмо се изисква от тях. По-късно Филип ще съобщи, че в никакъв случай през живота си не е изпитвал толкоз мраз, колкото в този момент, а карането на ски се е трансформирало в безумно наказване. Необходимо му е време, с цел да се приспособява.
Плановете на компанията стартират да притеглят вниманието и до момента в който някои поддържат, други го назовават опит да се притегли вниманието на тълпата. Спонсорът дава към 200 000 $ на всеки претендент за екипировка, храна и превоз до Финландия, както и за тренировката. Логиката също не е особена сложна, откакто Nike изпраща финландци да упражняват в Кения – най-вече лекоатлети, за какво да не направи и противоположното. Когато идва време за квалификации и двамата не съумяват да се класират. След като неуспехът е цялостен, Кения публично декларира, че ще влезе в Олимпийските игри и желае една свободна автоматизирана подготовка за Филип Бойт.
Малко преди да стартират Олимпийските игри, Бойт губи две седмици, тъй като се натравя с храна и лежи в болничното заведение. Въпреки това, съумява да се оправи на време и отпътува за първото си олимпийско съревнование в живота, освен това в дисциплинираност, която мнозина се замислят дали да влязат. Предстоят му 10 километра със ски, освен това в най-лютите вероятни условия. На 12 февруари се впуска в надпреварата и незабавно демонстрира една съществена истина – скиорите не се раждат в Африка.
Филип първоначално е извънредно безреден, мнозина са ударени грубо от тежък дъжд. Понеже в никакъв случай не е упражнявал на влажен сняг, кениецът признава, че точно тези атмосферни условия са повода да падне няколко пъти. Когато идва време да се изкачва по баирите, ските му стартират да затъват в снега и разказва бягането си като бягане на високи токове. Междувременно съперниците му съумяват да го оставят доста обратно в надпреварата. Когато финалът е кръстосан от Бьорн Даихили от Норвегия, той не отива да вземе своя орден, тъй като схваща, че Филип към момента се състезава и е единственият играч, който към момента не е приключил надпреварата.
Норвежецът чака своя сътрудник да финишира и го поздравява на финала. За негова изненада, вместо да има задоволително смешки и закачки по тематиката, публиката го поддържа. По-късно Бойт ще съобщи, че се е чувствал по този начин, като че ли е спечелил златен орден, въпреки и да финишира към 20 минути след спечелилия. След края на надпреварата, представителят на Кения декларира, че фантазията му е да завоюва златото и се надява да бъде първият африканец, който ще реализира това. Кениецът взе участие в още две олимпиади до 2011 година
Кръщава първородния си наследник на норвежеца, който го е подкрепял най-вече. Така или другояче историята не може да се промени, а въпреки и компанията да декларира, че спортът не би трябвало да има граници, Бойт по този начин и не съумява да извърши заканата си. Дори обещанията на олимпийския комитет подсигуряват, че ще има още повече спортисти, най-много скиори. Очевидно Nike са решили да не влагат повече и огромната им фантазия просто не се случва.
