Доц. Велизар Шаламанов: Агресивното поведение на Русия остава заплаха за нас
Доц. Велизар Шаламанов, някогашен министър на защитата, в изявление за Аудиокаста на " Фокус “ " Това е България “
Министерството на защитата под управлението на министър Тодор Тагарев и в съгласуваност с други ведомства разгласява за едномесечно разискване Проект на национално-отбранителна тактика на България. Времевият небосвод на документа е до 2033 година, като се оставя малка врата да бъде обновен при смяна на средата за сигурност. Документът би трябвало да бъде признат от държавното управление, с цел да влезе в действие. Навременна ли е появяването на тази тактика? Наш посетител е доцент Велизар Шаламанов, някогашен министър на защитата. Добре пристигнал в Аудиокаста на “Фокус " “Това е България ", доцент Шаламанов.
Здравейте. Питате, дали е навременна? Всъщност е закъсняла, защото последната Национална отбранителна тактика от 2011 година, която е обновена 2016 година е с годност до 2020 година, тъй че е трябвало да бъде осъществен обзор и подготовка и на нова Стратегия за Национална сигурност и надлежно Национална отбранителна тактика още в края на 2020 година Това в действителност основава и други провокации, че в този момент се бърза с един документ, който очевидно ще би трябвало да бъде променян, откакто се одобри Стратегията за национална сигурност. А и сигурно би трябвало да бъде доста съществено изменен, откакто приключи стартираният към този момент стратегически обзор на отбранителната политика с решение на държавното управление от 29 септември, чиито резултати се чакат да се появят в края на февруари идната година.
Каква е оценката ви за осъществяването на към момента настоящата, въпреки и с изминал период на валидност, Стратегия?
Всъщност, това е основен въпрос: би трябвало да има една публично призната оценка, съгласно мен. И то на равнище органът, който е приел Стратегията, т.е. Министерският съвет, за да бъдат доста ясно обрисувани слабостите, пропуснатите периоди за значими резултати, аргументите за тях. Така че новата тактика в действителност да може да ги преодолее и да даде нови стратегически цели с нови стратегически начинания. Това не е направено, аз бих споделил че в съществуващата Стратегия несъмнено има 3-4 значими, огромни казуса, които не са решени и те за жалост се регистрират всяка година в годишните отчети за положение на защитата. Като при попълването с персонален състав ние по този начин и не можем да достигнем мечтаните 37, към този момент достигнати на 40 000. Основно бойните поделения са с доста ниска степен на окомплектованост, което ги прави не боеспособни. На второ място, основен проблем е замяната на остарялата и несъвместима в границите на НАТО техника, постоянно носеща опасности при употребата, с нова техника. За това си има аргументи, които би трябвало да бъдат посочени. И на трето място, считам, че потреблението на многонационални формирования и поддръжка от наша страна като хазаин на приемане на многонационални формирования за увеличаване на нашите отбранителни качества също е на ниско равнище. Тези неща липсват в оценката. Иска ми се да прибавя и това, че методът, по който е написана и в този момент предлаганата за разискване Стратегия, демонстрира, че: липсва ясна визия, липсват времеви хоризонти в границите на тези 10 години, липсват съответни цели с резултати по области на отбранителната политика, както и съответни стратегически начинания за реализиране на тези резултати, тяхното ресурсно обезпечаване. При липса на тази информация, на практика никоя Национална отбранителна тактика не може да бъде оценена, тя е просто един общ, научен документ в доста огромна степен кух, който може да бъде прибавен за всяка страна когато и да е.
Доцент Шаламанов, посочихте четири правилото, които не са изпълнени от към момента настоящата с изминал период на валидност тактика. Какви са аргументите за тях?
По въпроса с попълването на персоналния състав една от очевидните аргументи е демографската рецесия в България. Втората причина е, че от 2007 година ние имаме изцяло професионална войска, изцяло доброволна, т.е. нямаме наборни бойци, което улесняваше по-рано попълването на нужната бройка. И на трето място, където виждам най-големите запаси, и където в действителност би трябвало да се търсят начинания за решение, е стимулирането на жителите да се причислят към армията, да се развиват в армията, да имат първа кариера в армията с опция за втора и трета кариера в цивилния живот. По отношение на замяната на остарялата техника, е неналичието на упоритост да се освободим от тази остаряла техника, изключително в този момент в подтекста на войната в Украйна, това го направиха другите страни. Но още от 2014 година стои този въпрос. Той беше залегнал в Национална стратегия “България в НАТО и европейска стратегия 2020 ". И също така е нужно ускорено освобождение, тъй като без да се освободим в никакъв случай няма да сме задоволително амбициозни да допълним с нова техника. Новата техника изисква да има капиталова стратегия и капиталов фонд. Все още липсват капиталова стратегия и капиталов фонд, който да подсигурява финансово обезпечаване на тази капиталова стратегия. А що се отнася до многонационалните формирования, България е може би единствената страна, която не взе участие с бойни поделения в сили на НАТО в други страни. И всички си спомняме общо взето смешния механизъм, по който България одобри многонационална батальонна бойна група с рамкова нация Италия. Имаше какви ли не в действителност смешни изявления в Народното събрание. Но това значи, че ни следва доста сериозна работа българското общество да разбере смисъла на участието в НАТО, смисъла на член 5, смисъла на груповата защита, изгодите от присъединяване в многонационални сили, от разполагане на многонационални сили, по този начин, че да няма такава опозиция в част от политическите партии и в действителност и в част от обществото. Да е ясно, че това в действителност е в български интерес и това е уплътняване на участието ни в НАТО и в сходство с нашата Конституция.
В подтекста на това, което казвате, в проекто документа се акцентира, че защитата на България е допустима единствено в границите на груповата защита на НАТО и в границите на общата политика за сигурност и защита на Европейския съюз, заради което осъществяването на съюзническите задължения е разказано като решаващо за защитата на страната. Това не се ли схваща от единствено себе си? Още повече, че в случай че в Конституцията се впише и участието в Европейския съюз и НАТО, нужен ли е подобен текст в Стратегията за защита?
Такъв текст не е нужен в този общ тип. Защото той, както и вие посочихте, не споделя нищо ново, а просто повтаря нашата Конституция и Вашингтонския контракт, и контракта за Европейския съюз. Това, което в действителност е належащо, е да се каже, че в Националната отбранителна тактика се предвижда в България да има до две бригади многонационални сили, плюс създаване на многонационален дивизионен щаб, плюс създаване на взаимно командване на силите за специфични интервенции в Югоизточна Европа, поддържане на опция за многонационална авиационна база и разполагане на изтребители на съдружниците, както и основаване на координационен център за морска сигурност в България и редица други съответни начинания, които би трябвало да се осъществят в този 10-годишен интервал и то не всички в последната година, а някои в първите три години, други в идващите три години, останалите в последните четири години. И тогава ще можем да оценим, до каква степен се извършва тактиката, до каква степен ресурсите се употребяват по най-благоприятен метод и какви резултати това носи, забележими резултати годишно в годишния отчет за положение на защитата.
Какво произлиза от уговорката в Стратегията, че възпирането на Русия и защитата са избрани като съществена задача на българските въоръжени сили? Означава ли, че възпиращият капацитет ще се ползва на територията на страната ни?
Възпирането в стратегическата идея на НАТО е доста ясно написано, то включва точно такова предно разполагане, включва и нуклеарния капацитет на НАТО, защото до момента в който има нуклеарно оръжие, НАТО ще бъде нуклеарен съюз. Включва повишение на степента на подготвеност, степента на подготовка, степента на оперативна съгласуемост, осъществяване на повече учения. Но всичко това, отново споделям, в случай че това е тактика за България за идващите 10 години и то в няколко интервала – най-малко три интервала на реализация на тази тактика, би трябвало да има съответни резултати с съответни отговорности, с съответни запаси, тъй че да може да измерим и съответни достижения.
Ясни ли са, кои са заканите пред Националната ни сигурност, съгласно плана на новата Стратегия? И по какъв начин да им противостоим?
В огромна степен това е доста добре отразено, то следва стратегическата идея на НАТО и решенията на НАТО и Европейския съюз. Естествено, на мен би ми се желало да има спомагателен фокус върху спецификата, обвързвана с България, както и отчитане, макар че Националната отбранителна тактика се занимава с защитата и с външните закани, установяване, което в действителност е обещано в раздела за Управление на риска, само че доста общо. Определяне на тези опасности, които имат и вътрешен темперамент, и които в действителност понижават потенциала ни за защита.
Каква роля се отрежда на Черноморския район и на България в него?
Черноморският район притегля от ден на ден внимание в НАТО и в Европейски Съюз, това е една опция България да се възползва от този интерес за гарантиране на защитата на Черноморския район с потребление на инструментите на съюзите, в които участваме. В Черноморския район най-важният детайл все още е бързото привършване на войната в Украйна по само вероятния метод за дългогодишен мир, а това е евакуиране на всички съветски войски, които са окупирали територия на Украйна и най-много Крим, защото за Черноморския район Крим е основният детайл. Ако съветските сили не бъдат изтласкани от Крим, няма да има опция за умерено развиване на района, непрекъснато ще има надвиснала опасност за нова експанзия, както виждаме, че се случи с Украйна, преди този момент с Грузия. Установяването на нови военноморски бази на Русия в окупираните грузински територии, в Абхазия, също е извънредно притеснително. Така че развиването на Черноморската сигурност, на защитата на Черноморския район значи първо, фокус на превъоръжаването на нашите военноморски сили, развиване на потенциала за флотационна информираност и свързване със системите в НАТО пък и Европейски Съюз, доста по-засилени учения в района и много-много тясно съдействие като най-малко сред България и Румъния, също сред нашите две страни и Турция, тъй като това са страните надлежно от Европейски Съюз и от НАТО, които могат да подсигуряват сигурността при повишената настъпателност от страна на Русия.
За реализиране задачите на Стратегията и поради уговорките на България към НАТО, разноските за защита, написа в документа, ще доближат 2% от брутния вътрешен артикул още в идващия държавен бюджет за следващата година. А по-нататък те ще се покачват, като най-малко 20% от тези разноски би трябвало да бъдат за придобиване на ново въоръжение и техника. Това постижимо ли е, и за какво не се показват по-конкретни числа?
Да, цифрите, които се показват, в действителност бяха решението ни в Уелс. И България имаше Национален проект за реализиране на тези 2% тъкмо до 2024 година, по този начин, че това всъщност е осъществяване на към този момент взето решение. Ако ще покачваме разноските за защита, в този момент е моментът в тази Национална отбранителна тактика да кажем, че те желаят да доближат 3% или 3,5% към 2028 година или към 2030 година И да е ясно, защо ще бъдат употребявани тези спомагателни средства. Още 2014 година доста добре си припомням, по какъв начин министърът на защитата на Полша ясно съобщи, че за страните от Източна Европа 2% са извънредно незадоволителни. Както и 20% за нова техника са извънредно незадоволителни, защото би трябвало да се подменя всъщност цялата техника, наследена от Варшавския контракт. Така че придържането към тези минимални цифри, избрани като междинни за НАТО, няма да реши проблемите, които към този момент идентифицирахме с вас по окомплектоването, по превъоръжаването, а и по основаването на инфраструктура за поддържане на многонационални формирования като страна-домакин.
Как Русия ще продължи да подкопава единството в НАТО и какво е мястото на хибридните офанзиви и ролята на медиите? Това създадено ли е в документа?
Това е създадено сносно като оценка, като опасност и като нужни дейности. Но още веднъж желая да посоча, че точно по тази причина става въпрос за българска Национална отбранителна тактика, където би трябвало да посочим съответни стратегически начинания. Какъв тъкмо потенциал за противопоставяне на дезинформацията и пропагандата, за повишение на киберсигурността, на киберустойчивостта, какъв потенциал за повишение качествата на военното контраразузнаване, което да подсигурява сигурността на новата техника, сигурността на националните формирования, сигурността на ученията. Какви нови принадлежности, свързани с новите технологии ще бъдат употребявани, с цел да бъде понижено това въздействие и най-много какво защитата чака от другите детайли на системата за Национална сигурност от държавното ръководство в областта на противопоставяне на хибридните закани, тъй като това не е главната задача на въоръжените сили и на защитата.
Документът е квалифициран до събитията с войната сред Израел и “Хамас ". Какво в допълнение ще би трябвало да включи? И с какво ще се характеризира стратегическата среда на сигурност в дълготраен проект?
За страдание, войната, която провокира терористичната офанзива на “Хамас " против Израел не е нещо напълно ново. 2014 година, когато разработвахме визия 2020 Ислямската страна също водеше доста сериозна война в Близкия изток и в това е силата на една Национална отбранителна тактика: да може да планува разнообразни неподходящи развития и да сътвори механизмите за техните противопоставяния. Мисля, че във връзка с войната на “Хамас " против Израел, стартирана с тази брутална терористична офанзива, доста спомагателни детайли в нашата Национална отбранителна тактика мъчно могат да бъдат включени. Нека не забравяме, че за нас главната опасност си остава агресивното държание на Русия на изток от нас, в Черноморието, войната в Украйна. Защото в случай че продължи по-дълго тази война, на практика това ще докара до същинско изтощение и на страните от Запада, които подкрепят Украйна, и до основаване на разделяне в нашето общество. И всъщност основаване на благоприятни условия за разпространяване на този спор, даже в хибриден формат, в страните от Източна Европа отвън Украйна. Така че нашият фокус би трябвало да си остане противодействието на съветската експанзия, помощ за Украйна да завърши тази война с цялостно изчистване на територията си от съветски окупатори и надлежно ускорено приемане на Украйна в НАТО и Европейския съюз.
Много ви благодаря за този разбор и за времето, което ни отделихте. Гостува ни доцент Велизар Шаламанов, някогашен министър на защитата.
Цоня Събчева
Министерството на защитата под управлението на министър Тодор Тагарев и в съгласуваност с други ведомства разгласява за едномесечно разискване Проект на национално-отбранителна тактика на България. Времевият небосвод на документа е до 2033 година, като се оставя малка врата да бъде обновен при смяна на средата за сигурност. Документът би трябвало да бъде признат от държавното управление, с цел да влезе в действие. Навременна ли е появяването на тази тактика? Наш посетител е доцент Велизар Шаламанов, някогашен министър на защитата. Добре пристигнал в Аудиокаста на “Фокус " “Това е България ", доцент Шаламанов.
Здравейте. Питате, дали е навременна? Всъщност е закъсняла, защото последната Национална отбранителна тактика от 2011 година, която е обновена 2016 година е с годност до 2020 година, тъй че е трябвало да бъде осъществен обзор и подготовка и на нова Стратегия за Национална сигурност и надлежно Национална отбранителна тактика още в края на 2020 година Това в действителност основава и други провокации, че в този момент се бърза с един документ, който очевидно ще би трябвало да бъде променян, откакто се одобри Стратегията за национална сигурност. А и сигурно би трябвало да бъде доста съществено изменен, откакто приключи стартираният към този момент стратегически обзор на отбранителната политика с решение на държавното управление от 29 септември, чиито резултати се чакат да се появят в края на февруари идната година.
Каква е оценката ви за осъществяването на към момента настоящата, въпреки и с изминал период на валидност, Стратегия?
Всъщност, това е основен въпрос: би трябвало да има една публично призната оценка, съгласно мен. И то на равнище органът, който е приел Стратегията, т.е. Министерският съвет, за да бъдат доста ясно обрисувани слабостите, пропуснатите периоди за значими резултати, аргументите за тях. Така че новата тактика в действителност да може да ги преодолее и да даде нови стратегически цели с нови стратегически начинания. Това не е направено, аз бих споделил че в съществуващата Стратегия несъмнено има 3-4 значими, огромни казуса, които не са решени и те за жалост се регистрират всяка година в годишните отчети за положение на защитата. Като при попълването с персонален състав ние по този начин и не можем да достигнем мечтаните 37, към този момент достигнати на 40 000. Основно бойните поделения са с доста ниска степен на окомплектованост, което ги прави не боеспособни. На второ място, основен проблем е замяната на остарялата и несъвместима в границите на НАТО техника, постоянно носеща опасности при употребата, с нова техника. За това си има аргументи, които би трябвало да бъдат посочени. И на трето място, считам, че потреблението на многонационални формирования и поддръжка от наша страна като хазаин на приемане на многонационални формирования за увеличаване на нашите отбранителни качества също е на ниско равнище. Тези неща липсват в оценката. Иска ми се да прибавя и това, че методът, по който е написана и в този момент предлаганата за разискване Стратегия, демонстрира, че: липсва ясна визия, липсват времеви хоризонти в границите на тези 10 години, липсват съответни цели с резултати по области на отбранителната политика, както и съответни стратегически начинания за реализиране на тези резултати, тяхното ресурсно обезпечаване. При липса на тази информация, на практика никоя Национална отбранителна тактика не може да бъде оценена, тя е просто един общ, научен документ в доста огромна степен кух, който може да бъде прибавен за всяка страна когато и да е.
Доцент Шаламанов, посочихте четири правилото, които не са изпълнени от към момента настоящата с изминал период на валидност тактика. Какви са аргументите за тях?
По въпроса с попълването на персоналния състав една от очевидните аргументи е демографската рецесия в България. Втората причина е, че от 2007 година ние имаме изцяло професионална войска, изцяло доброволна, т.е. нямаме наборни бойци, което улесняваше по-рано попълването на нужната бройка. И на трето място, където виждам най-големите запаси, и където в действителност би трябвало да се търсят начинания за решение, е стимулирането на жителите да се причислят към армията, да се развиват в армията, да имат първа кариера в армията с опция за втора и трета кариера в цивилния живот. По отношение на замяната на остарялата техника, е неналичието на упоритост да се освободим от тази остаряла техника, изключително в този момент в подтекста на войната в Украйна, това го направиха другите страни. Но още от 2014 година стои този въпрос. Той беше залегнал в Национална стратегия “България в НАТО и европейска стратегия 2020 ". И също така е нужно ускорено освобождение, тъй като без да се освободим в никакъв случай няма да сме задоволително амбициозни да допълним с нова техника. Новата техника изисква да има капиталова стратегия и капиталов фонд. Все още липсват капиталова стратегия и капиталов фонд, който да подсигурява финансово обезпечаване на тази капиталова стратегия. А що се отнася до многонационалните формирования, България е може би единствената страна, която не взе участие с бойни поделения в сили на НАТО в други страни. И всички си спомняме общо взето смешния механизъм, по който България одобри многонационална батальонна бойна група с рамкова нация Италия. Имаше какви ли не в действителност смешни изявления в Народното събрание. Но това значи, че ни следва доста сериозна работа българското общество да разбере смисъла на участието в НАТО, смисъла на член 5, смисъла на груповата защита, изгодите от присъединяване в многонационални сили, от разполагане на многонационални сили, по този начин, че да няма такава опозиция в част от политическите партии и в действителност и в част от обществото. Да е ясно, че това в действителност е в български интерес и това е уплътняване на участието ни в НАТО и в сходство с нашата Конституция.
В подтекста на това, което казвате, в проекто документа се акцентира, че защитата на България е допустима единствено в границите на груповата защита на НАТО и в границите на общата политика за сигурност и защита на Европейския съюз, заради което осъществяването на съюзническите задължения е разказано като решаващо за защитата на страната. Това не се ли схваща от единствено себе си? Още повече, че в случай че в Конституцията се впише и участието в Европейския съюз и НАТО, нужен ли е подобен текст в Стратегията за защита?
Такъв текст не е нужен в този общ тип. Защото той, както и вие посочихте, не споделя нищо ново, а просто повтаря нашата Конституция и Вашингтонския контракт, и контракта за Европейския съюз. Това, което в действителност е належащо, е да се каже, че в Националната отбранителна тактика се предвижда в България да има до две бригади многонационални сили, плюс създаване на многонационален дивизионен щаб, плюс създаване на взаимно командване на силите за специфични интервенции в Югоизточна Европа, поддържане на опция за многонационална авиационна база и разполагане на изтребители на съдружниците, както и основаване на координационен център за морска сигурност в България и редица други съответни начинания, които би трябвало да се осъществят в този 10-годишен интервал и то не всички в последната година, а някои в първите три години, други в идващите три години, останалите в последните четири години. И тогава ще можем да оценим, до каква степен се извършва тактиката, до каква степен ресурсите се употребяват по най-благоприятен метод и какви резултати това носи, забележими резултати годишно в годишния отчет за положение на защитата.
Какво произлиза от уговорката в Стратегията, че възпирането на Русия и защитата са избрани като съществена задача на българските въоръжени сили? Означава ли, че възпиращият капацитет ще се ползва на територията на страната ни?
Възпирането в стратегическата идея на НАТО е доста ясно написано, то включва точно такова предно разполагане, включва и нуклеарния капацитет на НАТО, защото до момента в който има нуклеарно оръжие, НАТО ще бъде нуклеарен съюз. Включва повишение на степента на подготвеност, степента на подготовка, степента на оперативна съгласуемост, осъществяване на повече учения. Но всичко това, отново споделям, в случай че това е тактика за България за идващите 10 години и то в няколко интервала – най-малко три интервала на реализация на тази тактика, би трябвало да има съответни резултати с съответни отговорности, с съответни запаси, тъй че да може да измерим и съответни достижения.
Ясни ли са, кои са заканите пред Националната ни сигурност, съгласно плана на новата Стратегия? И по какъв начин да им противостоим?
В огромна степен това е доста добре отразено, то следва стратегическата идея на НАТО и решенията на НАТО и Европейския съюз. Естествено, на мен би ми се желало да има спомагателен фокус върху спецификата, обвързвана с България, както и отчитане, макар че Националната отбранителна тактика се занимава с защитата и с външните закани, установяване, което в действителност е обещано в раздела за Управление на риска, само че доста общо. Определяне на тези опасности, които имат и вътрешен темперамент, и които в действителност понижават потенциала ни за защита.
Каква роля се отрежда на Черноморския район и на България в него?
Черноморският район притегля от ден на ден внимание в НАТО и в Европейски Съюз, това е една опция България да се възползва от този интерес за гарантиране на защитата на Черноморския район с потребление на инструментите на съюзите, в които участваме. В Черноморския район най-важният детайл все още е бързото привършване на войната в Украйна по само вероятния метод за дългогодишен мир, а това е евакуиране на всички съветски войски, които са окупирали територия на Украйна и най-много Крим, защото за Черноморския район Крим е основният детайл. Ако съветските сили не бъдат изтласкани от Крим, няма да има опция за умерено развиване на района, непрекъснато ще има надвиснала опасност за нова експанзия, както виждаме, че се случи с Украйна, преди този момент с Грузия. Установяването на нови военноморски бази на Русия в окупираните грузински територии, в Абхазия, също е извънредно притеснително. Така че развиването на Черноморската сигурност, на защитата на Черноморския район значи първо, фокус на превъоръжаването на нашите военноморски сили, развиване на потенциала за флотационна информираност и свързване със системите в НАТО пък и Европейски Съюз, доста по-засилени учения в района и много-много тясно съдействие като най-малко сред България и Румъния, също сред нашите две страни и Турция, тъй като това са страните надлежно от Европейски Съюз и от НАТО, които могат да подсигуряват сигурността при повишената настъпателност от страна на Русия.
За реализиране задачите на Стратегията и поради уговорките на България към НАТО, разноските за защита, написа в документа, ще доближат 2% от брутния вътрешен артикул още в идващия държавен бюджет за следващата година. А по-нататък те ще се покачват, като най-малко 20% от тези разноски би трябвало да бъдат за придобиване на ново въоръжение и техника. Това постижимо ли е, и за какво не се показват по-конкретни числа?
Да, цифрите, които се показват, в действителност бяха решението ни в Уелс. И България имаше Национален проект за реализиране на тези 2% тъкмо до 2024 година, по този начин, че това всъщност е осъществяване на към този момент взето решение. Ако ще покачваме разноските за защита, в този момент е моментът в тази Национална отбранителна тактика да кажем, че те желаят да доближат 3% или 3,5% към 2028 година или към 2030 година И да е ясно, защо ще бъдат употребявани тези спомагателни средства. Още 2014 година доста добре си припомням, по какъв начин министърът на защитата на Полша ясно съобщи, че за страните от Източна Европа 2% са извънредно незадоволителни. Както и 20% за нова техника са извънредно незадоволителни, защото би трябвало да се подменя всъщност цялата техника, наследена от Варшавския контракт. Така че придържането към тези минимални цифри, избрани като междинни за НАТО, няма да реши проблемите, които към този момент идентифицирахме с вас по окомплектоването, по превъоръжаването, а и по основаването на инфраструктура за поддържане на многонационални формирования като страна-домакин.
Как Русия ще продължи да подкопава единството в НАТО и какво е мястото на хибридните офанзиви и ролята на медиите? Това създадено ли е в документа?
Това е създадено сносно като оценка, като опасност и като нужни дейности. Но още веднъж желая да посоча, че точно по тази причина става въпрос за българска Национална отбранителна тактика, където би трябвало да посочим съответни стратегически начинания. Какъв тъкмо потенциал за противопоставяне на дезинформацията и пропагандата, за повишение на киберсигурността, на киберустойчивостта, какъв потенциал за повишение качествата на военното контраразузнаване, което да подсигурява сигурността на новата техника, сигурността на националните формирования, сигурността на ученията. Какви нови принадлежности, свързани с новите технологии ще бъдат употребявани, с цел да бъде понижено това въздействие и най-много какво защитата чака от другите детайли на системата за Национална сигурност от държавното ръководство в областта на противопоставяне на хибридните закани, тъй като това не е главната задача на въоръжените сили и на защитата.
Документът е квалифициран до събитията с войната сред Израел и “Хамас ". Какво в допълнение ще би трябвало да включи? И с какво ще се характеризира стратегическата среда на сигурност в дълготраен проект?
За страдание, войната, която провокира терористичната офанзива на “Хамас " против Израел не е нещо напълно ново. 2014 година, когато разработвахме визия 2020 Ислямската страна също водеше доста сериозна война в Близкия изток и в това е силата на една Национална отбранителна тактика: да може да планува разнообразни неподходящи развития и да сътвори механизмите за техните противопоставяния. Мисля, че във връзка с войната на “Хамас " против Израел, стартирана с тази брутална терористична офанзива, доста спомагателни детайли в нашата Национална отбранителна тактика мъчно могат да бъдат включени. Нека не забравяме, че за нас главната опасност си остава агресивното държание на Русия на изток от нас, в Черноморието, войната в Украйна. Защото в случай че продължи по-дълго тази война, на практика това ще докара до същинско изтощение и на страните от Запада, които подкрепят Украйна, и до основаване на разделяне в нашето общество. И всъщност основаване на благоприятни условия за разпространяване на този спор, даже в хибриден формат, в страните от Източна Европа отвън Украйна. Така че нашият фокус би трябвало да си остане противодействието на съветската експанзия, помощ за Украйна да завърши тази война с цялостно изчистване на територията си от съветски окупатори и надлежно ускорено приемане на Украйна в НАТО и Европейския съюз.
Много ви благодаря за този разбор и за времето, което ни отделихте. Гостува ни доцент Велизар Шаламанов, някогашен министър на защитата.
Цоня Събчева
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ