Венера и Меркурий в съединение
доцент Васил Умленски
На 4.03. двете най-близки до Слънцето планети са в съединяване. При хубаво време и не доста ярко небе явлението ще може да се наблюдава близо час след залез-слънце.
В началото на интервала изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. В края изгревът е десетина минути преди 7 ч, а залезът – в 18,23 ч. Денят нараства от 10,13 до 11,32 часа. На 17 февруари Слънцето минава от зодиакалното съзвездие Козирог във Водолей, а на 18 февруари в 19,19 ч. излиза от знака Водолей и навлиза в знака на Рибите.
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 14 февруари (405 700 км), а най-близо (в перигей) – на 27 февруари (363 936 км). новолуние 15 февруари 7,12 – 17,37;
първа четвърт 23 февруари 11,29 – 1,05, пълнолуние 2 март 18,53 – 7,24.
След залез Слънце към изток са Близнаците (Кастор и Полукс). Над тях, съвсем в зенита, е ярката Капела на Коларя, а под тях – Процион от съзвездието Марко куче. „ Зимното " съзвездие Орион с едноименната мъгливост кулминира към юг. Вляво от него, по-ниско, е най-ярката звезда на небето – Сириус от съзвездието Голямото куче. „ W " -то на Касиопея е към северозапад. Алдебаран – яркочервеното око на Бика – е към югозапад, Голямата мечка – към североизток. Най-ярката звезда на северното небе - Арктур, изгрява към изток към три часа след залез Слънце, а Вега от съзвездието Лира – към среднощ.
В началото на интервала Меркурий се губи в слънчевите лъчи (съединението е на 17 февруари). Залязва все по-късно и към края се появява на вечерното небе. Венера е Вечерница. В началото на интервала се появява за малко, само че залезът настава все по-късно (в края е един час след този на Слънцето). На 4 март Меркурий и Венера са в съединяване и ще се виждат като една прекомерно ярка звезда за към час след залеза на Слънцето (към запад). Марс се вижда през втората половина на нощта. В началото на интервала изгрява към 3 ч, а в края – в 2,30 ч. На 9 февруари минава от съзвездието Скорпион в Змиеносец. Юпитер също е забележим след среднощ. В началото на интервала изгрява след 1,30 ч, а в края – още преди среднощ. Остава в съзвездието Везни. И Сатурн е над хоризонта след среднощ. В началото на интервала изгрява след 5 ч, а в края – към 3,30 ч. Остава в съзвездието Стрелец.
Съединения на планетите с Луната: на 9 февруари близо до нея е Марс, а на 11 февруари – Сатурн. Венера е покрай нашия сателит на 16 февруари, а Юпитер – на 7 март.
Затъмнения: На 15/16 февруари ще има отчасти слънчево затъмнение с оптималната фаза 0,599. Не е очевидно от България, само че нашите антарктици ще могат да му се любуват. Началото му е в 20,56 ч. на 15 февруари, а краят – в 0,47 ч. на 16 февруари (българско време).
Метеорните потоци. През интервала Земята не пресича значителни метеорни роеве. Активни са февруарските Леониди, а след 14 февруари – и Делта-Леонидите с радиант в Лъв (максимумът им е на 24 февруари, към 2 метеора в час). От началото на март стартират срещите с Виргинидите с радиант в съзвездието Девица.
Събитие на месеца
На 4.03. двете най-близки до Слънцето планети са в съединяване. При хубаво време и не доста ярко небе явлението ще може да се наблюдава близо час след залез-слънце.
Слънцето
В началото на интервала изгревът е малко след 7,30 ч, а залезът – десетина минути преди 18 ч. В края изгревът е десетина минути преди 7 ч, а залезът – в 18,23 ч. Денят нараства от 10,13 до 11,32 часа. На 17 февруари Слънцето минава от зодиакалното съзвездие Козирог във Водолей, а на 18 февруари в 19,19 ч. излиза от знака Водолей и навлиза в знака на Рибите.
Луната
Най-далече от Земята (в апогей) тя е на 14 февруари (405 700 км), а най-близо (в перигей) – на 27 февруари (363 936 км). новолуние 15 февруари 7,12 – 17,37;
първа четвърт 23 февруари 11,29 – 1,05, пълнолуние 2 март 18,53 – 7,24.
Звезди и планети
След залез Слънце към изток са Близнаците (Кастор и Полукс). Над тях, съвсем в зенита, е ярката Капела на Коларя, а под тях – Процион от съзвездието Марко куче. „ Зимното " съзвездие Орион с едноименната мъгливост кулминира към юг. Вляво от него, по-ниско, е най-ярката звезда на небето – Сириус от съзвездието Голямото куче. „ W " -то на Касиопея е към северозапад. Алдебаран – яркочервеното око на Бика – е към югозапад, Голямата мечка – към североизток. Най-ярката звезда на северното небе - Арктур, изгрява към изток към три часа след залез Слънце, а Вега от съзвездието Лира – към среднощ.
В началото на интервала Меркурий се губи в слънчевите лъчи (съединението е на 17 февруари). Залязва все по-късно и към края се появява на вечерното небе. Венера е Вечерница. В началото на интервала се появява за малко, само че залезът настава все по-късно (в края е един час след този на Слънцето). На 4 март Меркурий и Венера са в съединяване и ще се виждат като една прекомерно ярка звезда за към час след залеза на Слънцето (към запад). Марс се вижда през втората половина на нощта. В началото на интервала изгрява към 3 ч, а в края – в 2,30 ч. На 9 февруари минава от съзвездието Скорпион в Змиеносец. Юпитер също е забележим след среднощ. В началото на интервала изгрява след 1,30 ч, а в края – още преди среднощ. Остава в съзвездието Везни. И Сатурн е над хоризонта след среднощ. В началото на интервала изгрява след 5 ч, а в края – към 3,30 ч. Остава в съзвездието Стрелец.
Съединения на планетите с Луната: на 9 февруари близо до нея е Марс, а на 11 февруари – Сатурн. Венера е покрай нашия сателит на 16 февруари, а Юпитер – на 7 март.
Затъмнения: На 15/16 февруари ще има отчасти слънчево затъмнение с оптималната фаза 0,599. Не е очевидно от България, само че нашите антарктици ще могат да му се любуват. Началото му е в 20,56 ч. на 15 февруари, а краят – в 0,47 ч. на 16 февруари (българско време).
Метеорните потоци. През интервала Земята не пресича значителни метеорни роеве. Активни са февруарските Леониди, а след 14 февруари – и Делта-Леонидите с радиант в Лъв (максимумът им е на 24 февруари, към 2 метеора в час). От началото на март стартират срещите с Виргинидите с радиант в съзвездието Девица.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ