Доц. Младенов: Трябват инвестиции в трансплантациите и трансплантологията, защото това лечение е единствен шанс за много хора
Доц. Владислав Младенов е уролог в УМБАЛ " Александровска " и учител в катедра " Урология " на Медицинския факултет при МУ - София.
Завършва Немската езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов ” в София през 1998 година Същата година е признат да следва медицина във Вестфалския Вилхелм Университет в Мюнстер, Германия, където се дипломира през 2005 година
В Германия пази дисертационен труд на тематика „ Рак на простатата “. През 2006 година стартира да специализира в Клиниката по урология на УМБАЛ „ Александровска ” и 2013 година придобива компетентност. Специализирал е в Германия лапароскопска урология, научните му ползи са в няколко посоки - онкоурология, уролитиаза, признаци на долните пикочни пътища, андрология.
Днес беседваме с доцент Младенов по тематиката за трансплантациите и съдействието сред уролози и имунолози в региона на трансплантологията.
Доц. Младенов, кое съгласно Вас е най-голямото достижение в региона на бъбречните трансплантации у нас от началото на тази активност?
Най-голямото достижение в тази област е, че във времето България съумя да сътвори стройна и добре функционираща организация към технологията на процеса и осъществяването на бъбречните трансплантации. Да си спомним за началото - първата бъбречна трансплантация в България е осъществена през 1968 година в болница „ Пирогов ” от проф. Николай Минков и сътрудници.
Реципиентът е бил дете, на което е отхвърлен единствен бъбрек след контузия. Трансплантирани са му два бъбрека. На 1 февруари 1969 година проф. Никола Атанасов и проф. Стоян Ламбрев правят първата бъбречна трансплантация в Клиниката по урология на Александровска болница. Бъбрекът е трансплантиран на 42-годишна жена, страдаща от ендемична нефропатия. С течение на времето Клиниката по урология на УМБАЛ „ Александровска ” се трансформира във водещ център в страната за осъществяване на бъбречна трансплантация.
За тези повече от 50 години са навлезли голям брой нови оперативни техники и имунологията е напреднала извънредно доста. Трансплантират се органи от пациенти в мозъчна гибел и от живи донори. В съпоставяне с диализата, бъбречната трансплантация покачва сензитивно качеството на живот на пациентите, усъвършенства тяхната физическа устойчивост, спомага за обществената интеграция и понижава честотата на асоциираните с хрониодиализата болести. От икономическа позиция бъбречната трансплантация води до сензитивно понижаване на разноските за лекуване на пациентите в терминален етап на хронична бъбречна непълнота.
Най-важното остава достижението, че в страната има построена система, с помощта на която трансплантационните центрове са в денонощна подготвеност и поддържат готови медицински екипи от експерти, които са разполагаем да вземат органи и да извършат навреме бъбречна трансплантация. Тази оперативна намеса може да бъде осъществена до броени часове от взимането на органа, което е един сериозен триумф за скромната ни страна.
Как обяснявате внезапния спад в трансплантациите, на който сме очевидци през последните години?
Има няколко фактора, които се отразиха неподходящо на бъбречните трансплантации през последните години. Единият е пандемията от COVID-19, която дълго време беше съществено затруднение за естественото протичане на донорската обстановка. Епидемичните условия в лечебните заведения мощно затрудняваха процесите към кондиционирането на донорите, взимането на органите, подбора и подготовката на реципиентите, провеждането на самата трансплантация, следоперативното наблюдаване и следене. Епидемията криеше и доста опасности за ранни следоперативни затруднения при траснплантираните пациенти, което ги правеше извънредно уязвими на фона на имуносупресия.
Друг аспект на казуса разкрива финансовата страна на нещата. Трансплантологията е една скъпа активност, макар че това не постоянно се осъзнава и осмисля в обществото. Донорите се подават от реанимационните звена на лечебните заведения в страната, като кондиционирането им се прави от лекари реаниматори, които поставят големи старания за поддържане на виталните индикатори на тези пациенти до взимането на органите. Това е една доста скъпа активност, която би трябвало да бъде добре финансирана, с цел да може да покаже положителни резултати и да увеличи броя на подадените донори.
Успешната интервенция в това число наблюдението на пациента през първата една година коства колкото две години диализа. Средната дълготрайност на действие на трансплантираните бъбреци е 9 години като се срещат случаи, при които се следи добра функционалност на графта и след повече от 20 години. Продължителността на живота при трансплантирани пациенти е значимо по-голяма спрямо тези, които са на диализа. Тези обстоятелства демонстрират смисъла да се влага в трансплантологията, тъй като в дълготраен проект този тип лекуване излиза стопански по-изгодно на здравната ни система и мощно усъвършенства качеството на живот на пациента.
Също по този начин би трябвало да отбележа като фактор и неналичието на органи. Това е неоспоримият факт освен за нашата страна, а в целия свят. Изключително значима роля играе и неналичието на задоволително осведомителни акции у нас, които да образоват, да демонстрират и изясняват на хората, какъв брой значимо е да се подаряват органи, тъй като това избавя животи и трансформира ориси.
Европейският конгрес по трансплантационна имуногенетика, който се организира през днешния ден и на следващия ден, ще сложи фокус върху имунологичния и генетичния аспект на трансплантациите. С какво откритията в тези области способстваха за по-добрата успеваемост на интервенциите и по-доброто качество на живот на пациентите?
Успеваемостта при трансплантациите се дължи в доста огромна степен на имунолозите. Имунологията и имуногенетиката са в основата на определянето на % на съгласуемост на донора и реципиента. Благодарение на правенето на имунния профил на реципиента могат да се вършат прогнози за следоперативното действие на графта.
Ние в УМБАЛ „ Александровска “ имаме огромното предимство да работим дружно с най-хубавите български експерти в региона на трансплантационната имунология. След клинично разискване в мултидисциплинарен формат дефинираме реципиента от няколко вероятни, като вземаме поради самостоятелния имунологичен профил, годините на диализно лекуване, остатъчната диуреза, общото положение и съпътстващите болести на пациента. Заедно с имунолозите и нефролозите следим имуносупресията и действието на графта. В някои случаи той стартира да отделя урина още на операционната маса, а в други това става в първите дни след трансплантацията. При някои трансплантирани пациенти може да се наложи осъществяването на подпомагаща диализа след интервенцията. Ще допълня и това, че при следенето на трансплантираните пациенти също благодарение на имунолозите дефинираме съответно схемите за имуносупресия – една доста значима страна за цялостния триумф на лекуването, която значително дефинира качеството на живот на трансплантираните и прогнозата, несъмнено.
Как оценявате съдействието сред уролози и имунолози, които работят в региона на бъбречните трансплантации у нас?
Съвместната ни работа е доста добре проведена, както към този момент загатнах. Освен всекидневните контакти за разискване на разнообразни случаи и следене на пациентите ни, ние плануваме дружно редица изявления и планове на разнородни научни тематики. Стремим се тези писания да бъдат показани на интернационалните конгреси и оповестени в реферирани списания, с цел да добият задоволително гласност и покажат на научната общественост нашето високо равнище в региона на трансплантологията.
Каква е Вашата прогноза за развиването на трансплантологията в околните години – в света и в България?
Първо ще отговоря общо - трансплантологията и трансплантациите ще се развиват доста интензивно на всички места по света, тъй като това лекуване е належащо и само допустимо за доста хора.
У нас има несъмнено оживление в региона на бъбречните трансплантации в последно време. Всички, които сме ангажирани с тази активност, го установяваме и това е една доста позитивна наклонност. Надяваме се тази посока на развиване да се резервира. От началото на годината, по-точно казано последните 4-5 месеца, имаме подадени 6 трупни донора, като с техните органи сме направили бъбречна трансплантация на 12 души.
Междувременно понижиха и случаите на трансплантирани пациенти по свое предпочитание в Пакистан, които се връщаха у нас в тежко положение и оставаха напълно на нашите грижи. Българските лекари добре помним това, помним по какъв начин трябваше да се оправяме от време на време с неимоверно сложни обстановки и тежки положения.
Това, което е значимо в бъдеще, съгласно мен, е да развиваме донорството в България. Трансплантациите в чужбина са опция за пациентите, само че те би трябвало да бъдат уверени, че тази активност се прави у нас на същото високо равнище, със същата успеваемост и същото качество на медицинските грижи. Има одобрена Програма „ Живо донорство “ от Министерството на здравеопазването, която съществува от дълги години и нашите бази подсигуряват нейното качествено осъществяване. Създаването на обединен трансплантационен център в България също е от извънредно значение, като това ще увеличи качеството на медицинските грижи и ще сътвори висококвалифициран и профилиран мултидисциплинарен екип в тази област.
По отношение на общите трендове в света мога да кажа, че се разпореждат доста очаквания на основаването на изкуствени органи върху макети благодарение на стволови кафези. Така е, тъй като потребността от органи в международен мащаб е все по-голяма и продължава да нараства. Това обаче към този момент към момента остава една далечна вероятност.
Завършва Немската езикова гимназия „ Проф. Константин Гълъбов ” в София през 1998 година Същата година е признат да следва медицина във Вестфалския Вилхелм Университет в Мюнстер, Германия, където се дипломира през 2005 година
В Германия пази дисертационен труд на тематика „ Рак на простатата “. През 2006 година стартира да специализира в Клиниката по урология на УМБАЛ „ Александровска ” и 2013 година придобива компетентност. Специализирал е в Германия лапароскопска урология, научните му ползи са в няколко посоки - онкоурология, уролитиаза, признаци на долните пикочни пътища, андрология.
Днес беседваме с доцент Младенов по тематиката за трансплантациите и съдействието сред уролози и имунолози в региона на трансплантологията.
Доц. Младенов, кое съгласно Вас е най-голямото достижение в региона на бъбречните трансплантации у нас от началото на тази активност?
Най-голямото достижение в тази област е, че във времето България съумя да сътвори стройна и добре функционираща организация към технологията на процеса и осъществяването на бъбречните трансплантации. Да си спомним за началото - първата бъбречна трансплантация в България е осъществена през 1968 година в болница „ Пирогов ” от проф. Николай Минков и сътрудници.
Реципиентът е бил дете, на което е отхвърлен единствен бъбрек след контузия. Трансплантирани са му два бъбрека. На 1 февруари 1969 година проф. Никола Атанасов и проф. Стоян Ламбрев правят първата бъбречна трансплантация в Клиниката по урология на Александровска болница. Бъбрекът е трансплантиран на 42-годишна жена, страдаща от ендемична нефропатия. С течение на времето Клиниката по урология на УМБАЛ „ Александровска ” се трансформира във водещ център в страната за осъществяване на бъбречна трансплантация.
За тези повече от 50 години са навлезли голям брой нови оперативни техники и имунологията е напреднала извънредно доста. Трансплантират се органи от пациенти в мозъчна гибел и от живи донори. В съпоставяне с диализата, бъбречната трансплантация покачва сензитивно качеството на живот на пациентите, усъвършенства тяхната физическа устойчивост, спомага за обществената интеграция и понижава честотата на асоциираните с хрониодиализата болести. От икономическа позиция бъбречната трансплантация води до сензитивно понижаване на разноските за лекуване на пациентите в терминален етап на хронична бъбречна непълнота.
Най-важното остава достижението, че в страната има построена система, с помощта на която трансплантационните центрове са в денонощна подготвеност и поддържат готови медицински екипи от експерти, които са разполагаем да вземат органи и да извършат навреме бъбречна трансплантация. Тази оперативна намеса може да бъде осъществена до броени часове от взимането на органа, което е един сериозен триумф за скромната ни страна.
Как обяснявате внезапния спад в трансплантациите, на който сме очевидци през последните години?
Има няколко фактора, които се отразиха неподходящо на бъбречните трансплантации през последните години. Единият е пандемията от COVID-19, която дълго време беше съществено затруднение за естественото протичане на донорската обстановка. Епидемичните условия в лечебните заведения мощно затрудняваха процесите към кондиционирането на донорите, взимането на органите, подбора и подготовката на реципиентите, провеждането на самата трансплантация, следоперативното наблюдаване и следене. Епидемията криеше и доста опасности за ранни следоперативни затруднения при траснплантираните пациенти, което ги правеше извънредно уязвими на фона на имуносупресия.
Друг аспект на казуса разкрива финансовата страна на нещата. Трансплантологията е една скъпа активност, макар че това не постоянно се осъзнава и осмисля в обществото. Донорите се подават от реанимационните звена на лечебните заведения в страната, като кондиционирането им се прави от лекари реаниматори, които поставят големи старания за поддържане на виталните индикатори на тези пациенти до взимането на органите. Това е една доста скъпа активност, която би трябвало да бъде добре финансирана, с цел да може да покаже положителни резултати и да увеличи броя на подадените донори.
Успешната интервенция в това число наблюдението на пациента през първата една година коства колкото две години диализа. Средната дълготрайност на действие на трансплантираните бъбреци е 9 години като се срещат случаи, при които се следи добра функционалност на графта и след повече от 20 години. Продължителността на живота при трансплантирани пациенти е значимо по-голяма спрямо тези, които са на диализа. Тези обстоятелства демонстрират смисъла да се влага в трансплантологията, тъй като в дълготраен проект този тип лекуване излиза стопански по-изгодно на здравната ни система и мощно усъвършенства качеството на живот на пациента.
Също по този начин би трябвало да отбележа като фактор и неналичието на органи. Това е неоспоримият факт освен за нашата страна, а в целия свят. Изключително значима роля играе и неналичието на задоволително осведомителни акции у нас, които да образоват, да демонстрират и изясняват на хората, какъв брой значимо е да се подаряват органи, тъй като това избавя животи и трансформира ориси.
Европейският конгрес по трансплантационна имуногенетика, който се организира през днешния ден и на следващия ден, ще сложи фокус върху имунологичния и генетичния аспект на трансплантациите. С какво откритията в тези области способстваха за по-добрата успеваемост на интервенциите и по-доброто качество на живот на пациентите?
Успеваемостта при трансплантациите се дължи в доста огромна степен на имунолозите. Имунологията и имуногенетиката са в основата на определянето на % на съгласуемост на донора и реципиента. Благодарение на правенето на имунния профил на реципиента могат да се вършат прогнози за следоперативното действие на графта.
Ние в УМБАЛ „ Александровска “ имаме огромното предимство да работим дружно с най-хубавите български експерти в региона на трансплантационната имунология. След клинично разискване в мултидисциплинарен формат дефинираме реципиента от няколко вероятни, като вземаме поради самостоятелния имунологичен профил, годините на диализно лекуване, остатъчната диуреза, общото положение и съпътстващите болести на пациента. Заедно с имунолозите и нефролозите следим имуносупресията и действието на графта. В някои случаи той стартира да отделя урина още на операционната маса, а в други това става в първите дни след трансплантацията. При някои трансплантирани пациенти може да се наложи осъществяването на подпомагаща диализа след интервенцията. Ще допълня и това, че при следенето на трансплантираните пациенти също благодарение на имунолозите дефинираме съответно схемите за имуносупресия – една доста значима страна за цялостния триумф на лекуването, която значително дефинира качеството на живот на трансплантираните и прогнозата, несъмнено.
Как оценявате съдействието сред уролози и имунолози, които работят в региона на бъбречните трансплантации у нас?
Съвместната ни работа е доста добре проведена, както към този момент загатнах. Освен всекидневните контакти за разискване на разнообразни случаи и следене на пациентите ни, ние плануваме дружно редица изявления и планове на разнородни научни тематики. Стремим се тези писания да бъдат показани на интернационалните конгреси и оповестени в реферирани списания, с цел да добият задоволително гласност и покажат на научната общественост нашето високо равнище в региона на трансплантологията.
Каква е Вашата прогноза за развиването на трансплантологията в околните години – в света и в България?
Първо ще отговоря общо - трансплантологията и трансплантациите ще се развиват доста интензивно на всички места по света, тъй като това лекуване е належащо и само допустимо за доста хора.
У нас има несъмнено оживление в региона на бъбречните трансплантации в последно време. Всички, които сме ангажирани с тази активност, го установяваме и това е една доста позитивна наклонност. Надяваме се тази посока на развиване да се резервира. От началото на годината, по-точно казано последните 4-5 месеца, имаме подадени 6 трупни донора, като с техните органи сме направили бъбречна трансплантация на 12 души.
Междувременно понижиха и случаите на трансплантирани пациенти по свое предпочитание в Пакистан, които се връщаха у нас в тежко положение и оставаха напълно на нашите грижи. Българските лекари добре помним това, помним по какъв начин трябваше да се оправяме от време на време с неимоверно сложни обстановки и тежки положения.
Това, което е значимо в бъдеще, съгласно мен, е да развиваме донорството в България. Трансплантациите в чужбина са опция за пациентите, само че те би трябвало да бъдат уверени, че тази активност се прави у нас на същото високо равнище, със същата успеваемост и същото качество на медицинските грижи. Има одобрена Програма „ Живо донорство “ от Министерството на здравеопазването, която съществува от дълги години и нашите бази подсигуряват нейното качествено осъществяване. Създаването на обединен трансплантационен център в България също е от извънредно значение, като това ще увеличи качеството на медицинските грижи и ще сътвори висококвалифициран и профилиран мултидисциплинарен екип в тази област.
По отношение на общите трендове в света мога да кажа, че се разпореждат доста очаквания на основаването на изкуствени органи върху макети благодарение на стволови кафези. Така е, тъй като потребността от органи в международен мащаб е все по-голяма и продължава да нараства. Това обаче към този момент към момента остава една далечна вероятност.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ