Доц. Росен Калпачки е роден в Благоевград. Завършва със златен

Доц. Росен Калпачки е роден в Благоевград. Завършва със златен орден Математическата гимназия „ Акад. С.П. Корольов “ в родния си град. Завършва Медицинския университет в София през 1996 година, след което специализира неврология. Има специализации във Англия, Чехия и Румъния. Работил е в Неврологичната клиника на Александровска болница в София, а от 2007 до 2013 година – във Втора градска болница, като последните три години е шеф на отделението по неврология. Докторската си степен пази през 2013 година в Медицинския университет в София. Председател е на Българското сдружение по инсулт. Понастоящем е шеф на Клиниката по неврология в УМБАЛ „ Света Анна “ в София.

Ето какво съобщи той пред „ Телеграф ” за аргументите за високата смъртност при инсулт у нас.

– Доц. Калпачки, има ли някаква смяна в позитивна тенденция по отношение на заболеваемостта от инсулт в България?

– За страдание няма. През последните 20 години България е водач по заболеваемост и смъртност от инсулт в целия свят. На всеки час и половина по един човек у нас умира от това заболяване. През 2022 година над 45 000 души са получили инсулт, като от тях 5500 са умряли в болница. В Европа във връзка с смъртността от инсулт ние сме страната, в която умират четири пъти повече българи от средноевропейските жители. Усреднената смъртност от това заболяване в страните от Европейския съюз е към 80 души на 100 000, а у нас е 313 души на 100 000, което е, меко казано, обезпокоително.

– Коя е повода да сме безспорни първенци?

– Едва ли ще обхвана всички аргументи, само че мога да ги разделя главно на три основни. Първо, проблем с профилактиката, т.е. при нас заболеваемостта е по-голяма, тъй като няма предварителна защита. Второ, имаме голям проблем с модерното лекуване на инсулт. Много малко българи получават модерно лекуване, а лекуване има. Инсултът е лечим, предотвратим и управляем и е налице капацитет за фрапантно понижаване на неговата тежест, в това число дълготрайно. На трето място, доста българи умират в интервала след инсулта, тъй като възобновяване ни куца. Няма домове и лечебни заведения за спомагателни грижи, за неактивно лекуване. Увеличават се леглата за интензивно лекуване, само че сме длъжници на нашите пациенти в дълготрайното лекуване. Това са трите пункта от грижата за болните с инсулт, по които България не се оправя добре – предварителната защита, лекуването, рехабилитацията, и по тази причина крайният резултат е толкоз неприятен.

– Справянето с това не е ли ангажираност на лекарите? В лекцията си на тазгодишния семинар на Фондация „ МОСТ “ казахте, че България към момента няма народен проект за битка с инсулта.

– Поемаме цялата виновност, касаеща експертите, тъй като специалистите са първо тези, които би трябвало да дадат предложение. Аз споделих, че имаме една работна група към Министерството на здравеопазването от изтъкнати невролози, само че три години не можем да се споразумеем да се съберем и да предложим проект за лекуване. Необходима е персонална ангажираност, и въпреки всичко единствено персоналната ангажираност на водещите невролози в България не е задоволителна да се одобри народен проект за битка с инсулта. А подобен би трябвало да има, тъй като още през 2020 година България е подписала, че се причислява към Европейския проект за битка с инсулта. Първото изречение в него е, че всички страни би трябвало да имат свои национални проекти, които да са съобразени с европейския. България е единствената европейска страна, която няма народен проект за битка с инсулта, а сме водачи по заболеваемост. Поемаме на 100 % отговорността си за това.

– Първи сме по смъртност от инсулт, нямаме народен проект, какво тогава можем да създадем?

– Трябва да се усилят профилираните звена за лекуване на инсулт у нас. Когато приказваме за модерно лекуване, тромболизата е единственият приет формален способ за лекуване, който усилва с близо 56 % вероятността за добър излаз до третия час от началото на инсулта. Три пъти повече хора си потеглят на крайници след лекуването с този способ и двойно по-малко са инвалидизираните. Но тромболиза може да се прави единствено там, където има условия за провеждането й. Българите умират от инсулт четири пъти повече от средноевропейските жители, а у нас се вършат четири пъти по-малко тромболизи, в сравнение с в Европа. Средно за страните от Европейския съюз тромболиза се прави на 10 % от пациентите с инсулт, а у нас в никакъв случай не сме имали над 2,5 %.

В България тромболиза се ползва в относително дребен брой звена. От общо 131 лечебни заведения, които са заявили, че лекуват инсулт, тромболиза се прави едвам в 40. В половината от тези 40 лечебни заведения се вършат от една до 10 тромболизи годишно. Най-лошото е, че през 2023 година в някои не е направена нито една тромболиза. В София да вземем за пример 20 звена лекуват инсулт, само че единствено в четири лечебни заведения се вършат тромболизи и успеваемостта и „ хващането “ в столицата е едно от най-ниските в цяла България. За съпоставяне, в Пловдив в седем звена ползват тромболиза.

• Нека да кажем първите признаци на инсулт, при които неотложно би трябвало да се потърси лекарска помощ.
• Преди повече от две десетилетия по-умни от мен хора са събрали най-честите признаци на инсулт в три признака. Всъщност ранната диагностика за лекаря не е огромен проблем, по този начин е направено, че тези три признака да бъдат обяснени обикновено на хората и се оказа, че за тях също не е проблем да ги разпознават – ненадейно деформиране на лицето, неочаквана смяна в говора, неочаквана уязвимост в едната ръка. При трите случая би трябвало да има остро настъпило, ненадейно положение. За злощастие и трите детайла не се усещат от пациента, най-малкото не го боли, по тази причина ролята на хората към него е голяма. Кривината на лицето можете да видите единствено в случай че се погледнете в огледалото, а до тогава може да минат часове. Слабостта в ръката – също. Ако човек спи, гледа телевизия, в случай че не е взел нещо в ръката си, може да не усети нищо. Проблемът с говора също изисква присъединяване на различен човек. Самосъзнанието може да е за превъзходен диалект, само че когато ви попитат нещо, може да не разберете какво ви питат и да не можете да отговорите. Това е неприятният белег на инсулта – той мъчно се усеща, пациента не го боли, а към този момент е получил инсулт. Инсултът е задръстване на една артерия в мозъка от тромб, съсирек, и когато тя се запуши, незабавно към нея стартират да умират кафези още в първите секунди. Мозъчната тъкан не може да живее изобщо без кръв. Изчислено е, че всяка минута към 1 милион нервни кафези умират. Тоест вие чакате една-две минути, това за хората е нищо, дори при множеството също така деформиране нищо друго не се получава, само че с течение на времето изкривяването прогресира, схваща се ръка, крайник и така нататък, а в същото време умират нервни кафези. Затова още при първите признаци не би трябвало да се губи нито минута.
• Проблем у нас е, че доста възрастни хора живеят сами и няма кой да ги види.
• Не са единични случаите, когато при нас идват хора, чиито съседи са забелязали, че не са ги виждали два-три дни, и викат полиция. Разбиват вратата и намират индивида да се гърчи и мъчи в локва урина. Такъв човек изобщо не може да извика помощ. Чувал съм задоволително доста хора, оживели след инсулт, да споделят, че избират да не са оживели.

Грижата за възрастните хора е приоритет на едно развито общество. И в други страни в Европа има самотно живеещи пенсионери, само че грижата за тях е особено подбрана, тъй че да има образен контакт с тях през по-голямата част от денонощието посредством видеонаблюдение, или пък в жилищата им има паник бутони, посредством които да алармират при нужда. Не приказвам единствено за ангажираност на фамилиите към тези възрастни хора, а и на обществените служби. Дай, боже, да достигнем като общество такава ангажираност към възрастните хора, каквато е практиката в други страни.