Доц. Тодорова, заради пандемията от COVID-19 всички заговорихме за "новото

Доц. Тодорова, поради пандемията от COVID-19 всички заговорихме за "новото обикновено ". Почти година по-късно към този момент всички са обезпокоени за "неизвестното бъдеще ". Наблюдава ли се суматоха измежду популацията и по какъв начин науката може да спомогне за оправянето с този феномен?

На тези въпроси дава отговор Мариана Тодорова пред Тя е лекар по футурология, доцент в Института по философия и социология, Българска академия на науките, създател на книги за проучване на бъдещето, консултант-футурист по стратегиране, нововъведения и визионерство.

Била е депутат в 43-то Народно събрание. Има специализации по водачество в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на Съединени американски щати и Китайската академия за ръководство.

Основава и управлява българския клон на световния тинк танк: “Милениум проджект” (седалище във Вашонгтон, САЩ) в България и е член на Световната академия за просвета и изкуства.

Коронавирусът разделя и опълчва обществото заради обстоятелството, че към момента липсва доказана от науката информация за действието му и цялостните резултати не по отношение на обособените възрастови групи, само че и по отношение на последствията върху организма в дълготраен аспект.

Много от протоколите за лекуване, които се прилагаха при започване на епидемията, по-късно бяха отречени или оповестени за незадоволително благонадеждни.

Паралелно с това Covid-19 е най-обсъжданата тематика от медийни специалисти, учени, политици, икономисти, климатолози, даже от актуалните водачи на мнението, така наречен инфлуенсъри- хора с осведомително въздействие, без безусловно да са професионални престижи.

Нарастващото говорене, само че съпроводено с неналичието на изясненост, са причина да се появят голям брой подправени вести и тайни теории.

Тъй като в целия свят вирусът освен се политизира, само че и евентуално ще провокира световна икономическа криза, една част от жителите привиждат политическо и обществено инженерство и слагат сериозността на вируса под подозрение, а други, в противен случай, изпитват под паника боязън за физическото си оцеляване.

Върху това се наслагват неналичието на опция да се възнамеряват дълготрайно трудовата претовареност, стандартът и качество на живот, който имахме преди рецесията.

Минавайки в режим на: “теле и онлайн всичко”, осъзнахме, че можем да сме виртуално на всички места, можем да се образоваме и работим отдалечено, само че в действителност, въпреки и удачна кратковременна опция, това е просто симулация на действителното ни битие.

Психолози, психиатри и невроучени стартират да разказват ново психично заболяване в резултат на коронавирус „ въздействието “.

Разбира се, ние би трябвало да се доверим на науката в измеренията и достиженията, които е постигнала към днешна дата и в същото време да запазим салдото сред двете фундаментални човешки права-свобода и сигурност. Едното не трябва да се реализира за сметка на другото. Необходимо ни е още време, което да ни подсигури отговори и научни открития, с които да се оправим с пандемията.

Но коронавирусът не е непредвидимо и ненадейно събитие, така наречен черен лебед, коeто икономистът Насим Талеб употребява като метафора за събитие, което не е могло да се планува и опише.

Напротив, доста организации от години сигнализират, че светът е изправен пред заплахата да се срещне с пандемия, вирусна зараза, грип.

В човешката история сходен вид болести демонстрират цикличност, а и живеем в ера на глобализация, в която доста хора пътуват и се реализира продан на вируси и инфекции, които преди този момент са били географски разположени.

Организацията, която съставлявам, Millennium Project, неведнъж от 1997 година разказва в отчети сюжети за това какви събития могат мощно да повлияят на човечеството.

Винаги ние футуролизите сме планували пандемия като допустимо и евентуално събитие по тези критерии. Разбира се, не сме описали, че това ще е тъкмо ковид, само че съществуват голям брой други разработки, които не са били взети под внимание, тъй че системите, изключително здравните, да са готови през днешния ден.

Сериозно е терзанието към имунизациите освен у нас, само че и в света. Това не е ли някакво несъгласие - от една страна желаеме да се развиваме като общество, а от друга - опасяваме се от новото софтуерно развиване?

Отношението към имунизациите още веднъж се обуславя от неналичието на задоволително информация, основана на статистиката на огромните цифри, за въздействието и успеваемостта на имунизациите.

Фактът, че в първичната фаза, фармацевтичните фирмите няма да бъдат държани виновни за вероятни странични реакции, също ускорява скептицизма.

В този случай думата би трябвало да бъде предоставена на лекари-вирусолози и имунолози, биохимици, генетици и други специалисти в тази област, които аргументирано да дадат своите рекомендации, въпреки че и в научните среди се пазят взаимно-отричащи се тези от концепцията за групов имунитет до нуждата за всеобща имунизация.

Вие сте създател на книгата "Изкуствен разсъдък ". Разкажете за оснивните акценти! Какви са плюсовете и минусите в появяването на свръхинтелекта?

Много от отговорите на сходни въпроси са част от книгата ми „ Изкуственият разсъдък. Кратка история на развиване и етични аспекти на темата”. Важно е да се направи уточнението, че това, което имаме като наличност сега, е „ тесният “ или „ примитивен “ изкуствен интелект.

Това са платформите като Alexa, Cortana, Siri, безпилотните коли, които оперират единствено в една област и надлежно могат да дават решения единствено в нея. Този вид изкуствен интелект обработва информацията, само че към момента не я схваща.

Това, от което човечеството най-вече се опасява, е „ общият “, „ общоприет “ изкуствен интелект, който ще е равносилен на нашия – ще може да мисли, да се учи, да усеща, да построи схващане, да взема решения и прави тактики, както и „ суперизкуственият “ разсъдък, който неведнъж ще ни превъзхожда. Те са просто концепции, само че по тях се от дълго време се работи.

Но това, което хората подценяват и към момента не знаят, е че даже на равнище „ стеснен “ изкуствен интелект, който към този момент е разполагаем, много ще трансформира човешкия живот в доста аспекти. Много специалности могат към този момент да се извършват от стратегии с изкуствен интелект или роботизиран изкуствен интелект.

И не става въпрос единствено за еднотипни и монотонни действия на произвеждане на поточни линии. Платформата „ Д-р Уотсън” се употребява сполучливо в Съединени американски щати. След попълване на въпросник за характерната симптоматика, пациентът получава диагноза за заболяването, като успеваемостта в диагностицирането е към 87 %.

Разбира се, става въпрос за по-тривиални болести. Тоест с сходен вид платформи работата на персоналните лекари много ще се понижи, като в бъдеще те просто ще удостоверяват правилността на дадена диагноза.

Вече са налични роботи, които са хирурзи и фармацевти. Във Англия има супермаркети, които напълно фурнционират със система от изкуствен интелект, която намира продуктите по баркодове.

Разработени са платформи, още веднъж основани на изкуствен интелект,за юридически услуги и решение на административни каузи.

Виждаме, че огромна част от специалностите ще бъдат напълно сменени, а в други ще се изисква съдействие с изкуствения разсъдък, което ще ги трансформира в друг ракурс.

Изкуственият разсъдък по себе си не има характерностите „ неприятен или добър “ – въпросът е по какъв начин хората ще решат да го употребяват.

Ако огромните корпорации осъзнаят, че за тях е по-ефективно да употребяват машини-роботи, работещи 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, на които не се заплаща, нямат потребност от обществени и здравни осигуровки, то те ще изберат този вид. Въпросът е дали държавните управления, страните, светът са подготвени за сходен модел и биха ли обезпечили последващите провокации.